Стефан е сбъднатата ми мечта след 8 годишен стерилитет, резултат от успешно in vitro.
Имплантираха ми три ембриона, и трите се хванаха и после един по един започнаха да отпадат – серия кръвоизливи, отлепяне на плодни сакове и като цяло едно кошмарно начало на бременността.
Всъщност цялата ми бременност беше много тежка – серклаж, контракции от 15 г.с., силни лекарства.
В 32 г.с. ми се спука мехура – приеха ме в болница, лежах 1 седмица в предродилна зала на системи за задържане и в първата седмица на осмия месец се роди Стефан.
Много мъка събрах в болницата, много огорчение и ненавист към персонала, който си правеше каквото поиска и никой не ме чуваше, като им казвах важни неща за бебето – имаше разширени вентрикули, които още пренатално бяха установени, дадох им снимка от видеозона, но те я изгубиха.. Така и не му направиха трансфонтанелна ехография, заведох го по собствено желание, като излязох от болницата.
Стефан се роди 2300 кг, 43 см, 33 г.с. В добро общо състояние
Пренатално му бяха установени разширени вентрикули от доктора, който следеше бременността ми, но лекарят който ми прави секциото не обърна внимание на това, дори не погледна УЗИ снимките които му дадох.
Просто няма съгласуваност между лекарите. Аз не се бях следила в Майчин дом, щях да раждам на друго място, но в тези гестационни седмици не ме искаха никъде другаде.
Престоят ми беше кошмарен, отвратителен персонал, неглижиране на проблемите ни.
След изписването взех нещата в свои ръце, и до ден днешен е така – нямам доверие на всеки лекар. Стефан има трима педиатри, като всеки един се занимава с конкретно нещо.
Водих го по собствена инициатива при доц. Ралица Георгиева за проследяване на вентрикулите. За щастие те не се увеличаваха.
На рехабилитациякомплекс от медикосоциални средства, насочени към възстановяване на застрашените от инвалидизация лица. Цели се възвръщане на физическите, психичните, професионалните и социалните възможности на болния. също го водех, въпреки че според докторите нямаше нужда/, в последствие виках рехабилитатор в къщи.
В тази държава ако не вземеш нещата в свои ръце нямаш шанс за оцеляване. Страшно е да зависиш от някого, на когото просто не му пука.
Сега сме добре, Стефан се развива нормално, настигнал е връстниците си и е добро дете.
Снимка: интернет