Следродилната депресия (СРД) е най-често срещаното и сериозно следродилно състояние, засягащо от 10 до 20% от майките през първата година от раждането на детето. Изследвания показват, че до 50% от жените със СРД остават недиагностицирани. Следродилната депресия е установена като често срещана при майки в неравностойно положение и в риск от бедност. Американската академия по педиатрия препоръчва състоянието на майките да бъде проследявано от педиатрите при прегледите на бебетата на 1, 2, 4 и 6-месечна възраст.
Всяка година повече от 400 000 бебета се раждат от майки, развиващи впоследствие следродилна депресия, което я прави най-недиагностицираното акушеро-гинекологично усложнение в Америка. Повечето жени обикновено посещават само 1-2 пъти техния лекар след раждането, при което не винаги са проследявани за депресия. За жени с нисък социален статус рискът от недиагностицирана и нелекувана депресия е особено висок, поради ниската посещаемост при акушер-гинеколог след раждането.
Тъй като педиатрите преглеждат бебетата шест пъти през първите 6 месеца от живота им, вероятно те са в най-добрата позиция да идентифицират майки, страдащи от следродилна депресия. Същността и продължителността на отношенията педиатър – пациент, заедно с честотата на посещенията, позволява на майките да развият доверие към педиатъра на детето си, което увеличава вероятността те да говорят с него и по други теми, които може да засягат средата, в която живеят и здравето на детето. Здравословното състояние на детето е в пряка зависимост от състоянието, както физическото така и психическото, на майката.
Ефектите на следродилната депресия са с продължително действие. Може да доведат до проблеми в семейството, да попречат на формирането на пълноценна връзка между майката и бебето, да доведат до ранно отбиване и да засегнат растежа на детето и развитието на мозъка му. СРД може да е причина майките и техните партньори да пренебрегнат консултациите и съветите на здравните работници, включително засягащи безопасността на детето, и превантивните мерки, които да се вземат вкъщи и в колата. Майките с депресия е по-вероятно да нямат необходимата енергия, за да са активно ангажирани със здравословното хранене и навиците за съня на децата си. Деца, които живеят в обкръжението на майка с депресия, е по-вероятно да имат забавяне в развитието и нарушени умения за изграждане на социални връзки.
Майките, страдащи от депресия, е по-малко вероятно да четат на детето, да го гушкат и да общуват с него, което води до забавяне в говорното развитие. Деца на тези родители показват по-малка ангажираност и по-малък очен контакт с майките, което носи риск от нарушения на привързаността и забавено развитие.
Майките с депресия не успяват да кърмят или кърмят по-кратко време и имат повече негативни емоции и преживявания, свързани с кърменето. Затрудненото кърмене може да бъде индикатор за подлежаща следродилна депресия, което подчертава важността от навременното откриване на състоянието.
Освен това, децата на майки със СРД по-рядко посещават детска консултация, не получават своевременно ваксините си и стигат до спешното отделение по-често.
Въпреки препоръките на американската асоциация по педиатрия, че педиатрите трябва да наблюдават майките за следродилна депресия в 1, 2 и 6 месец след раждането, едва малка част от тях извършват това. Сред причините са липсата на време, подготовка и увереност, що се отнася до теми, свързани с менталното здраве, също така, несъответстващо възнаграждение, липса на ресурси, страх от юридическа отговорност. Тези бариери възпрепятстват извършването на това наблюдение в педиатрич
ната практика. Трябва да бъдат използвани валидирани инструменти, а не да се заменят с неформална оценка, която не е съвместима със стандартните грижи и е неефективна.
Депресията при майките е сериозен обществено-здравен проблем и може да бъде свързана с придружаващи състояния. Ако остане нелекувана, СРД може да се влоши, засягайки сериозно майката, детето и семейството като цяло. Всичко това може да се отрази негативно върху растежа, развитието и здравето на детето. Грижата за психичните нужди на майките е изключително важна задача, тъй като има дълготраен положителен ефект, както върху самите родители, така и върху най-уязвимата част от обществото – децата.
Източник: https://www.postpartum.net
Превод за Фондация „Нашите недоносени деца“: Силвия Джалева