През първите години от живота ми на родител, темата за “злоядото и капризно дете” беше моя личен кошмар. Простичък коментар от друга майка “Моите деца ядат всичко” или “Никога не сме имали проблеми с храненето” можеше да ме накара да изпадна в пристъп на завист и самосъжаление, защото не можех да си представя моето дете някога да си чуди дали да хапне ягоди или череши за десерт, то избираше единствено между палачинка и поничка.
Като човек, който обича добрата кухня и е увлечен в това да пътува по света и да опитва различни национални ястия, бях убедена че децата ми ще приличат на мен. Бях убедена, че аз никога няма да имам такъв проблем като родител. За нещастие понякога в живота си се сблъскваме точно с това, което си мислим, че никога няма да допуснем. Така че, това писмо е не само до майката, която определя детето ми като „злоядо“ и „капризно“, а и до мен самата, преди да бъда майка на точно това дете.
Децата ми са на 9 и 5 години. Списъкът с храни, които синът ми не яде не може да се събере на тези страници.
Ще ми бъде по-лесно да напиша нещата, които обича. А именно – палачинки, поничка, пица, чийзбургер и само един вид супа. Всичко трябва да е приготвено по точно определен начин или просто няма да бъде докоснато, защото нещичко в него, невидимо за “просто око”, може да изглежда “различно”.
Когато имаш “злоядо” дете, родителите около теб се делят на два вида. Едните са тези, които те разбират. Разбират те, защото страдат по същия начин, както и вие. Разбират какво е да носиш от вкъщи едничкото нещо, което детето ти яде, когато отиваш на детски рожден ден, пълен с всевъзможни лакомства, които знаеш, че няма начин то да погледне. Разбират те и не те съдят, не те поучават, не анализират родителските ти качества. В другия лагер са тези, които просто не разбират. И няма как да те разберат.
Сред тях има много и различни типажи.
Спомням си ясно един рожден ден. Когато стане дума за детско хранене на мен просто ми се иска земята да се отвори и да потъна в нея. Една от майките обясняваше на висок глас, че
“Просто има родители, които не предлагат достатъчно възможности и разнообразие на децата си.”
Друга майка реши да сподели всички креативни начини за поднасяне на чудесна и балансирана храна. Синът ми беше на средата на поредната сцена, защото тортата му изглеждаше “гадно”. Тогава дочух разговор между две майки. Дочух, че ние сме обект на разговора или по-скоро не можех да си представя, че може да е друг, защато само моето дете изпадаше в криза в този едничък момент. Главата ми започваше да бучи, но в нея се забиха думите „злоядо“, „капризно“ и „разглезено“.
Тогава друга майка се приближи към мен и просто каза съчувствено
“Аз бях същата на неговата възраст. Не го приемай лично, вината не е твоя. Ще се справите.”
Идваше ми да плача след всеки коментар, който чувах. Чувствах се ужасен провал като родител. Усещах осъдителните погледи. И тези простички съчувствени думи ме накараха да се вкопча в тях като удавник за сламка. Сламка, с която да се издърпам на повърхността и да си кажа “Не съм сама. Правя всичко по силите си. Не съм ужасен родител.”
Темата за храненето, често се свързва с родителски грешки или липса на достатъчно информация относно най-добрите практики за въвеждане на нови и разнообразни храни. Дори моите собствени родители ме обвиняваха за това, че детето ми не се храни както трябва. Тогава родих дъщеря си. Захранвах я по същия начин като първото си дете. Разликата беше, че той изхвърляше с погнуса всичко, което му предлагах. А тя с охота започна да се храни с разнообразни плодове и зеленчуци, без никакво особено усилие от моя страна.
Тя нямаше нищо против да смесва различни вкусове, да опитва различни текстури. Не се мусеше на комбинации от храни, нямаше нищо против грахчетата и бобчетата да се докосват в чинията, дори напротив – изглежда това й беше интересно и й носеше удоволствие. Понякога смесваше невъобразими вкусове. Например топеше си парченца прошуто в чая или пък нямаше нищо против да яде бисквити с тиквички и млечен сос. Това отмина с възрастта, но тогава ме изумяваше истински.
Не бях направила нищо различно. Просто синът ми се отвращаваше от всичко, което може да се яде, а тя обичаше да изследва всякакъв вид храна и вкусови комбинации. Години по-късно вече знам по-добре от всеки друг, че вината за придирчивостта на синът ми към храната не е моя.
“Всяко дете има уникална сензорна система, която им позволява да изследват или пък да не изследват заобикалящия ги свят. Има много и разнообразни причини, поради които едно дете може да подбира и да се храни с точно определена храна. Това не означава, че трябва да обвиняваме родителите.” – тези думи на хранителния терапевт на сина ми ми донесоха истинска утеха и успокоение.
Като родители ние опитваме да правим най-доброто за децата си. И последното, от което се нуждаем е да бъдем упреквани, винени, поучавани от хора, които не знаят през какво преминаваме. Ако децата ви се хранят с охота и нямат проблеми да опитват различни храни, считайте се за щастливци и се радвайте на късмета си. И бъдете сигурни, че всеки родител на “злоядо” дете мечтае да бъде на ваше място.
Децата са различни.
Истината е, че децата са различни и човек никога не знае дали детето му е такова, каквото е, заради родителските му качества или просто си е такова. Едното ми дете е брилянтно по математика, докато другото едва ли някога ще научи таблицата за умножение. Едното ми дете чете с удоволствие и участва в читателски клуб, докато другото едва ли скоро ще видя с книга в ръце. Винаги се тревожа за сина си, когато пътуваме извън страната и обмислям дълго и напоително как ще се справя с храненето му по време на път, а другото ми дете може да яде всичко, каквото има, без никакъв проблем.
Те са такива, каквито са и аз се научих да живея с това без да се обвинявам. Не се обвинявайте и вие. Ако не знаете как да подходите с особеностите в храненето на детето – обърнете се към специалист, със сигурност има много какво да се направи за подобряване на хранителните навици и отношението на храната. Но в никакъв случай не се обвинявайте. Децата ни имат нужда от щастливи и спокойни родители.
М.А., родител на две деца