Животът на Крис и съпругата му Бриони сякаш се преобръща напълно през 2014-а година, когато синът им Хенри се ражда мъртвороден. Двамата някак успяват да преминат през трудния период след загубата и четири години по-късно им се раждат дъщери-близначки – Робин и Хали. Именно в този момент, Крис, който дотогава е напълно отдаден да помага да съпругата си, за да преодолее травмата от първото раждане, осъзнава колко всъщност се нуждае от помощ и самият той. В този текст за сайта на Tommy’s, благотворителна организация, която подкрепя родители и ги съпровожда по пътя на последваща бременност след загуба на бебе, той споделя чувствата си и защо е толкова важно да се помогне и на двамата родители.
“Независимо, че човек, който преживява трагична загуба, е видял как целият му свят се е сринал, сякаш е по-лесно да го подминем и да си спестим 15 минути неудобство. Попитайте който и да е родител, изгубил дете, за онова „съчувствено навеждане на главата“ и той ще се усмихне и ще кимне – гарантирам ви го.
Загубата на бебе поразява дълбоко и бащите.
За бащите всичко е усложнено и от няколко други неща. Първо, странното схващане, което изглежда е общоприето, че имате някаква по-слаба връзка с нероденото си дете от майката, която го е родила, защото не сте го носили в утробата си – сякаш това, че сте пощадени от физическата болка и белезите на бременността, раждането и загубата, по някакъв начин ви освобождава и от емоционалното страдание и белези. А не е така.
Второ, наистина вредното мислене, че мъжете (и особено те) не трябва да проявяват емоции. Или поне ще бъдат порицани, ако го правят. Докато растем, сме съпроводени от вредни фрази като „големите момчета не плачат“ или „дръж се твърдо“ и те хвърчат около нас като конфети. Така че сме обусловени да действаме по този начин, дори когато всяка фибра на съществото ни отчаяно иска както да плаче, така и да извика „и моето бебе умря“! Токсичната мъжественост носи толкова последствия, както за мъжете, така и за жените.
Тя може да ни затвори като в бутилка и то за дълго, но така или иначе в крайна сметка всичко ще излезе наяве. Ето защо мрежите за състрадателна подкрепа и достъпът до професионална помощ са толкова жизненоважни и за бащите и партньорите, които не са родили, но преживяват перинатална загуба.
Когато синът ни се роди мъртъв, чувствах, че аз “трябва да съм силният”.
Наистина сякаш се държах, когато Хенри почина, или поне показвах това. Трябваше да продължа. Основната ми роля беше да “ бъда силен” и да подкрепям Британи в преодоляването на нейната травма от загубата на бебето. През 2014 г. сякаш никой не забелязваше онзи диагонал, който свързва партньора, който не е родил, и бебето. Всичко се пречупваше през призмата на преживяванията на родилката.
Наистина видимо се държах и когато Бриони се пребори с рак на гърдата, година след смъртта на Хенри. Просто се “справих” и с това. Предопределената ми роля беше да бъда силен и да подкрепям Бриони за травмата и по време на лечението ѝ, което беше напълно в реда на нещата.
Бях много благодарен за подкрепата.
Привидно се държах и докато траеше ин-витрото и по време на последвалата бременност “на дъгата” на Бриони (б.р. rainbow pregnancy – термин, който се използва за бременност след загуба). Имахме щастието да получим невероятна подкрепа от Tommy’s. Има причина в Инстаграм (и наистина е така!) родителите, загубили дете, да публикуват купища снимки на входа на болницата „Сейнт Мери“. Заради това, което представлява преминаването през него. Тези врати предлагат нещо толкова уникално и в същото време толкова жизненоважно за родителите, преминаващи през бременност след загуба – надежда!
Ние сме изгубили цялата си надежда, разбирате ли? Тя умря, заедно с нашата наивност и невинност – заедно с децата ни.
Бременността след загубата е наистина трудна.
Докато се изнизваха седмиците и месеците на тази бременност, вътре в мен, психическото ми здраве започваше да кипи като тенджера под налягане. Както много други родители, и аз преминавах през всичко, като приемах всеки ден такъв, какъвто дойде, без да очаквам какво ще ми донесе утрешният ден.
Не смеех да мечтая. Докато не влязохме в залата за цезарово сечение в 34-а гестационна седмица, с ръка на сърцето мога да призная, че не вярвах, че ще достигнем до края на бременността с живи бебета.
Едва по-малко от час, преди момичетата да се родят, си позволих да помисля, че може да имаме щастлив край. Вече бях тенджера под налягане, загрята до пръсване – не за дни или седмици, а за месеци и години.
И тогава изведнъж изпуснах цялата пара или тенджерата под налягане експлодира, в зависимост от това как ви се иска да си го представите. Близначките се родиха живи и здрави и въпросите се промениха. „Ще стигнем ли някога до края?“ отстъпи място на: „Какво, по дяволите, ще правим сега?“ – вечният въпрос на всеки родител на живо новородено.
След това всичко рухна.
За мен, това беше моментът, в който всичко се срина. Всичко, което пазех в себе си в продължение на 4 години и половина, ме връхлетя наведнъж, като цунами от скръб, което ме заля и за известно време заплашваше да ме отнесе напълно. Овладях се и продължавам да го правя, но през последните три години и половина имаше периоди, в които едвам се задържах на повърхността – със зъби и нокти. И въпреки това татковците и партньорите, които не са родилки, често нямат достъп до перинатална психиатрична помощ.
Ето защо подкрепата за татковците е толкова важна.
Ако според статистиките, „74% от татковците и партньорите смятат, че подкрепата след бременност или загуба на бебе не е била добра или не е съществувала“, ние създаваме цяла вълна от съкрушени родители, които се опитват да оцелеят сами. Трябва да говорим за перинаталното психично здраве, следродилната депресия и всичко, което е свързано с тях, в контекста на ВСИЧКИ родители, а не само на родилките. Това ни дава шанс да отблъснем това безпощадно цунами.
Защото е почти невъзможно да се преборите с него сами – опитвал съм.
Фондация „Нашите недоносени деца“ предлага индивидуално насочена терапия за родители, преживели загубата на дете. Тя има за цел да осигури възможност за споделяне на мисли, емоции и преживявания в защитено и подкрепящо пространство.
Осъзнаваме необходимостта от достъпната и навременна подкрепа в подобен тежък момент. Ето защо психотерапевтичната подкрепа за семейства, преживели загуба на дете, е безплатна и се осъществява с подкрепата на дарители.
Свържете се с нас, за да получите повече информация и/или да запишете час за консултация на телефон 0887 54 54 46 или от формата тук.
Източник: https://www.tommys.org
Превод и редакция за Фондация “Нашите недоносени деца”: Мария Нориега
