Тази година с “Люлка на надеждата”, която е част от националната кампания “Малки стъпки на големи герои”, Фондация “Нашите недоносени деца” иска да достигне до колкото се може повече хора в цяла България с информация за преждевременното раждане и предизвикателствата, пред които са изправени децата и семействата, засегнати от него. Арт-инсталацията вече посети в последните седмици в някои от най-големите градове в България – Бургас, Стара Загора, Пловдив и Варна. А от 11 до 17 ноември, в очакване на Световния ден на недоносените деца, тя е в Bulgaria Mall – София.
По този повод разговаряме с д-р Зорница Малинова, началник на отделението по неонатология във II САГБАЛ „Шейново“ , една от водещите специализирани акушеро-гинекологични болници в столицата, която от години е на първите места по раждаемост в страната. Неонатологичното отделение в нея притежава най- високото, трето ниво на компетентност, което позволява да се провежда интензивно лечение и специализирани грижи за всички новородени деца, независимо от тяхната гестационна възраст и тегло. Всяка година във II САГБАЛ „Шейново“, се раждат над 2000 бебета, а процентът на недоносените сред тях се движи между 11 и 13 на сто и е по-висок от средния за страната.
От месец май тази година, Фондация „Нашите недоносени деца“ стартира с помощта на PHOENIX group първата по рода си у нас програма за психологическа подкрепа, насочена към родители на преждевременно родени деца именно във II САГБАЛ „Шейново“. Тя се води от Ния Коновска, психотерапевт с дългогодишен опит в работата със семейства, засегнати от преждевременното раждане. с единствената засега по рода си в България програма за ранна психологическа подкрепа.
Д-р Малинова, каква е работата в едно толкова голямо неонатологично отделение?
Работата в отделението е динамична, интензивна, по-често свързана с радостно събитие – раждане на дете. Денят понякога минава неусетно.
Екипът ни включва лекари със специалност по неонатология, детски болести и детска кардиология, лекари специализанти и акушерки, като така осигуряваме денонощно наблюдение на новородените. Особено предизвикателство в работата ни е лечението на недоносените новородени с екстремно ниско тегло, това са бебета родени с тегло под 1000 г. Дори в момента в Интензивния сектор на отделението се грижим за 10 недоносени бебета, най-малкото от тях е родено в 24 г.с., с тегло 680 г.
Но най-голямото удовлетворение за всеки един от нас е когато видим вече пораснало и здраво дете, за което сме се грижили!
От тази година Световният ден на недоносените деца – 17 ноември, се отбелязва като официална здравна кампания от Световната здравна организация, което подчертава колко сериозен проблем в световен мащаб е преждевременното раждане. Какви са най-големите рискове свързани с него?
Недоносените деца, особено най-малките, трябва да изминат труден път, докато дойде време да си отидат вкъщи. В последните месеци от бременността организмът на бебето се подготвя за раждането, органите и системите съзряват, за да може то да се справи с живота извън майчината утроба. Тези процеси при недоносените деца се извършват в различни, много често стресови условия, свързани със силен шум, светлина, множество манипулации…
Рисковете при недоносените бебета могат да са такива, които се развиват в първите дни от живота им и пряко да ги застрашат – незряла дихателна система, сърдечно- съдова, храносмилателна система, недостатъчно развита централна нервна система. В следващите етапи особено значими са късните усложнения на недоносеността – бронхо-пулмоналната дисплазиянеправилно развитие на органите и тъканите, ретинопатията на недоносеността, усложненията свързани с психомоторното развитие.
А с какви предизвикателства се сблъскват след раждането и в дългосрочен план родителите на недоносени деца?
Предизвикателствата са много. Нито един родител не е подготвен, че може новороденото му дете да е болно. В първите няколко дни те трябва да приемат огромно количество медицинска информация, която ако не е поднесена така, че да е разбираема, предизвиква страх и объркване. Често родителите не могат да докосват децата си, да ги гушкат, да комуникират с тях. В дългосрочен план при деца при които са възникнали късни усложнения на недоносеността се налага провеждане на множество почти ежеседмични консултации, процедури, изследвания. Това също е натоварващо за семейството и често то има нужда от подкрепа.
През месец май тази година Фондация „Нашите недоносени деца“ стартира с помощта на дарители първата по рода си у нас програма за психологическа подкрепа, насочена към родители на преждевременно родени деца именно във II АГ Болница „Шейново“. Бихте ли споделили какви са вашите и на колегите Ви наблюдения за нея?
За нас тази възможност за психологическа подкрепа стана много важна във времето. Смятам, че разговорите с родителите на болни деца – недоносени и доносени е процес, изискващ време, търпение и определени познания относно подхода към тях.
Ние се привързваме към децата, за които се грижим, понякога с месеци. Те стават наши деца, поне до момента, в който не си отидат вкъщи.
И когато има проблем или нещата не завършат по начина, по който сме искали, ние много често съпреживяваме тъгата на семейството. Но за съжаление по време на следването си по медицина ние не получаваме насоки за начина, по който трябва да комуникираме с родителите, обикновено разговаряме с тях за лечението на детето им и някак на заден план остават чисто човешките разговори за страховете и притесненията им. Именно там е мястото на психолога и Ния много ни помага в това.
Научи ли ви на нещо ново тази програма в отделението?
Да, научи ме по-често да се поставям „от отсрещната страна“.
В този смисъл, успявате ли да подкрепяте семействата по някакъв начин в най-трудните моменти след раждането? Има ли възможност те да имат повече контакт и да изградят по-добра връзка с децата си?
Всички в отделението се стараем да дадем подкрепа и утеха на родителите в най- трудните моменти и осъзнаваме колко е важно това. В отделението родителите имат възможност да посещават децата си два пъти дневно всеки ден от седмицата, могат да ги докосват, да им говорят. Когато бебето е стабилно имат възможност да ги гушнат. Ако майката има желание, няколко дни преди изписването може да постъпи в болницата за да се научи да се грижи за недоносеното си бебе.
От опита Ви като неонатолог, защо е нужна подобна подкрепа за родителите? Помага ли тя и в работата на екипа Ви?
Определено помага. Важна е за родителите за да могат да се справят с предизвикателството на преждевременното раждане. Важна е и за нас за да можем да се справим с напрежението и прегряването, защото работата в интензивното отделение е тежка, с тъгата, гнева и разочарованието, когато си направил всичко и повече няма как да помогнеш.
В съвременните световни препоръки и практики, що се отнася до недоносените новородени, вече основно място заема и семейно-ориентираната грижа. При нея на родителите се дава възможност да участват много активно в грижата за децата си, докато са в неонатология. Какво, според вас, затруднява тя да бъде по-широко прилагана и у нас?
Проблемът в България е свързан основно с три неща – липса на достатъчно персонал, за съжаление едва ли има отделение, което да е достатъчно обезпечено с персонал, като особено важни тук са акушерките и медицинските сестри, липса на пространство и недостатъчно разбиране на това колко е важна семейно-ориентираната грижа.
А като неонатолог, какво смятате, че може да се подобри в неонатологичната грижа у нас? Какви са основните проблеми, които бихте посочили?
Тук пак ще отбележа, че персоналът е този, който е най-важен в грижата за недоносените бебета. Когато има достатъчно съвременна апаратура, но няма кой да работи с нея, тогава нещата няма как да се случат. Особено голям проблем е недостатъчният брой на специалистите по здравни грижи – акушерки и медицински сестри.
Когато говорим за преждевременно раждане, каква е ситуацията в България спрямо другите европейски страни? Защо процентът на преждевременни раждания у нас остава по-висок?
Процентът на недоносеност за страната е около 10%. Причините за повече преждевремени раждания в сравненине с останалите страни в Европейския съюз са много – социално-икономически; нездравословен начин на живот; ниска здравна култура; непълно проследяване на бременността, възраст на майката – майки под 16 или над 40 години, инфекции, многоплодна бременност.
Какво би могло да се направи, за се намали този процент?
Всякакви мерки, които биха повлияли положително на посочените в предходния въпрос рискови фактори, биха довели до намаляване на преждевременните раждания.
А Вие защо избрахте да сте неонатолог? Какво е за Вас най-хубавото и най-трудното в тази професия?
Да бъда неонатолог е моя мечта от студентските години. И тя се сбъдна. Най- хубавото е, когато видиш едно пораснало дете, което е било много болно, да тича. Най-трудното е, когато трябва да кажеш на семейството, че детето им няма да се справи…
Има ли случай или случаи от многогодишния Ви опит, които винаги ще помните и защо?
Има, те не са един или два. За щастие по-често са с щастлив край.
Какво бихте казали на родителите, чиито бебенца в момента са в неонатология?
Да са силни, да вярват в децата си, да не се отчайват. Защото тези деца ежеминутно показват колко е силна жаждата за живот.
А с какво послание бихте се обърнали към обществото като цяло във връзка с кампанията ни “Малки стъпки на големи герои” и Световният ден на недоносените деца?
Обществото сякаш напоследък започна да научава за проблема недоносеност. И то сякаш се случва по време на дарителски кампании и събития каквото е Световният ден на недоносените деца. А според мен трябва да се говори, за да има информираност и този проблем да не остава на заден план.
Тази година Фондация „Нашите недоносени деца“ насочва общественото внимание към преждевременните раждания у нас с националната кампания „Малки стъпки на големи герои“. Като част от нея пътуващата арт-инсталация “Люлка на надеждата” вече гостува в някои от най-големите градове в страната и в момента се намира в София.
Финалното събитие на кампанията ще се състои на 16 ноември в Мол България, София от 11:00 до 14:00 ч. Повече подробности за събитието можете да намерите тук.
