Прееклампсията е сред най-сериозните усложнения на бременността и ранната диагностика е от ключово значение за превенцията ѝ. Тя е и сред честите причини за преждевременно раждане. Прееклампсията е усложнение на бременността, което засяга бременните жени след 20 гестационна седмица. Може да предизвика проблеми с растежа и развитието на бебето, за доведе до преждевременно раждане и ако състоянието не бъде овладяно навреме, може да бъде и животозастрашаващо както за майката, така и за бебето.
В това изключително интересно интервю, публикувано в GENICANEWS.BG, доц. д-р Петя Чавеева, акушер-гинеколог и един от водещите специалисти по фетална медицина и вътреутробна фетална хирургия в България, говори за последните открития и напредъка на медицината, що се отнася до ранното диагностициране на прееклампсията.
Гликозилираният фибронектин е доказал своя потенциал да бъде прогностичен маркер за различни патологични отклонения по време на бременността, казва изтъкнатият специалист по фетална медицина.
- Вече е доказано, че изследването на очната артерия може да даде предиктивност и да бъде добър скринингов метод за оценка на жените, които биха развили високо кръвно по време на бременността.
- Новите специализирани софтуерни системи, които са вградени в ултразвуковите апарати от висок клас, ще могат да позволяват много по-лесно и по-точно прецизиране на анатомични структури и верифициране на фетално тегло с доближаване на точността на ултразвуковия образ почти до този на ядрено-магнитен резонанс. Счита се, че това е нова епоха във феталната медицина.
- Цялостното геномно секвениране отваря нова ера в генетичната консултация.
- Екипи от САЩ, а някои и в Европа, като екипът в Барселона, полагат много усилия артифициална утроба с артифициална плацента за бъде опция за семейства, които нямат възможност за реализирането на бременност вътреутробно.
Защо в днешно време трябва да насочим повече вниманието си към феталната медицина, доц. Чавеева?
Все повече се говори за фетална медицина, но всъщност трябва да се говори за майчино-фетална медицина. Това е най-красивият период от живота на жената и е един разговор между зараждащия се живот – бебенцето и майката. Те могат да бъдат в невероятен синхрон и бременността да протече по най-правилния начин. Или обратно – развиващата се бременност да донесе някакъв обратен ефект върху здравето на майката с развитието на редица заболявания, които могат да доведат до усложнения в нейното състояние. Затова смятам, че в днешно време трябва да насочим вниманието си към специалността „Майчино-фетална морфология“.
Като цяло майчино-феталната медицина е отделна наука, за която би трябвало да има допълнително обучение. То не би трябвало да е препоръчително, а напротив – задължително.
Разбира се, новостите, които се очертават във всеки един аспект от нашия живот, заемат голямо място по отношение на това какво можем да предложим на пациентите, да имаме по-добър скрининг, по-добра прeвенция както за бебенцата, така и за техните майки.
Кои са новостите в тази област?
През 2023 г. например, все повече се говори за т. нар. изкуствен интелект. Много от софтуерите на новото поколение ултразвукови машини, с които ние виждаме като през прозорче корема на майката и развитието на бебенцето, ни дават възможност да погледнем структури. Тези структури, благодарение на изкуствения интелект, могат да бъдат оценени в софтуерна програма и да ни дадат различни измервания и различна оценка. Това се счита, че е една нова епоха във феталната медицина.
Не само изкуственият интелект, но и различните биомаркери идват точно в 2023 г. като различни новости. Някои от тях, познати преди 10-15 г., но не толкова изследвани, днес вече намират своето практично положение. Ще дам два примера. Един от най-новите маркери, за които ние, специалистите по майчино-фетална медицина говорим, е т.нар. гликозилиран фибронектин. Това е биомаркер, който е доказал в редица проучвания своя потенциал да бъде идентификатор или прогностичен фактор за различни патологични отклонения. Всъщност фибронектинът сам по себе си може да се раздели на такъв, който се намира в плазмата или серума. Намиращият се в серума е този, който може да бъде използван за оценка на риска от прееклампсиязаболяване през бременността, характеризира се с наличие на повишено кръвно налягане, повишен белтък в урината след 20 г.с., предвид това, че се асоциира с процеси, свързани с възпалениесложна защитна реакция на организма в отговор на увреждане на клетките и тъканите от различни патогенни фактори. Целта е да се елиминира вредния агент, да се ограничи увреждането, а след това да се възстанови тъканта до нормалното или близко до нормалното й състояние. или ремоделиране на малките съдове. Малките съдове са основните елементи в патогенезата на едно заболяване, като например прееклампсия.
От друга страна, нови ултразвукови белези навлизат в наша помощ за оценка на състояние, като например прееклампсия. Само да отворя скоба – това е състояние, което възниква по време на втората половина на бременността, след 20-та г.с., и може да усложни както състоянието на майката, така и на плода.
Вече е доказано, че изследването на очната артерия – забележете, не говорим въобще за изследване в областта на корема, бебенцето, матката – може да даде предиктивност и да бъде един добър скринингов метод за оценка на тези жени, които биха развили високо кръвно по време на бременността.
Всъщност това е новата асоциация с т.нар. генерална или периферна съдова резистентност. GPT Chat – това е новостта, с която се срещнахме няколко пъти тази година на редица международни форуми. Т.е. ъпдейта или обучението на нас, специалистите, става вече в един друг аспект. Възможността да използваш тези нови технологии, където един софтуер на базата на GPT Chat ти дава възможност да имаш ъпдейт в 2022 г. на всичко ново, което е публикувано, улеснява много нашето самообучение и възможността да прехвърляме нови знания в много кратък период в клиничната си практика. Това е първото интервю, в което обобщавам използването на биохимичен маркер, какъвто е гликолизираният фибронектин, използването на изкуствен интелект като метод за оценка на различни фетални структури в ултразвуковото изследване или допълнително ултразвуково изследване, което касае изцяло различна структура от бременната матка, а именно изследването на артерия офталмика. Така че новостите като че ли излизат толкова бързо, че ние трябва да бъдем наистина много up-to-date или да следваме толкова бързо тренда на развитие, за да можем все по-бързо и все по-навреме да имплементираме техники, методи, лабораторни изследвания, с които да бъдем от полза както на майката, така и на бебенцето.
Кои са най-честите случаи, които налагат фетална хируртия и каква е ролята на вашия екип при вътреутробната фетална хирургия?
Вътреутробната фетална хирургия е неделима част от майчино-феталната медицина поради факта, че някои състояния, които възникват по време на бременността и засягат едно бебенце или 2-3 бебенца, изискват наличието на специфична консултация от т.нар. феталенотнасящ се до плода хирург. Предвид факта, че това е една по-тясна специалност, която изисква както допълнително обучение в диагнозата и много прецизна консултация за ползите и рисковете при провеждане на вътреутробна фетална хирургия, така и наличието на един мултидисциплинарен екип, аз се радвам, че въпросът към мен е насочен за това каква е ролята на моя екип в този процес.
Най-честият спектър или най-честите заболявания, в който ние имаме ежемесечно фетална хирургия, са усложнения, касаещи многоплодната бременност.
Еднояйчните близнаци сами по себе си са уникално творение на природата – да създадеш два напълно еднакви индивида – но това уникално творение на природата само по себе си ги поставя пред един много труден вътреутробен път. Бременността може да се усложни с няколко състояния, които да наложат прилагането на вътреутробна фетална хирургия. Едно от тези състояния е фетофеталният трансфузионен синдромПлацентарен трансфузионен синдром представлява сравнително рядко срещано състояние, което се среща при многоплодната бременност и по специално при еднояйчните близнаци. – тогава, когато имаме дисбаланс или неравномерно количество околоплодна течност в сакчетата на двете близначета, които споделят една обща плацента. Първата такава вътреутробна операция у нас, беше извършена от нашия екип през 2014 г. Интервенцията в тези случаи изисква проникването с един много фин – 3-милиметра – фетоскоп, който да визуализира на повърхността на плацентата съдове, свързващи двете фетални циркулации. Ние трябва да диференцираме тези съдове и да преценим кои от тях са водещите за възникването на този фетофетален трансфузионен синдром. Използването на лазерна енергия за коагулациясъсирване на тези съдове ни дава възможност да спрем този патологичен трансфер между двете фетални циркулации и да стопираме това болестно състояние.
Друга част от близнаците имат нееднакво развитие в своето тегло. Едното бебенце може да расте добре и отлично за съответната гестационна седмица, а другото да е около 25% по-малко в своя размер и да показва чрез ултразвуково изследване, че изпитва някакъв вид фетално страдание. Тогава и само тогава, ние трябва да дискутираме и да консултираме родителите за опциите за провеждане на вътреутробна фетална хирургия.
Третият аспект от еднояйчните близнаци, който възниква на малко по-късен етап за разлика от първите две състояния, е т.нар. анемия-полицитемия зависимост. Т.е. едното бебенце е анемично, а другото има концентрация на кръвта си. Това също до някаква степен е показание, когато влиза в прозореца за безопасно извършване на фетална хирургия – тя да бъде предложена, за да може бременността да постигне един по-оптимален срок, в който да се предложи родоразрешение. Смея да твърдя, че вътреутробна лазер коагулация на междублизначните анастомози е любимата за мен операция, предвид факта, че в рамките на ден-два-три виждаме как бавно и постепенно настъпва възстановяването на двете бебета от съпътстващото ги заболяване и даваме шанс на развитието на два нови живота.
Винаги оставам учудена от една вътреутробна интервенция, която като цяло заема може би не повече от 10-15 минути – това е вътреутробното кръвопреливане, където ефектът на вътреутробната интервенция е мигновен върху състоянието на бебенцето.
Това най-често се налага, когато имаме конфликт между антителата на кръвните групи на майката и на бебенцето – майката е с отрицателен резус факторRh-фактор – антиген в еритроцитите. Около 85% от хората притежават този антиген и са Rh(+), останалите 15% не го притежават, те са Rh(–)., а бебенцето – с положителен. Този конфликт се изразява в силна анемичност на плода, което е показание да бъде предложена опцията за вътреутробна хемотрансфузия. Когато прелеем нова кръв на малкия фетусплодът в утробата от 8-та седмица до раждането, виждаме как той започва да се чувства много по-добре още с изваждането на иглата от неговата пъпна венакръвоносен съд, който провежда бедна на кислород кръв от различни части на тялото към сърцето, с изключение на белодробните вени.
Диафрагмална херния – отново вроден струкурен дефект, който, ако покрие критериите да бъде много тежък вроден дефект, отново изисква консултация на родителите за провеждане на вътреутробна фетална хирургия.
Друг случай – поставянето на шънтвръзка между два естествени канала, най-често между кръвоносни съдове, което води до смесване на потоците, които протичат по тях.Основното средство за лечение на хидроцефалията е чрез така наречените шънтиращи системи. Те отвеждат гръбначно-мозъчната течност към някоя др..., когато имаме бели дробове, които са компресирани от акумулиращата се лимфа или събрала се течност около белия дроб, непозволяваща на плода да извършва вътреутробно физиологичните си гълтателни движения. Това съпътства развитието на фетален хидрокс или акумулиране на течност в други фетални части и то също е обсег за фетална хирургия.
Много е трудно, защото обикновено пациентите, които са насочени към нашия екип за провеждането на някои от тези вътреутробни фетални интервенции, идват с последна надежда. Ние сме последни в листата да дадем опция за живот на тяхното бебе или техните бебенца. Ако има правилен скрининг, надлежна женска консултация, регулярни прегледи при акушер-гинеколози или провеждане на рутинните прегледи при специалисти по майчино-фетална медицина, може би тези състояния биха били идентифицирани, когато са в един по-ранен стадий.
За съжаление, доста по-често пред вратата на нашия кабинет идват родители, при които заболяването е установено, когато е в почти тежък стадий на изява. Това прави нашата работа „една идея много по-трудна“.
Разбира се, да консултираш опциите за ползата, за риска – все пак всяка една медицинска интервенция крие определен риск, който е в пряка зависимост с бебенцето – е нещо, което неминуемо е част от нашия контакт със семейството. Гледаме винаги да бъдем много позитивни, защото моят екип е много сплотен. Винаги взимаме синхронно и единно решенията и винаги имаме предварителен план как би протекла интервенцията, кой как трябва да застане в операционната, каква трябва да бъде неговата роля, за да можем да изчистим до минимум детайлите. Целта е да предскажем, че бихме имали добър изход от провеждането на всяка една от интервенциите, за която ни е потърсил пациентът. Благодарна съм на редица български жени, които са почукали на вратата на нашето отделение за консултация, за второ мнение, и са се доверили на нашите общи усилия да проведем вътреутробна фетална хирургия. Сами разбирате, че това е все още като че ли новост за България, макар и не за Западна Европа.
За да може семейството да ти повярва и за да можеш да имаш родителите на своя страна, трябва да извървите пътя заедно.
И това е стремежът ми като човек и като лекар – да бъда част от един много труден път, за да се стигне до най-красивото, което смятам, че изживявам в своята практика. А именно – когато след осъществена фетална хирургия, след раждане, идват родители с усмихнатото си дете или деца, с благодарността, че ние всичките – семейството и моят екип – сме направили възможно да има още една детска усмивка. Това не може да бъде описано. То е нещото, което ни зарежда, мотивира. Независимо колко тежък е бил денят ни и колко тежки случаи са минали, само един-единствен пациент, който преминава, за да донесе щастливата новина на нашия екип, ни кара да си казваме, че всичко има смисъл. Нямат значение умората и понякога рутината. Продължаваме напред, защото ние трябва да сме там за нашите пациенти.
Как се развива феталната медицина?
Искам да насоча вниманието към развитието на майчино-феталната медицина в България. Радвам се, че все повече колеги преминават през интензивно обучение, за да могат да предложат надлежните установени три прегледа, които трябва да се извършат не от рутинен специалист акушер-гинеколог, а от специалист по майчино-фетална медицина.
Нека пак да ги повторя. 12-та г.с. или първи триместър – скрининг, който има за цел да определи риска от хромозомни заболявания, да оцени структурите на малкия фетус, риска за прееклампсия или ранно преждевременно раждане.
Втори триместър – скрининг, който има за цел да оцени анатомията на плода, да проведе отново скрининг за преждевременно раждане, за прееклампсия, да се установи позицията на плацентата, инсерцията на пъпната връв.
За третия важен преглед, който се провежда рутинно при специалист по майчино-фетална морфология, през последните години говорим, че трябва да се измести към края на трети триместър, а именно между 35-та и 37-ма г.с. Защо това се очерта като една световна тенденция? Защото този преглед е еквивалент на това как ние специалистите по майчино-фетална медицина гарантираме изхода на бременността. Т.е. от една страна даваме преценка за адекватното тегло, адекватното състояние на бебенцето чрез серия изследвания на фетални доплери, а от друга – правим изследване на маточните артерии или на функцията на плацентата. Заедно с количеството на околоплодната течност можем да предскажем в 35-36-та седмица дали тази бременност има необходимост от по-специални грижи от колегите в родилна зала, дали това бебенце се нуждае от цезарово сечение или има всички шансове за опит за нормално вагинално раждане.
Какви промени ще претърпи феталната медицина във времето?
Всяка година ставаме свидетели на голям скок в техническия прогрес. Посещавайки различни международни конгреси, мога да кажа, че новата тенденция като че ли се очертава в едни много специализирани софтуерни системи, които са вградени в ултразвуковите апарати от висок клас.
Те ще могат да позволяват много по-лесно и много по-точно прецизиране на анатомични структури, верифициране на фетално тегло с доближаване на точността на ултразвуковия образ почти до този на ядрено-магнитния резонанс.
Не мога да не вметна, че навлизането на редица нови генетични изследвания е голямо предизвикателство към специалистите по майчино-фетална медицина. Преди 2-3 г. много популярните сред пациентите пренаталнипреди раждането тестове чрез изследване на фетална ДНК в майчината кръв стояха като допълнителна сигурност. Много семейства, въпреки че нямат медицински индикации, ги избираха като допълнителна сигурност, за да знаят, че плодът не е афектиран от най-честите хромозомни заболявания или, в зависимост от панела, от някой рядък генетичен синдром. Това като че ли вече ще отшуми като практика. Ако се върна в кариерата си 5-6 г. назад, сега консултацията ми е безкрайно много променена в това да предложа след провеждане на инвазивен тест като плацентоцентеза или амниоцентеза рутинния кариотип или рутинния микрочип. Сега говорим за цялостно геномно секвениране, което отваря цяла нова ера в генетичната консултация. Това отново показва, че майчино-феталната медицина е една мултидисциплинарна малка специалност, която включва в себе си не само нас, специалистите по майчино-фетална медицина, но и специалисти-генетици и други, които влизат като допълнително внасящи яснота и сигурност в проследяването на бременността. Така че новите биологични маркери, новите ултразвукови висококачествени софтуерни машини, както и новите генетични тестове, ще бъдат предизвикателството в следващите 5 години. Въображението ми не е толкова голямо, за да надскочи някои неща, които вече чуваме в редица конгреси, като изкуствена плацента, износване на плода извън утробата на майката… Различни екипи от САЩ, вече и някои екипи в Европа, като този в Барселона, полагат много усилия в експерименти това да бъде една опция за семейства, които нямат възможност за реализирането на бременност вътреутробно. Целта е те да имат шанс за артефициална утроба с артефициална плацента.
Кои са предизвикателствата пред феталната хирургия?
Най-голямото предизвикателство е неизвестността, защото това е единствената специалност, в която хирургът не се е запознал предварително със своя пациент, не е изговорил с него плюсовете и минусите от провеждането на операцията. Няма възможност колега анестезиолог да поговори как ще отнеме болката с провеждане на анестезия. Всичко това се случва през една бариера. Ние трябва да минем кухината на матката, да влезем в света на нашия малък пациент и нашето първо запознанство е именно в деня на операцията. Във всяка една вътреутробна хирургия имаш право само на един-единствен опит, а целта на нашият екип е да имаме синхрон в работата, за да доведем успешно до край интервенцията, която сме започнали. Както споменахме, важно е да имаме начертан план в съзнанието си какъв да е подходът при всеки един случай. Разбира се, нищо в този свят не е идентично и не всеки предварителен план ще работи по начина, по който го срещаш в действителност. Прониквайки със стетоскопа в кухината на матката, ние виждаме стетоскопския образ или нашия пациент за първи път и тогава взимаме решение дали продължаваме по плана, който сме начертали или има обстоятелства, които ще ни накарат да предприемем нов ход.
Какво е водещото, когато се появят непредвидени изненади?
Да вземеш адекватно решение, което по никакъв начин да не застрашава живота на майката и на плода и да доведе до добре извършена интервенция. По време на интервенцията може да се случат усложнения, които да те накарат отново да бъдеш хладнокръвен, да действаш своевременно и бързо, за да можеш да дадеш шанс самата процедура да бъде довършена и да имаш накрая жив плод.
Както всеки медик и хирург, вътреутробните хирурзи смятаме, че не е важно да се среже или да се оперира. Важно е да прецениш случаите, когато не трябва да оперираш.
Това е едно от най-големите предизвикателства – да знаеш правилата, за да можеш да прецениш доколко можеш да ги нарушиш и винаги крайният резултат трябва да е здравето на бебенцето и на майката. Никога един хирург не може да каже, че се чувства 100% уверен. Той винаги влиза с доза адреналин от това как ще протече операцията, но хладнокръвието, спокойствието и навременно взетите решения трябва да са водещи в това как трябва да се извърши една интервенция. Така вярвам аз.
Как се съобщява на родителите лоша новина?
Предоставянето на информация на родителите след извършването на всеки един преглед в специалността „Медицина“ е задължително. За да можеш обаче да консултираш родителите, наистина трябва да си убеден в диагностичния аспект на изследването, което си провел. Най-хубавите консултации са тези, които завършват с „Вашето бебе изглежда отлично, няма никакви видими дефекти, прогнозата за бременността е отлична“. Но макар и в много малък процент от случаите, сме изправени пред нелеката задача да консултираме семейството за открит структурен дефект или потенциален риск от хромозомно или генетично заболяване. На първо място ние сме хора и трябва до някаква степен да бъдем и психолози. Всеки един човек е различен, носи различна чувствителност и всяко едно семейство трябва да бъде консултирано спрямо това каква е нагласата да приеме лошата новина.
По време на специализацията ми по майчино-фетална медицина в Кралския колеж в Лондон, едно от нещата, които не бях срещала по време на обучението си като млад лекар в България, бе именно това – как да поднесеш лошата новина. Не знам дали ще ми повярвате, но за нас бяха организирали група артисти, които играеха ролята на семейства, които получават лошата новина – тяхната реакция, тяхното поведение.
Това беше една действителност, в която ние трябваше да проектираме нашите думи, тембър на гласа, това дали ще докоснеш ръката на пациента. Всъщност, до някаква степен всички тези неща имат своето значение. Ако някой не ти е показал, не те е обучил, ти нямаш правилната настройка как да консултираш своите пациенти. Разбира се, това е много индивидуален подход между нас лекарите, но съм дълбоко убедена, че аз лично в своята практика искам на първо място да почувствам пациента, неговата душевност, емоционалност. Да я възприема, да се поставя в неговите обувки и след това да продължа с консултацията си. Предвид това, че бременността е на двамата родители, най-добрият случай, когато само майката присъства на прегледа, е да поканим двамата родители, за да може семейството да приеме новината и да има време да зададе своите въпроси. Ние не сме съдниците, които да очертаем тяхното решение да продължат или прекъснат бременността, а хората, които да подкрепят тяхното решение след коректно представена консултация и коректно оставено време, те да вземат своето информирано решение. Все повече родители са настроени да се борят за своето дете, ако има обстоятелства, които предвещават наличието на хирургия, непосредствено след раждането или на някакъв етап през първите 5-6 месеца, до 1-та година след раждането на бебенцето. Това означава, че ние трябва да въвлечем колеги от детска неонатология и детска хирургия, които допълват нашата консултация, дават по-ясна представа на семейството какъв е пътят, който трябва да извървят. Мултидисциплинарният аспект в този случай играе отправна точка за това семейството да бъде окуражено и да получи правилната медицинска грижа.
Каква е ролята на Асоциацията по майчино-фетална медицина?
Асоциацията по майчино-фетална медицина е един от примерите за събиране на колеги акушер-гинеколози, специалисти по майчино-фетална медицина, детски хирурзи, ендокринолози и генетици на ежегоден интернационален медицински форум.
Смея да твърдя, че това е един от най- значимите конгреси в нашата специалност, предвид факта, че различни екипи дискутираме нашите научни постижения в областта, и затрудненията, които изпитваме.
Взимаме синхронни решения какво може всеобщо да променим в страната като медицинска практика. От друга страна, форумът е възможност да черпим опит от специалисти, които са поканени като гост-лектори от водещи европейски центрове. Предвид това, че в момента съм на поста председател на Асоциацията, заедно с моите съмишленици, насочваме вниманието си най-вече към младите лекари – специализантите в акушерството и гинекологията и завършващите медицина български лекари. За да можеш да амбицираш един млад лекар да остане в страната си и да бъде обучен в специалността, която е близка до сърцето му, трябва да му предоставиш възможност за инфраструктура, за достъпно обучение, за участие в научни форуми, дискусии, презентации.
Каква е мотивацията Ви като лекар?
Смятам, че всеки един лекар се стреми да бъде най-добрият за своя пациент. За мен би било недопустимо да не бъда в крак с най-новите съвременни открития. За да съм от полза на моя пациент, трябва да бъда безкрайно прецизна в своите прегледи, консултации и провеждането както на рутинните прегледи, така и на другия спектър – черешката на тортата – провеждането на вътреутробна хирургия. Личната ми мотивация в областта на феталната медицина е да бъда най-добрият лекар за пациента, който е избрал мен. Мотивацията ми като преподавател е да оставя отпечатък у всеки, който е минал през отделението, в което работя – всеки студент, който е слушал моя лекция, да бъде удовлетворен, да има адекватен стимул да упражнява професията си на високо ниво, с добра квалификация. Обучението на млади, нови кадри за мен се превърна в основна водеща амбиция тук, в България. Аз получих обучението си в най-големия водещ център по майчино-фетална медицина, при бащата на феталната медицина. Никога няма да спирам да повтарям, че моят учител – проф. Кипрос Николаидес, остави силен отпечатък в съзнанието ми, че знанията трябва да се предават, обучението винаги трябва да е напълно безплатно и никога не трябва да връщаш колега, който е почукал на вратата ти и иска да научи нещо. Така че наред с Асоциацията по майчино-фетална медицина това е и личен мой мотив – трябва да има обучение, за да има по-добра пренатална грижа, повече прегледани бебета, повече спасени бебета и повече детски усмивки. Искам да благодаря на своя екип, за който вече няколко пъти споменах. Безкрайни благодарности на д-р Васил Калев, д-р Цветослав Василев, д-р Мариета Искилиева, д-р Росен Билчев и, разбира се, на моите акушерки Веси Коцева и Силвия Газинова. Един лидер никога не може да бъде лидер в своето отделение, ако няма най-блестящия екип. Аз съм безкрайно благодарна на моя екип, че сме силно ядро, което може да поеме предизвикателства на пациентите, на тези, които са ни оставени от колегите, от статуквото в страната, и да се бори и да върви напред ръка за ръка.
Какъв е съветът Ви към завършващите лекари?
Съветът ми към всеки един завършващ лекар, който би искал да посвети остатъка от кариерата си в областта на майчино-феталната медицина е, че трябва да я по- чувства като своята специалност. Да знае, че всеки един ден, бидейки на работа, ще се чувства щастлив, защото вътрешният заряд на един лекар е задължителен за добрата работа в отделението и добрата комуникация с пациентите. Всеки един млад лекар, който би искал да получи специализация в областта на майчино-феталната медицина и не на последно място вътреутробна фетална хирургия, може да намери своето обучение както при нас, в България, така и в няколко водещи центъра в Западна Европа. Това, което обаче искрено съветвам младите лекари, е че връщането им в България е ключово за това да допринесем за по-добрата пренатална грижа, за повече здрави бебета и майки.
Интервюто се публикува с любезното разрешение на: GENICANEWS.BG