Забрана за свиждане по време на COVID-19. Твърде висока ли е цената за недоносените бебета?

Забрана за свиждане по време на COVID-19. Твърде висока ли е цената за недоносените бебета?

Случаите на заразените с COVID-19 продължава да нарастват и неонатологичните интензивни отделения се сблъскват с трудния въпрос как да опазят най-крехките човешки същества. Тъй като препоръките са различни за различните болници, някои от тях предпочетоха да забранят посещенията на родителите.

Желанието да се предприемат дори крайни предпазни мерки за защита на най-уязвимите е напълно разбираемо и добронамерено. Част от тях са родени с недоразвити бели дробове и развиват остър респираторен дистрес синдром, нарушаващ дишането, което прави възможността от зараза с коронавируса наистина плашеща.

Заради COVID-19 много лекари, медицински сестри и останалият болничен персонал са изложени на риск от заразяване. Неспешните, но все пак важни операции и медицински процедури бяха отменени или отложени. Наши близки се разболяват и умират сами.

Недостигът на лични предпазни средства, съчетан с разпростиращата се зараза, направи предпазните мерки в болниците необходими. Родителите на недоносените от интензивното отделение обаче, не са като всички останали – особено майките. Преждевременно родените бебета се нуждаят от близостта на своите родители. Години наред се говори за ползите и необходимостта от контактът на недоносените бебета с техните родители. За това колко са важни семейно-ориентираната грижа, кърменето, контактът кожа-до-кожа (бебето се поставя на гърдите на майката или бащата).

Разпространението на коронавируса постави всички неонатологични звена, медицински специалисти, бебета и родители по света пред огромно изпитание. Нищо не е такова, каквото е било в името на това да запазим човешки животи. Но… как всичко това се отразява на недоносените и болни бебета, и техните семейства? Какви ще бъдат дългосрочните ефекти върху тях? Дали цената, която предстои да платим няма да бъде прекалено висока?

Във времена като днешните, на много места по света контактът кожа-до-кожа остава в сферата на немислимото, дори в държави, в които семейно-ориентираната грижа до скоро бе много добре развита. За съжаление, България така или иначе не е една от тези държави и с оглед на текущата ситуация с тревога се питаме – кога отново бихме тръгнали в посока, включваща все повече семействата в грижите за техните бебета?

Въпреки че кенгуру-грижите са доказали своите невероятни медицински ползи за здравето на бебето и състоянието на майката, днес медицинските специалисти се питат „Разумно ли е? Безопасно ли е? Сега ли е моментът?“. И макар да ги разбираме, разбираме до болка добре и всички родители, които минават през тройно изпитание – тревогата за здравето и живота на бебето, страхът от коронавируса, но също и всеки друг вирус или инфекция, тъгата и отчаянието от липсата на контакт и информация.

Нека изброим най-важните ползи от кенгуру-грижите за недоносените бебета.

Ползи за бебето:

  • Oсигурява по-плавен преход към извънутробен живот
  • Стабилизира сърдечния ритъм;
  • Подобрява дишането;
  • Подобрява нивата на насищане с кислород (индикатор за това в какви нива се доставя кислород до органите и тъканите на бебето);
  • Подобрява съня на бебето;
  • Регулира телесната топлина;
  • По-бързо наддаване на тегло;
  • Намалява плача;
  • Благоприятства кърменето;
  • По-ранно изписване от болницата.

В дългосрочен план:

  • Повишава процентът на по-дълго кърмени деца;
  • Благоприятства неврологичното развитие;
  • Благоприятства психическото развитие и социални взаимодействия в по-късна възраст.

Ползи за родителите:

  • Подобрява се чувството за близост с бебето;
  • Увеличава се кърмата на майката;
  • Повишава се увереността на родителя в грижите му за бебето;
  • Повишава се увереността, че за бебетата се полагат необходимите грижи;
  • Увеличава се чувството за контрол;
  • Намалява стреса;
  • Благоприятства психичното здраве.

Ползите за здравето са толкова много, че кенгуру-грижата се препоръчва за всички деца, независимо от месторождението или икономическия им статус. Това е процедура, която не може да бъде купена с пари. Липсата й за бебетата и родителите им е равносилно на лишаване от важна терапия, която би им помогнала да се възстановяват и развиват пълноценно.

Възможно ли е да бъдем по-гъвкави?
Възможно ли е да съществуват разумни и по-леко рестриктивни начини за балансиране на предпазните мерки за бебетата и персонала от интензивното отделение по време на пандемията и посещенията на родителите?

Медицинска сестра с 15-годишен стаж в голяма неонатологична болница в Тексас, описва стъпките, предприети в интензивното отделение, в което работи: (тя предпочита да остане анонимна).

„Какво правим в момента – мерим температурата на родителите и задаваме специфични въпроси, когато те посещават отделението“ и добавя „ако имат дори съвсем леки симптоми на треска или са били в контакт със заразен с COVID-19, те не са допускани. Следва дезинфекциране на телефоните и миене на ръцете. Затворихме чакалнята, където родителите могат да стоят и да се хранят и по този начин поддържаме социална изолация. Между персонала също се прилага дистанциране – по-малко сестри в стаята за почивка, без скупчване на едно място, без учебни занятия и срещи между родители и персонала.“

Болничният персонал има същите шансове да се окаже заразен без всякакви симптоми, както и родителите на бебетата. Освен всичко това, медицинският персонал също трябва да отиде до магазина, аптеката или да сложи бензин на колата. Погрешно би било да смятаме, че родителите на тези мънички създания няма да вземат необходимите предпазни мерки. Самите те имат изключително силна мотивация да останат здрави. Ако наличността на лични предпазни средства е проблем, родителите биха донесли свои.

Както и медицинската сестра от Тексас обяснява „Родителите трябва да бъдат до болничното легло, работейки с терапевти и медицински сестри, които ги учат как да хранят бебето си. Това не става чрез видео връзка. Понякога те имат нужда от истинско практическо обучение преди да отведат бебето вкъщи.“

Решенията са по-трудни от всякога.

Възможно ли е да заменим най-строгите забрани, които рискуват психическото и физическото здраве на бебетата и техните родители, с по-премерени мерки, съобразени с конкретната ситуация?

Ограничаване посещенията до един родител би било трудно, но разумно. Медицинските работници по всякакъв начин да се опитат да предпазят детското интензивно отделение.

Ако личните предпазни средства продължават да бъдат оскъдни, интензивните отделения биха могли да позволят на родителите да спят в близост до бебетата си на допълнително легло, като по този начин ограничават излизането им навън. При нормални обстоятелства, не се разрешава на родителите да се хранят или спят там, но по време на криза, бихме могли да опитаме да бъдем по-изобретателни.

Без значение как се развива пандемията с COVID-19, важно е да се знае, че лекарите и медицинският персонал от неонатологичното интензивно отделение са незаменими. Те ще преминат всякакви граници и ограничения, за да предоставят необходимите грижи и внимание на своите малки пациенти.

Никой не завижда на тези, които трябва да вземат решение кой да бъде допуснат по време на пандемията. И сега не е времето да се съмняваме или да губим вяра в медицинските работници, които жертват собственото си здраве, за да пазят нас.

Но и аз, като родител на бебе в интензивното отделение, по-скоро бих гладувала и спала седнала в болницата, отколкото седмици или месеци да не виждам малкото си момиченце и да му давам най-доброто от себе си. Да, рискът от зараза с COVID-19 е наистина притеснителен, но какви ли са рисковете бебето ми да бъде далеч от мен – единствения човек, когото познава, за толкова дълго време.