Това е първична реакция: родителите искат да прегърнат в обятията си бебето веднага след раждането. При недоносените бебета обаче се налага семействата да изчакат известно време докато състоянието на техния малък герой позволи това. След месеци в очакване, удоволствието от това да държиш бебето си, нежно притиснато към гърдите си, е най-неописуемото усещане на света.
Този момент на интимност обаче често е смутен от множеството системи, сонди и монитори, към които е „закачено“ бебето. Независимо че всичко това е животоспасяващо за бебето, то създава и дистанция между родителите и него – както физическа, така и емоционална.
Чифт революционни безжични сензори обаче могат да изпратят тази бариера между семейството и бебето в миналото. Изследване на мултидисциплинарен екип от педиатри, дерматолози, инженери и студенти от Northwestern University, пукбликувано в сп. Science, представя тези, единствени по рода си, сензори, предназначени за недоносените бебета в неонатологичните отделения, описвайки как въвеждането им би улеснило както контакта с бебето (чрез кенгуру-грижи и кърмене), така и провеждането на рутинни медицински процедури.
Бебетата в неонатологичните отделения са приковани към монитори, следящи жизнени показатели като телесна температура, сърдечен ритъм, сатурация и т.н. Ако тези нови сензори се превърнат в част от стандартите за грижа „всички кабели ще изчезнат“, казва инженерът, водещ научния екип, Джон Роджърс.
Ултратънки и нежни, тези гъвкави сензори не се нуждаят от батерии, тъй като се зареждат от антена, поставена под матрака на кувьоза/леглото на бебето. Те са деликатно фиксирани към гърдите и ходилото на бебето, отчитайки жизнените му показатели и изпращайки ги към таблет, от който сестрите, акушерките и други членове на медицинския екип могат да ги проследяват.
В допълнение, сензорите са съобразени с чувствителната и нежна бебешка кожа. Кожата на преждевременно родените бебета е „по същността си една гигантска рана“, казва Ху, член на изследователския екип. Външният слой на кожата не е напълно развит, което означава, че дори малки драскотини и възпаления причиняват болка на бебето и са потенциален вход към инфекции. „Тази технология притежава стотици пъти по-слаба сила на отлепване“ от традиционните лепенки и цитопласт, използвани в неонатологичните отделения, посочва Ху.
В рамките на изследването, проведено в Prentice Women’s Hospital and Ann and Robert H. Lurie Children’s Hospital of Chicago, 21 новородени, проследявани чрез традиционна техника, биват успоредно проследявани и чрез новите сензори. Резултатите показват, че сензорите отчитат успешно всички показатели на бебетата, улавят ценна информация, включително и кръвното налягане на бебетата. Роджърс посочва това като особено ключово, тъй като следенето на кръвното налягане в неонатологичните отделения обичайно изисква процедури от инвазивен характер или такива, които могат да наранят кожата на бебетата.
„Тази технология ни позволява да отидем отвъд клиничния стандарт, именно това е бъдещето на неонатологичните отделения.“, казва Родждърс.
„Без всички тези кабели, почувствах, че това наистина е моят малък човек, който мога да взема на ръце и гушна.“, споделя една от майките, чиито бебета са част от проучването.
Източник: https://www.nationalgeographic.com