Намираме се в една извънредна ситуация – войната в Украйна принуждава хиляди хора да напуснат домовете и родината си и да потърсят убежище и сигурност в страните по света. Много от тези хора са родители с деца, травмирани от неочакваната промяна и загуба на всичко познато.
Напускайки страната си, много от тях са се разделили не само със своите вещи, взимайки със себе си само най-необходимото, но също и с техни близки, съпрузи, роднини, приятели. Дали отново ще се съберат с тях е неясно, както е неясно и какъв ще бъде животът им от тук нататък.
Как можем да помогнем?
Осигуряването на безопасност, покриването на жизнените нужди, както и проявата на човечност и разбиране могат да облекчат болката от преживяното и неизвестността на бъдещето. Начините, по които можем да бъдем от полза за бежанците от войната са различни – някои хора решават да дарят дрехи, одеяла, храна и продукти от първа необходимост, други отварят домовете си и са готови да настанят напълно непознати хора в тях, трети могат да предложат морална и емоционална подкрепа в това да изслушат и да окуражат, както и да съдействат спрямо специфичните нужди.
Независимо от начина на подкрепа, на някои от нас може би ще се наложи да общува с бежанци. Добре е да си напомним, че в едно общуване емоциите на всяка една от страните диктуват начина, по който посланието се възприема.
Палитра от емоции и страхове
Ако се чувстваме застрашени, например, е много по-вероятно да бъдем по-мнителни към средата, в която общуваме. Поставяйки се на мястото на бежанците, ние можем да бъдем много по-адекватни в посланията и предложената помощ, но е също така важно да отчитаме и собствените си нагласи и емоции, тъй като те допринасят в равна част към комуникацията. Реалността, в която неочаквано се потопихме събужда палитра от емоции. В помагащите често се събужда чувството на съпричастност, както и се редуват усещанията за тъга и гняв, надежда и безнадеждност, дори превъзходство (ние сме в силната позиция на предлагащи помощ) и безсилие (невъзможно е да спрем войната и да върнем всичко по старо му).
Важно е да си дадем сметка, че тази ситуация събужда в нас и множество страхове от различен порядък – страх за самите хора, на които помагаме, страх за това, че това може да се случи и на нас, страх от това на кого помагаме (ние не познаваме добре този човек/тези хора).
В едно общуване всяка една страна е провокирана от своите чувства, а осъзнаването им е от голяма важност за посоката и развитието на комуникацията. Осъзнавайки, че изпитваме страх от това, че не познаваме човека насреща, може би това би ни провокирало да се опитаме да се опознаем взаимно, през разкази и споделяния – това би намалило тревожността и би облекчило същия този страх и у другата страна.
Тези насоки за общуване може би ще ви помогнат
Ето и някои общи препоръки, които биха подпомогнали комуникацията с потърсилите убежище у нас бежанци:
- Запознайте се, ако има взаимно желание. Отвъд бежанец, човекът срещу вас е човек с интереси, вярвания, предпочитания, история и житейски опит. Вие също сте непознат за него/нея. Опознавайки се с този човек, той/тя ще се почувства видян и чут, а това би облекчило самотата му. Вие ще имате на свой ред възможността да се докоснете до една нова човешка вселена и да представите своята.
- Уважавайте личното пространство на човек – това, че човекът срещу вас е бежанец не означава, че е длъжен да ви отговаря на въпросите или да харесва завишеното към него/нея внимание. Понякога на човек не му се говори и не му се иска да е под прожекторите и това е нормално.
- Попитайте от какво има нужда. В нашите представи, човекът може да имат нужда от големи неща, които да чувстваме невъзможни да осигурим (място за настаняване, пари, превозно средство…), а в действителност той/тя може да се нуждае от нещо съвсем друго (информация за линия на градския транспорт, препоръка за хранителен обект, др.). Ето и съвсем различен пример – ако например ни кажат, че семейство на бежанци има бебе и се нуждаят от дрешки, ние може да решим да занесем дрешки за новородено, а детето да е на годинка. Да попитаме от какво конкретно биха имали нужда спестява излишни усилия.
- Избягвайте поляризиращи теми – това дали бежанецът вярва на руския президент или не и това какво вие мислите по въпроса може да създаде лоша основа за комуникация. Отвъд тези вярвания, бежанецът бяга от война, най-вероятно е загубил близки и със сигурност е изгубил своето ежедневие и мечта за спокоен и мирен живот в страната си към този момент. Общочовешките теми и хуманният поглед отвъд различията би дал възможност в действителност да подадете ръка.
- Инстинктът за самосъхранение ни помага да притъпим емоциите си в името натова да имаме сили за спасителни стъпки към новото, но често, когато неминуемата опасност за живота отмине, емоциите се възвръщат с пълна сила. За да не бъдат опустошителни тези емоции, всеки човек развива собствени механизми как и до колко да изважда пред другите реалните си чувства. Това, че привидно изглежда, че човекът срещу вас е спокоен и развеселен не означава, че това е така в действителност. Важно е да съхраняваме достойнството на хората и да не бързаме да се разочароваме от тях, ако не проявяват очакваното от нас поведение (непрестанен плач, скръб, постоянно говорене).
- Старайте се да не омаловажавате случващото се с фрази, като “всичко ще бъде наред”, “няма за какво толкова да се тревожиш”, “ей сега ще мине и тази война”. От една страна ние не знаем кога и до колко наред ще бъде всичко, от друга, опитвайки се да успокоим човека по този начин, ние всъщност омаловажаваме неговата обективна трагедия. Може да замените по-горните фрази с “искрено се моля и се надявам войната да приключи по-бързо”.
- Желателно е да се опитаме и да не свръх-драматизираме и да не “заливаме” човекът насреща с емоциите си. Вие със сигурност страдате и съпреживявате случващото се, но човекът насреща има още по-драматичен опит от вас и може да няма капацитета да поеме една свръх емоционална реакция.
- Ако сте отворили дома си за бежанци, добре е да ги запознаете с вашите правила и очаквания. Не разчитайте, че тези правила ще бъдат догатнати. Добре е да уточните например кога да се ползва банята, с какви консумативи работят уредите у вас и от къде се набавят, кои са тихите часове, могат ли да се канят гости, до кога е възможно да ползват убежище във вашия дом и др. Разбира се е добре да направите това по дружелюбен и любезен начин.
Ще завърша с едно общо правило, което е особено актуално и в тази ситуация – нека се държим с другите така, както бихме желали те да се държат с нас.
За автора
Ния Коновска е фамилен консултант, магистър по Артистични психосоциални практики и психодрама, водещ на групови практики за бременни, водещ и обучител на практики за майки и бебета, психотерапевт към център за детско развитие “Малки чудеса”, както и майка на две деца. Ния Коновска има богат опит в психологическо консултиране на семейства, преживяващи травма и сблъскващи се с болката при среща с неочакваното, страшното и немислимото.
