Досега науката не е изяснила причините за развиването на хиперактивното разстройство с дефицит на вниманието (ADHD). Счита се, че факторите, които оказват влияние може да са генетични, както и такива, свързани с използването на пестициди и наличието на остатъци от тях в храните, замърсяването, храненето, тютюнопушенето или приема на алкохол по време на бременността.
Преждевременно родените бебета могат да бъдат изложени на по-висок риск за тези състояния, счита проучване на изследователската лаборатория за неонатално развитие на Вашингтонския Университет. При изследването, лекари са следили бебета, родени на термин и бебета, родени 10 или повече седмици преждевременно и са открили някои ранни сигнали при недоносените, които биха могли да имат връзка с нарушения в развитието или психиката. Обикновено тези нарушения нямат симптоматика до 3 – 5-годишна възраст на детето.
Изследователите са проучили функционален магнитен резонанс (fMRI) на 58 бебета, които са били родени доносени и на 76 бебета, родени 10 или повече седмици преждевременно. Всяко доносено бебе е било изследвано в рамките на няколко дни след раждането, докато недоносените бебета са били изследвани в рамките на няколко дни след термина, който е трябвало да достигнат.
Намиране на сигнали в мозъка
Изследователите са установили, че при бебетата, родени преждевременно, в сравнение с бебетата, родени на термин, се наблюдават значителни разлики в мозъчната тъкан и процеси, Конкретните части на мозъка, засегнати при недоносените бебета, контролират емоциите и комуникацията. Счита се, че те също са свързани с ADHD и аутизъм.
Главният автор на изследването, д-р Синтия Роджърс счита, че тези открития могат да помогнат в идентифицирането на проблеми при някои деца, изложени на риск от ADHD и аутизъм още преди да се появят симптоми. Мозъкът формира нови невронни връзки през целия човешки живот, в отговор на нови ситуации и промени в околната среда – процес, често наричан невропластичност или пластичност на мозъка. Потенциалът за нови връзки е най-висок, когато сме млади. Терапиите за насърчаване на повече и по-силни мозъчни връзки в социалните и комуникационни центрове при тези малки деца, биха могли да предотвратят сериозни проблеми в по-късното им развитие, изтъкват учените.
Изследователите от проучването смятат да проследяват бебетата, които са участвали в него, що се отнася до развитието на мозъка и появата на ADHD или симптоми от аутистичния спектър.
Ранната намеса помага
Родители на недоносени деца също потвърждават тази теория. Шарлот Едуардс, от Южна Каролина, САЩ, е майка на момче, родено 15 седмици по-рано и прекарало 118 дни в интензивното отделение за новородени. Синът й е диагностицирано с ADHD на 5-годишна възраст, въпреки че Едуардс подозирала, че това състояние се е появило година по-рано.
Дебора Трум, от Ню Джърси, също споделя, че е забелязала на 4-годишна възраст симптоми на ADHD у дъщеря си, която е родена 7 седмици по-рано. На момиченцето й е поставена диагноза за ADHD, само след като е сменило четири различни дневни центъра за деца, поради поведенчески проблеми.
„Най-сериозните симптоми при нея, включват комуникативните умения“, споделя Трум. „Децата се опитваха да я докоснат или да влязат в нейното пространство, но реакцията й беше “бий се или бягай“.“
И двете майки са благодарни, че успяват да потърсят помощ за децата си навреме. „Виждам, че синът ми сега се справя много по-добре, заради терапиите за ранна интервенция“, споделя Едуардс.
Синът й получава професионална помощ (речева и физиотерапия), през първите три години от живота си. От изписването си от болницата до 3-годишна възраст, той е бил включен и към агенцията за ранна интервенция на Южна Каролина. Момчето е било проследявано в развитието до 3-годишна възраст от неонатологичната клиника, поради висок риск. Според майка му, тази помощ е била изключително полезна за подобряването на неговата фина и груба моторика, както и за говорната моторика и проблемите с храненето.
Гръм от своя страна споделя, че дъщеря й е щастлива, както никога досега.
„Опитах се да получа помощ навреме“, казва тя.
„За съжаление, в Ню Джърси детето трябваше да има проблеми, минимум по два показателя, за да се класира за ранна интервенция, а дъщеря ми имаше само един – забавяне в говора.“ В крайна сметка се налага Тръм да напусне работа, за да намери начин да помогне на дъщеря си.
Двете майки са единодушни, че ранната и квалифицирана намеса би могла да направи много различен живота на децата, родени преждевременно. Проучването на Вашингтонския Университет, също представлява стъпка точно в тази обещаваща посока.
Автор на статията е Пени Уилямс, която се самоопределя като „ветеран“- родител на син с ADHD и аутизъм, Уилямс е автор на няколко книги, посветени на темата за ADHD – „Момче без инструкции. Как да оцелея в процеса на възпитание с ADHD“, „Какво да очаквате, когато не очаквате ADHD” и „Вътрешно ръководство за ADHD – възрастни, които са страдали от ADHD, разкриват тайни за отглеждането на деца с ADHD”.
Източник: www.healthline.com
Превод за Фондация “Нашите недоносени деца”: Светлана Савова
Photo credit: Freepik