Руслана Анастасова, или просто Руслана, звучното име, с което я познават повечето деца и родители, е магистър-ерготерапевт, може би едно от най-познатите лица на тази така специална професия в България. Завършила е “Социални дейности” в Софийския Университет и магистратура Ерготерапия в общността и работи с деца и техните семейства вече повече от 15 години. Практиката ѝ е насочена към ерготерапия в ранна детска и училищна възраст и подкрепа на родители на деца с особености в развитието.
От няколко години неин верен помощник и неразделен член на семейството ѝ е и кучето Киара! Тази пухкава чаровна спътничка я придружава не само по време на терапевтичните сесии с малчугани и родители. Двете с Руслана вече са гостували и на пациентите и медицинските екипи на няколко големи столични болници! При последното от тях, те посетиха неонатологичното отделение на СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“, което всъщност стана и повод да помолим Руслана Анастасова да ни разкаже повече за работата си и за тези така специални моменти – терапията с животни, която вече намира почва и у нас.
Ерготерапията е сякаш малко известна сред родителите, но има многобройни ползи за децата, би ли разказала малко повече за този вид терапия?
Мери Райли казва следното – „Медицината има за цел да лекува заболяванията, а ерготерапията – да предотврати и ограничи загубата на способност, произтичаща от тях“.
През 2006 г. стартира бакалавърска програма в Русенския университет по Ерготерапия, така че вече 18 години в България има ерготерапия и мисля, че става все по популярна професия и позната на родители, лекари, логопеди, психолози и други специалисти, които работят с деца и техните семейства.
Фокус на ерготерапията е човешката дейност във всичките ѝ форми – самообслужване, работа, учене, игра, продуктивност и свободни занимания, грижа за себе си.
Дейността на ерготерапевта е базирана на детайлно изследване на динамичното взаимодействие между индивида, дейността и условията на средата и прилагане на подходящи стратегии за подобряване на това взаимодействие, ако то е нарушено. Ерготерапията е холистичен подход, който цени и забелязва предпочитанията на децата и техните силни страни, отчита запазените способности на детето и не се фокусира само и единствено върху наличните дефицити. Основната цел на ерготерапията е осигуряване на възможност за пълноценно участие в дейностите от ежедневието както на отделни лица, така и на общности. Централната, непроменяща се в годините философия, на която е подчинена ерготерапевтичната практика, е професионалното убеждение за въздействието на дейностите върху здравето и благополучието.(АБЕТ)
Защо избра тази професия и какво обичаш най-много в нея?
„Кажи ми и ще забравя, научи ме и ще запомня, покажи ми и ще мога”– това е мотото, което движи ерготерапевтичната ми практика и мисля че дава пълен отговор на този въпрос – защо съм избрала тази професия! Усещането да включиш детето, често и неговите родители в дейност/дейности важни и значими за него, е необяснимо да видиш как очите грейват, как се оживява цялото тяло, душа и сърце и как любопитството е взело връх. Това е страхотно.
Да бъдеш част от значим момент в живота на някой за мен е чест, да си свидетел на усещането, че МОЖЕШ е велико.
Та, избрах тази професия, защото съм любопитна, защото обичам да играя, детето в мен не спи, и обичам хората, никога не виждам първо диагнозата или трудността в детето, първо виждам очите, а те казват много.
От доста време твой верен помощник в работата е кучето Киара. Любопитни сме да научим повече за този твой четирикрак приятел!
Киара е член на нашето семейство, от вече 5 години и половина, тя ще стане на 6 години на 8.11.24 г. Беше на 2 месеца, когато една рошава топка усмихна дома ни, Киара е порода – Голдън ретривър, тя е много добра, интуитивна и игрива. Мога да ви разказвам с часове за нея, както и за ерготерапията. Киара обожава нейната суха храна, освен това краставици, ябълки, диня и варени яйца, това получава, разбира се, като награда, не е ежедневно, тъй като кучетата е редно да се хранят с храна основно приготвена за тях, за да са здрави. За първи път доведох Киара в залата по ерготерапия, когато тя беше на 3. Един невероятен сладур много държеше да се запознае с нея и казвам ви нямаше сила на света, която да го откаже от тази идея. Така Киара започна редовно да идва в залата по ерготерапия и да играе с децата. В началото ми беше притеснено и се прибирах изтощена от емоции, но повярвайте ми толкова е силно и изключително да видиш кучето леко се доближава до детето, леко го близва и ляга в краката му, а детето със силна радост или предпазливост прикляква до него и започва да го гали, започват да общуват… Без думи, само емоция.
Как се става куче-терапевт и с какво помага Киара на твоите пациенти? А помагат ли те на нея?
Има разлика между куче-водач и куче-терапевт. Ще оставя детайлите за куче-водач на хората, които са подготвени и обучени да обяснят, но това, което е важно да се каже е, че Киара посещава училище за кучета още от много малка, за да и помогнем да създаде навици и да я възпитаме добре – да не лае по хората и други кучета без причина, да изпълнява команди, да е търпелива и да се довери на стопанина си. Учителят (Теди) на моето куче казва следното – кучето терапевт е добре социализирано куче във външна среда и търпящо различни шумове, търпи да бъде пипано от деца, без да реагира бурно и да има прекрасно послушание към стопанина си. Важно е да има стабилна нервна система, (както и ние хората), да не е агресивно, сприхаво. Така че Киара се води асистент терапевт.
Тя е прекрасна, мила, спокойна и добра и радва децата, с които се среща и е много интуитивна към деца и хора, които се притесняват или имат страх от кучета.
Определено, Киара се уморява, когато е сред децата, защото това е емоция и за нея, а и тя усеща емоцията на децата и я съпреживява с тях. Кучетата са точно като децата, любопитни и игриви, играта е нещото което сближава кучето и децата, така че, ДА, те също помагат на Киара, взаимно е определено.
Не се ли притесняват родителите от присъствието на куче по време на терапиите? Примерно, от хигиенна гледна точка, да има куче в пространството за занимания?
Ако трябва да бъда честна, аз също си задавах въпроса за хигиената, но…. кучето е ваксинирано, има паспорт, чип, кастрирана е, ресана и гледана с отношение. Имаше предпазливи родители, имаше и такива, които ни чакаха с лакомства. Имаше родители които се страхуваха още от малки от кучета, но благодарение на Киара, се престрашиха да я погалят и дадоха чудесен пример на децата си. Имаме деца, които изпитват страх от кучета и това беше чудесна възможност за тях да се опитат да се срещнат с този страх и да го преодолеят, в повечето случаи успешно.
Работиш ли често в практиката си с деца, които са родени недоносени? С какво е полезна за тях ерготерапията?
Моята професия ме среща с палитра от хора и техните истории и всеки път съм благодарна, когато ми споделят през какво са преминали. Така че, да работя с деца, които са родени недоносени и техните семейства. Всяко детенце родено преждевременно има своята специфика на развитие и интервенциите, които използваме са съобразени с нашите компетенции и нуждите на детето. И все пак, ерготерапевтът би могъл да работи с деца родени недоносени на възраст от 0 месеца (да, дори и толкова малки), като фокуса да е:
адаптиране на физическата среда, в която се отглежда детето, ако има такава необходимост след изписването им от неонатологичното отделение;
адаптиране на физическата среда, в която се отглежда детето, ако има такава необходимост след изписването им от неонатологичното отделение;- често тези деца са лишени от различни сензорно-моторни усещания, които имат отношение към неврологичното развитие и са важни за цялостното развитие на един човек, като например тактилно-вестибуларна стимулация (прегръдка, полюшване, погалване и др.), и в този контекст ерготерапевтът би могъл да подкрепи родителите да разберат кой е подходящият начин за организиране на стимулите идващи от околната среда (звук, светлина, допир и други), така че да е адекватно стимулиращо за детето, да не е малко, да не е много, да е достатъчно;
- Позициониране на бебето/детето, ако има двигателни затруднения;
- Да ги информира как да стимулират основните етапи на детското развитие;
- Насоки за подобряване на уменията за включване в дейности от ежедневния живот – хранене, игра, самообслужване, учене;
- Насоки към други специалисти, ако е необходимо.
Какви са най-честите области, според твоя професионален опит, в които работиш с тях?
Доста е разнообразна моята работа като ерготерапевт, но основно даваме насоки на семейството кои дейности от ежедневния живот са стимулиращи/терапевтични и да не забравят да ги включват (сами да се събуят, обуят, облекат, съблекат, измият ръце, да се хранят с ръце/прибори, да помагат при сервиране на масата, прибиране и др.). Когато едно дете се е родило преждевременно има вероятност някои от примитивните рефлекси да не се появят изобщо или да не са се интегрирали напълно, което оказва влияние на цялото невро-сензорно-моторно развитие на детето, което пък от своя страна е базата за учене и развиване на умения нужни за включване в дейности. Така че често работим за интегрирането на рефлексите, създаване на правилни двигателни модели, развиване на умения за игра, самообслужване; сензорна интеграция. Често работим в сътрудничество с логопеди и кинезитерапевти.
Какъв съвет би дала на родителите на преждевременно родени деца? Има ли примерно, лесни дейности, които да включат в ежедневието си, които да имат благоприятен ефект за децата им? Или нещо специфично, за което да следят?
Съветът ми би бил доста общ, но въпреки това моята молба към родителите е да създават условия и възможности в ежедневния живот на децата, да се включват, колкото се може повече в дейности, да не ги лишават от това удоволствие, защото ако детето няма повод да участва, то няма никога да намери смисъл, а когато няма смисъл, няма и мотивация. Грижата за децата я показваме най-добре, като им даваме възможност да се включват и участват във всички дейности, а не да ги правим вместо тях… оооо и още нещо – правете масажи и гимнастика редовно на бебетата и им разрешавайте да се хранят с ръце, когато възрастта позволява разбира се.
Допитвайте се до специалисти ранно детско развитие или вашия педиатър, ако нещо ви тревожи.
Всъщност повода за този разговор са и твоите посещения в болниците, заедно с кучето Киара. При последното от тях бяхте дори в неонатологията към СБАЛ по детски болести “Проф. Иван Митев” в София. На колко места сте били досега и как ви приемат лекари и пациенти в здравните заведения? Срещате ли недоверие?
За първи път посетихме СБАЛ по детски болести в София, след което новината се разнесе и Киара беше поканена от болница Св. София (болницата на д-р Мазнейкова) в онкологичното отделение, вече има запитване и от болница Вита. Недоверие дори да е имало, аз съм го подминала!
С какво помага терапията с животни на пациентите, не само на децата, но дори на възрастните? Има ли всъщност ползи и за медицинските екипи, които работят в болниците?
Има немалко изследвания на тази тема, как контакта с животни (кучета, коне, котки и др.) оказва благоприятно влияние върху човека, повишава качеството му живот, усещането му за себе си и отношение към себе си, дори чисто на биохимично ниво, ако се замислите, при контакт с куче, се повишават нивата на хормоните – серотонин, окситоцинОкситоцинът е невротрансмитер и хормон, който се произвежда в хипоталамуса. Оттам се транспортира и секретира от хипофизната жлеза в основата на мозъка. Познат е като „хормон на любовта“, защото е свързан с чувствата и емоциите. Играе роля в репродуктивните функции на жен..., което има положителен ефект върху физическото и психическо здраве.
Вярвам, знам и се убедих лично, че има смисъл да има кучета-терапевти във всички социални/здравни заведения/институции, защото те са връзката със самия себе си, повдигат настроението, намаляват нивата на стрес, поддържат ни във форма, помагат ни в борбата с болката и ни правят по-социални и емоционално интелигентни.
Всички лекари, сестри, санитари, бяха изключително отворени към посещението на Киара в болницата, бях изненадана честно казано.
Как възниква тази практика и смяташ ли, че тя ще навлиза все повече и у нас?
Много благодаря за този въпрос, изключително важно ми е да изразя огромната благодарност на много хора, които са замесени в това приключение „Киара в болницата“, и първият човек е психологът Арета Зумерова от СБАЛ по детски болести, и разбира се ръководството на болницата, без чиято подкрепа нямаше да може да има куче в болницата. Благодаря ви хора! Силно се надявам това да стане практика, да стане стандарт на работа, защото освен тялото да е здраво, важно е духа също да е здрав.
Имате ли незабравим момент с Киара, свързан с работата ви заедно?
Определено всяко посещение е било незабравимо, всяко със свои силни моменти, които да те усмихнат и да те натъжат. Киара е наистина силно интуитивна и усеща децата, когато искат да играят с нея, когато са предпазливи или ги е страх и тогава не им досажда. Никога няма да забравя едно малко детенце, което лежеше в интензивното отделение, на едно високо легло, от което нищо не можеше да види, та Киара има нейни си номера/забави, които прави и едно от тях е да изпълни команда „хоп горе“, тогава тя се качва с предни лапи на моята ръка и застава на двата задни крака, в този момент онова малко детенце в голямото легло, успя да я види, усмихна се и даде целувки с малката си свита в юмрук ръка. Просто беше уникално преживяване на първо място за детето, на Киара, за мен. Киара беше вече доста изморена, тъй като беше много топло, но тя изпълни командата с „хоп горе“ няколко пъти, за да усмихне отново и отново малкото дете. Уникално!
Какво би искала да си пожелаеш в професионален план? Кои са твоите мечти за сбъдване (може би дори с Киара!)?
Имам многоооо желания в професионален план, бих искала да бъдат допуснати повече от така наречените немедицински професии (психолози, ерготерапевти, логопеди) в здравните заведения, за да може да подкрепяме хората, да им помогнем да водят качествен, удовлетворяващ начин на живот и да ги подготвим за живота извън болницата, преходът да е плавен. Бих искала медицинските и немедицински екипи да работят за едно, да има превенция на детското развитие, да засилим програмите за ранно детско развитие, да има единна политика.
Снимки: Личен архив и СБАЛ по детски болести “Проф. Иван Митев”