“Не тичай, не скачай, не сядай в пясъка!”

“Не тичай, не скачай, не сядай в пясъка!”

Какво става, когато на детето постоянно му се забранява всичко

Навярно познавате родители, които винаги се чуват на всяка детска площадка, детско парти или магазин. “Иване, стани! Ще се изцапаш!”, “Не тичай, ще паднеш!” “Не дишай студения въздух с отворена уста, ще настинеш!”, “Не се върти край колата, аз ще отворя вратата, ти не можеш!” Експертите обясняват как влияят на детската психика постоянните забрани и възпрепятствания и защо за детето скачането в локвите е полезно и развиващо занимание.

 Не от глезотия, а от любопитство

Забраните и ограниченията в родителството са неизбежни. Невъзможно е да позволяваме на детето абсолютно всичко: това е опасно, както за него, така и за околните. Но много често основателните фрази “Не пипай в контакта!” и “Не включвай котлона!” съществуват редом с възпрепятстването по всякакъв повод или без. Много майки и бащи просто по навик казват на детето си “Недей” и “Не трябва”.

Психолозите препоръчват в такава ситуация родителите да спрат за миг, да поемат въздух и бързо да помислят: действително ли това нещо е строго забранено и защо? 

Представете си: детето на година и половина е решило да сложи закуската си от бисквити в чаша с вода и с удивление ги наблюдава как се размекват. Вероятно ще ви се прииска силно да викнете: “Не прави така!”, да вземете чашата и да забършете всичко. Спокойно. Това е нормално детско природно любопитство, без което развитието на детето е невъзможно. 

Струва ли си да забраняваме такива неща? Решавате сами, но специалистите по детско развитие съветват колкото се може по-малко да ограничаваме детето в неговия стремеж да опознава света. Това, което за вас е глезотия, за детето е важен и интересен експеримент. Не можем да надникнем в главата му, но предполагаме, че в момент на такава игра мислителният процес при детето работи много интензивно: Защо бисквитите стават меки, а водата – мътна? Защо плуват парченца в нея? Защо става каша? А още: Защо това не й харесва на мама? Ами то всъщност е толкова интересно!

Постоянните забрани, понякога лишени от смисъл, правят детето тревожно, стеснително и затворено. Често родителите забраняват нещо заради своето собствено безпокойство за живота и здравето на детето: ако се простуди, ако падне и си разбие носа, ако счупи нещо и после трябва да го плащам?

Тази постоянна неувереност и тревожност се предава от родителя на детето. То също започва да се бои от всичко наоколо. Бои се да пита за нещо учителката в детската градина – ами ако му се скара? Бои се да се приближи към другите деца – ами ако не пожелаят да си играят с него? Бои се да построи кула от лего – ами ако падне и се разпилее? Лесно е да се досетим, че това силно забавя развитието на детето и може да стане причина за бъдещи неврози.

Също така малчуганът може да стане агресивен или апатичен. Децата се гневят, когато нещо им се забранява. А ако тези забрани се сипят постоянно от всички страни, гневът ескалира. Но понеже не трябва да показва гнева си на възрастните, негативът се прехвърля върху връстниците му. Детето започва да хапе другите деца в детската градина, да се бие с тях и да ги обижда.

Има и друг вариант: детето е принудено постоянно да подтиска гнева в себе си, за да бъде добро момче или момиче. Когато подтискаме гнева, ние подтискаме и всички останали чувства. По тази причина детето става апатично, скучае и нищо не му е интересно.

Деца, които не са възпирани без повод и които имат повече свобода на действие, обикновено се открояват сред връстниците си. Те са весели, активни, творчески личности, креативни и разностранно развити. Като правило такива деца лесно се запознават и намират приятели, откровени са с родителите си и постигат успехи в различни области. 

Ако непрекъснато ти се карат, постоянно си виновен за нещо – ходиш по бордюра, ритнал си камък, качил си се на шкафа, скочил си оттам, то неволно в детето се оформя усещането “всичко е заради мен, аз съм лош”. Тези деца живеят с постоянно чувство за вина и ниска самооценка. В училище такова дете, ако знае урока си за шестица, ще получи четворка, защото смята, че не заслужава повече. В бъдеще то ще избере отношения, в които го използват и манипулират.

Опознаване на света

Детето започва да разбира думите “Не” и Не трява” още преди да навърши 1 година. И именно в този период, искате или не, ще ви се наложи да му ги казвате. Всъщност да влезе в котешката тоалетна, да вземе ножа от масата или да хвърли телефона на земята действително не е позволено. Това е опасно, нехигиенично и купуването на нов смартфон всяка седмица не е толкова забавно.

Тук е важно веднага да поставите границите: ако не е разрешено да се хвърля телефона на земята с всичка сила, това не трябва да се прави никога и при никакви обстоятелства. И това важи за всички телефони, даже този на баба, която е с меко сърце и му разрешава всичко, дори да чупи нейния. Сложно е да се обясни на детето защо не може да хвърля смартфона на мама, а този на баба – може. Необходимо е да постигнете единодушие по въпроса. 

Детската любознателност е нещо нормално. Някъде на възраст 1,2 – 1,5 години при детето започва период, който можем да наречем “Опознаване на света”. На тази възраст децата вече могат да се придвижват сами и достигат до най-закътаните кътчета на апартамента. 

Благодарение на това детето започва да осъзнава собственото си “Аз” – усещането за отделяне от мама. В бъдеще, именно този етап полага основите на всичко – мотивации желания, стремежи, умения да си поставя цели и да ги постига.

Тъй че когато става въпрос за по-маловажни забавления – помислете, преди да викнете строгото “Недей!”. Пазете своите нерви и тези на детето. И главното, помнете: всъщност, само за вас да се търкаляте в снега (толкова студен, мокър, мръсен) е неразбираемо и глупаво занимание. За детето това е кеф и щастие.

А за двегодишното дете това е и невероятна храна за ума. Защо снегът е толкова студен? Защо е пухкав и когато се хвърлиш в него, е меко? А в ръцете се топи… Отдалече изглежда бял, а отблизо – не съвсем. В общи линии, разбрахте.

 А пък любимото детско занимание – да скачаш в локвите – психолозите отдавна са признали за отличен начин за опознаване на природата. Игрите с вода са любими на всички деца, локвите ги привличат и ги удивляват. Детето прави много открития и изводи, строи логически връзки в главата си, експериментира и просто се забавлява от душа.

Последствия от постоянните забрани

И все пак – до какво могат да доведат постоянните забрани? Какво го очаква възрастния човек, на когото в детството му прекалено често и неоснователно са му казвали “Не може”? 

Родителските забрани, като правило, остават в главите ни за цял живот. Разбира се, не в буквален вид – те се трансформират във вътрешни настройки. Например мама е казвала, че не трябва да остава неизядена храна в чинията, а детето впоследствие живее, старателно спазвайки правилото: “Другите знаят по-добре, отколкото аз.” Вариантът: ”Моля те, дояж си храната.” или стократно повтореното: “Хайде, няма ли все пак да я доядеш?” е също толкова нехуманен. В този случай детето може да възприеме правилото: “Другите могат да ми налагат своите желания и това е окей.”, “Моето НЕ нищо не означава.”, “Да вървя срещу усещанията на моето тяло, е нещо нормално.” Американският психиатър Ерик Бърн е написал по този повод: “На дресираното животно не му е необходимо да чува гласа на стопанина си – той е винаги вътре в него.”

Разбира се, невъзможно е да се възпитава без забрани. Тук е важно да се съблюдава баланс между принципа на удоволствието, когато детето получава желаното и принципа на реалността, когато светът, в лицето на родителите, поставя граници на позволеното. 

Да, понякога тази граница минава оттам, където свършва ресурсът на майката (ако е изморена и претоварена) и има своята важност и стойност. В такива случаи може да произлезе примерно: “Престани да изливаш водата на пода, омръзна ми да я попивам. Забранявам ти!” От това не може да се избяга, но тук по-скоро е важна пропорцията. Ако към детето се отправят непропорционално много забрани, то започва да усеща: светът по-често ми казва “Не”, отколкото “Да”. И в някакъв момент, пораствайки, то ще намали опитите си да вземе от света това, което му харесва. Да заеме комфортно работно място, да поиска достойно заплащане, да излезе от границите на системата и да създаде своя собствена. Такова нещо е по силата само на човек с “живо и любопитно дете в себе си”, който е способен да разпознава своите желания и творчески да се приспособява към окръжаващата го среда, за да може да изпълни тези желания. 

Като правило такива хора са:

  • Свръх-тревожни. Борят се със своите тревоги с помощта на свръх контролиране. И често почти по същия начин, по който са го правили техните родители.
  • Пасивно-агресивни. Държат се така, че дразнят всички около себе си: закъсняват, ръсят неуместни шеги, подвеждат колеги или приятели. Всичко това – заради гнева, който са изпитвали към родителите си в детството и който е останал вътре в тях, без да успее да намери адекватен изход.
  • Депрсивни. Могат често да се самообвиняват и да се самобичуват. Несъзнателно наказват себе си и се лишават от прости радости или постоянно попадат в неприятни ситуации.
  • Нямат собствени цели и желания. Могат дълго да останат зависими от родителите. Или заменят родителите за други съзависими отношения. 

Как да намерим златната среда

Както вече споменахме, това няма как да стане съвсем без забрани. Но се постарайте да акцентирате своето внимание върху моментите, в които много ви се иска да кажете “недей” или “не пипай”. Спрете се и помислете: действително ли не трябва или го казвате автоматично, по навик? А какво трябва да се направи, за да стане “може”? Нека забележките да не се леят неконтролируемо. 

Ако не трябва да се скача в локвата, защото якето ще се изцапа и краката ще се намокрят, на следващата разходка обуйте на детето гумени ботуши и непромокаеми панталони, а също и яке, за което няма да ви е жал, ако се изкаля.

Защо не трябва да се ритат камъчета по пътя? Може би просто сте изморени и ви дразни всяка активност на детето? Тогава е важно да попълните своя ресурс и намерите начин да отдъхнете, отделяйки време за себе си. 

Пазете детството на своето дете, то се случва само веднъж в живота.

 

Източник: dailybaby.ru
Превод: Йоланта Иванова