Варна посреща арт-инсталацията “Люлка на надеждата” – национална инициатива на Фондация “Нашите недоносени деца”, която гостува в последните седмици в някои от най-големите градове в България. Тя ще бъдде в Delta Planet Mall от 5 до 9 ноември, а после ще продължи пътя си към София. “Люлка на надеждата” е част от кампанията “Малки стъпки на големи герои”, с която от Фондация “Нашите недоносени деца” иска да достигне до колкото се може повече хора в цяла България с информация за преждевременното раждане и предизвикателствата, пред които са изправени децата и семействата, засегнати от него.
За да ни разкаже за работата на най-голямото неонатологично отделение във Варна – това в СБАГАЛ „Проф. Д-р Д. Стаматов“, за най-малките бебенца, родени в града и областта и за грижите, които се полагат за тях, се свързахме с д-р Златина Панделиева, която е началник на неонатологията.
Д-р Панделиева, какво всъщност не знаят или не си представят хората за най-малките новородени?
Вероятно най-малко знаят колко всъщност е трудно да се полагат грижи за тях. Никой родител не е готов за такава новина и за последващите дълги дни на неизвестност. Обикновено най-често задаваният въпрос е: „Ще се оправи, нали?”, а никой няма отговор на този въпрос…
За неонатолога най-трудното е да застанеш пред кувьоза, да знаеш какво се случва с това дете, пред какви рискове е изправено, да си готов с план за действие във всяка ситуация и накрая да се изправиш пред родителите, за да можеш да обясниш какво се е случило до момента и какво предстои.
Какви са най-големите предизвикателства, с които се сблъскват недоносените бебета, за които се грижите? Защо ги наричаме “малки герои”?
Да се родиш преждевременно е истинско изпитание. Тези деца не са просто малки, последните месеци от бременността са свързани с процеси на развитие, необходими за живота извън утробата, които при тях за съжаление се случват в съвсем различни условия. От топлата, мека, тъмна утроба те се озовават в кувьоза, на постоянна светлина, с шум от заобикалящата среда, разделени от семейството си. Белите дробове, които са недоразвити, трябва да поемат своята роля за дишанеобмяна на кислород и въглероден диоксид в алвеолите (външно дишане) или между кръвта в капилярите и клетките на организма (вътрешно дишане) и газова обмяна в момент, в който не са функционално годни и това налага подпомагане на дишането с различни апарати. За храненето е необходимо развитието на стомашно-чревния тракт, който да поеме своята функция за снабдяване на тялото с хранителни вещества, необходими за растежа и развитието…
Има проучвания, че тези пациенти са подложени на над 900 манипулации за престоя си в интензивното неонатологично отделение. Ежедневно се извършва вземане на кръв чрез убождане на петичката, поставяне на назогастрална сонда за хранене, тоалет на тубуса или на носоглътката при деца на механична вентилация, поставяне на абокати за венозни инфузиивливания. Болезнено е дори свалянето на лейкопласт след тези манипулации. Някой, който преживява толкова много болезнени манипулации, сам, далеч от семейството си, няма как да не бъде герой.
Бихте ли споделили как минава един ден за мъничките ви пациенти?
Грижата за малките пациенти е денонощна, така че трудно е да се каже как минава само един ден. Както всички знаят, най-малките бебета се настаняват в кувьози. Те осигуряват подходящи условия – подходяща температура и влажност, като в същото време се гарантира възможност за непрекъснато наблюдение. Кожата на едно много рано родено дете, например, е съвсем тънка и лесно ранима. Това поставя бебето на риск да губи топлина и течности през нея. Постоянната температура и влажност в кувьоза защитава детето, намалява тези загуби и дава възможност то да съхрани енергия, за да може да расте.
Състоянието на малките ни пациенти изисква и приложение на множество манипулации – често вземане на кръв, за да се следят параметри, поставяне на абокати, на сонди за хранене, извършване на образни изследвания, ехографии, прегледи на очите. Необходимо е всички тези манипулации да се извършват максимално щадящо, да създават възможно най-малък стрес на новороденото.
Какви усложнения за бебето могат да възникнат след едно преждевременно раждане?
Усложненията след преждевременно раждане са разнообразни. Най-сериозните усложнения са тези, които засягат нервната система на детето. Поради анатомични особености на развиващия се мозък и извършването на голям брой медицински процедури е налице повишен риск от възникване на кръвоизливи. При недоносените често може да се наблюдават интравентрикуларни кръвоизливи в различна степен, като някои от тях могат да доведат до последствия, нарушения в растежа на мозъка и развитие на следкръвоизливна хидроцефалиядумата „hydrocephalus” произлиза от гръцки и се състои от две думи - „hydros”, което означава вода и „cephalus”- глава. Някога това състояние е било нарично „вода в мозъка”. Хидроцефалията представлява състояние, причинено от акумулиране на абнормно голямо количество церебро–спина.... Засягането на бялото мозъчно вещество и развитието на перивентрикуларна левкомалация е свързано със засягане на редица сетивни и двигателни функции при детето. Тези деца изискват проследяване през месеците след изписване и извършване на кинезитерапия от специалисти в тази област.
Незрелостта на белия дроб при раждането и необходимостта от продължително апаратно подпомагане на дишането е свързано с неправилния растеж и развитие на белодробна тъкан. Това се изразява в т.нар. бронхопулмонална дисплазиянеправилно развитие на органите и тъканите, състояние, което изисква дълго време след раждането някакъв вид апаратна вентилация и приложение на кислород. При децата с бронхопулмонална дисплазия съществува повишен риск за по-тежко протичане на вирусни инфекции, особено през есенно-зимния период, налага се често приложение на терапия, инхалации, по-често хоспитализации през първите години от живота.
Ниското тегло при раждане и ниска гестационна възраст са основни рискови фактори и за развитие на ретинопатияобщ термин за заболявания на ретината на недоносеното. Това налага чести прегледи от офталмолог за проследяване развитието на съдовете на ретината и при установяване на отклонения извършване на необходимите манипулации. Ретинопатията на недоносеното е основна причина за слепота при деца в света и близкото проследяване и навременната терапия са от основно значение за избягване на това усложнение.
Недоносените често имат и някои метаболитни отклонения, свързани с калциевата обмяна с развитие на остеопения на новороденото и риск от фрактури, недостиг на желязо и развитие на анемиямалокръвие – недостиг на червени кръвни телца и/или хемоглобин в кръвта на недоносеността и др.
Разкажете ни малко повече за някои от най-малките герои, които са били при вас.
За тази година най-мъничкият ни пациент е момченце, което се роди с тегло 790 грама. То вече е на 6 месеца, като наддава добре и се развива нормално. Като гестационна възраст най-рано роденият ни пациент е момиченце, родено в 25 г.с. с тегло от 800 гр. Тя преживя много в нашето отделение, имаше различни усложнения през първите месеци, докато беше наш пациент, но от 3 месеца вече е в дома си и наддава и се развива много добре. Някои родители водят децата си за различен период след изписването, така имаме възможност да видим как растат, как се развиват и това носи удовлетворение за добре свършената екипна работа.
А най-малкият ни пациент в отделението в момента е момченце, родено с тегло 970 г. Към днешна дата той тежи 1820 г, в стабилно състояние е, все още се храни със сонда, наддава добре, диша съвсем самостоятелно, вече не се нуждае от подпомагане на дишането и скоро ще може да говорим и за изписване. За съжаление съдбата му е и много нещастна, тъй като е роден от нежелана бременност и майка му няма да си го вземе у дома…
Повишава ли се през последните години броят на преждевременно родените бебета, за които се грижите и на какво се дължи това?
Що се отнася за нашата болница, не бих казала, че броят се увеличава. По-скоро на фона на намаляване на общия брой раждания остава приблизително същия, което предполага повишаване на дела на недоносени спрямо общо новородените. Препоръките при риск от преждевременно раждане включват т.нар. транспорт „ин утеро”, тоест майката да бъде насочена и приета в лечебно заведение, предоставящо най-високо ниво на грижа за едно недоносено дете. Затова преобладаващата част от преждевременните раждания във Варна се случват в нашата болница. Това е и причината при нас процентът на недоносени родени сред общия брой раждания да е по-висок от средния.
А какви са най-честите причини за преждевременно раждане?
Най-чести причини при майката са такива, каквито са навсякъде по света – цервикална недостатъчност, преждевременна руптура на мехура, кървене и риск от отлепване на плацентата, прееклампсиязаболяване през бременността, характеризира се с наличие на повишено кръвно налягане, повишен белтък в урината след 20 г.с., многоплодна бременност, съпътстващи заболявания на майката.
Колко е голям екипът Ви и за колко бебета поемате грижи всяка година?
Нашето отделение по неонатология отговаря на трето ниво на компетентност – това означава, че при нас се полагат грижи за недоносени новородени с екстремно ниско тегло – под 1000 грама, родени изключително рано, някои от тях дори в 24-25 гестационна седмица. Екипът ни включва 5 лекари със специалност по неонатология, заедно с 4 лекари специализанти, както и акушерки, които са денонощно до децата. За съжаление както много лечебни заведения и при нас се усеща недостиг на медицински персонал – акушерки и медицински сестри, което се отразява на натовареността. Налагат се допълнителни дежурства и извънредни часове и се натрупва умора.
До момента имаме 1423 деца, родени в нашата болница, но приемаме също така недоносени с тегло под 1200 г от други болници – Шумен, Добрич, Търговище, както и новородени, чието състояние изисква специални грижи.Тази година вече при нас сме се грижили за около 180 недоносени бебета, като 8 от тях са с екстремно ниско тегло под 1000 г. А през интензивно отделение до момента са преминали малко над 210 деца, има и доносени деца с различни проблеми, възникващи непосредствено след раждането, най-често инфекции, дихателна недостатъчност, силно изразена жълтеницаиктер - жълто оцветяване на кожата, склерите и лигавиците вследствие повишаване нивото на серумния билирубин и отлагането му в тъканите или различни вродени аномалии, за които се грижим.
Работата в едно интензивно отделение е екипна. Всеки един – лекар или акушерка, трябва да свърши всичко необходимо в рамките на своето дежурство. Децата са под наблюдение и грижи денонощно и в този смисъл няма „лекуващ лекар”, както обичайно се приема, тъй като всеки лекар в момента на смяна е лекуващ лекар на всяко едно дете.
Всеки от нас, от екипа ни, се привързва към бебетата при денонощните грижи – говори им, хвали ги, когато се справят с малките си успехи, каквито са някои признаци за подобряване в състоянието, например по-добър резултат от изследване, подобряване на храненето, нормализиране на показателите…
Като началник на неонатологично отделение, има ли трудности, които срещате в работата си? И какво би могло да се подобри?
Както във всяка област, има различни трудности. Свързани са както с персонала, управлението на голяма група хора, така и с извършване на ежедневни дейности в отделението. Неонатологията е свързана с използването на високоспециализирана апаратура и в този смисъл е изключително скъпа дейност. Като големи предизвикателства може да се включат необходимостта от постоянна квалификация на персонала, обучение на младите специализанти за работа, намирането на достатъчно акушерки и медицински сестри, които имат желание да работят в неонатологични интензивни отделения, закупуването и поддръжката на необходимата апаратура, осигуряване на консумативи, има затруднения с вноса и доставката на някои лекарства, използвани в неонатологията….
А за подобряване на неонатологичните грижи работим всеки ден. При нас като болница, в която се провеждат обучения на акушерки и медицински сестри, се организират кръжоци, уъркшопове или други дейности, които да запознаят студентите с дейностите в отделението. Често се налага и организиране на благотворителни кампании за дарение на апаратура. В този смисъл различните благотворителни инициативи, както и еднолични дарители, често родители на деца, отглеждани в отделението, оказват значителна подкрепа с дарения на медицинска апаратура за интензивните отделения.
Какво е да бъдеш неонатолог? Какво Ви накара да изберете тази професия?
Трудно ми е да кажа какво ме е накарало да избера да бъда неонатолог. Когато влезеш в интензивно отделение и видиш всичките кувьози, с малките човечета в тях, се създава едно усещане, което не може да бъде описано. Това усещане може би е причината да избера точно неонатологията, въпреки че си давам сметка колко малко съм разбирала какво наистина се крие зад на пръв поглед кротко спящите малки пациенти в големите кувьози, с постоянно мигащи светлини от монитори и бръмчащи апарати…
Когато застанеш пред тях вече като лекар и трябва бързо да взимаш решения, винаги се оказва много по-трудно, отколкото си си го представял. Всички знаем, че за недоносените съществуват множество рискове, на първо място за живота и оцеляването им непосредствено след раждането, след това по време на престоя в отделението и накрая съществуват редица усложнения, които може да се развият. Но това, че знаеш, не прави по-лесно справянето с тежка ситуация, когато възникне някое от тези усложнения.
Какво послание бихте изпратили на родителите на недоносени бебета и техните семейства?
Родителите на недоносени трябва да бъдат уверени, че не са сами. В грижите за техните деца се включват ежедневно десетки ръце, които правят най-доброто, за да се справят те с трудните моменти, пред които са изправени.
Нашият опит показва, че е много важна вярата и положителната нагласа на родителите. Имали сме случаи на екстремно недоносено дете, в тежко състояние, на апаратна вентилация, с недобри показатели, но майката е изключително позитивна, усмихната и всеки път ни уверява с думите; „Аз знам, че правите всичко необходимо, вярвам, че всичко ще бъде наред, защото нашето момче е в сигурни ръце“. И състоянието на детето се стабилизира, подобрява се точно, когато не очакваме, и се прибира вкъщи след 3 месечен престой в болницата.
Имаме и колега лекар, която вече е специализант при нас. Тя самата е майка на недоносено дете, родено в 25 г.с., също с много усложнения след раждането. Дни наред е чувала от колегите тежки думи за състоянието на детето си. Вярвайки, че всичко ще бъде наред, решава след като синът ѝ се прибере у дома, да завърши медицина и да работи тук, в същото това отделение, на което дължи живота да сина си.
С какви думи бихте се обърнали към варненците, които ще посетят “Люлка на надеждата” в града ви?
Тези деца са наши, на всички, и всички се грижим за тях. А тези, които ще посетят “Люлка на надеждата”, призовавам да се включват в благотворителни кампании, да се вгледат какво малко нещо биха могли да направят за някого около себе си. Имахме майка на дете, родено в 24 г.с., която след раждането, докато говорим за състоянието на детето до кувьоза, сподели как само месец по-рано е участвала в дарителската кампания за закупуване на медицинска апаратура. Месец по-късно се налага детето ѝ да бъде в кувьоз.
С кампанията „Малки стъпки на големи герои“ от Фондация „Нашите недоносени деца“ бихме желали да обедим България с вълна съпричастност и подкрепа за най-малките герои и семействата им в очакване на 17 ноември – Световният ден на недоносените деца. С това послание нашата арт инсталация „Люлка на надеждата“ вече посети Бургас, Стара Загора и Пловдив, а след гостуването си във Варна ще се отправи към София. Всеки може да стане част от нейните малки стъпки, изпълнени с надежда и като се включи в специалната онлайн благотворителната томбола на Фондация „Нашите недоносени деца“. Билетите от нея дава не само шанс за награда, но и за по-добро бъдеще!
