Изчакване само с 1 минута за прерязване на пъпната връв на бебетата, родени преди 30-а гестационна седмица, освен ако не се нуждаят от незабавна реанимациявъзвръщане към живот, съживяване - съвкупност от специфични мероприятия за поддържане на някои от основните жизнени функции или за корекция на техните остри нарушения, намалява относителния риск от смърт или увреждане в ранна детска възраст, сочи изследване на австралийски учени. Забавянето понижава относителния риск от детска смърт или тежки увреждания в ранна детска възраст със 17%, включително 30% намаление на смъртността преди навършване на двегодишна възраст.
Изследването, ръководено от Университета в Сидни, е част от 2-годишно проследяване на изследване за плацентарната трансфузия – клинично проучване на забавеното прерязване на пъпната връв при бебета, родени преди 30-а г.с.. То е проведено в 25 болници в седем държави.
Освен това 15% по-малко бебета от групата със забавено прерязване на пъпната връв са имали нужда от кръвопреливане след раждането, се казва в проучването, публикувано в “The Lancet Child and Adolescent Health”.
Изследователите са сравили резултатите на повече от 1500 бебета. При 767 от тях при раждането е било предвидено 60-секундно забавяне на срязването, а при 764 бебета това е станало по-малко от 10 секунди след раждането.
Според Кристи Робледо от университета в Сидни, системното прилагане на едноминутното изчакване
„при много недоносените бебета, които не се нуждаят от незабавна реанимация, може да гарантира, че през следващото десетилетие 50 000 бебета ще оцелеят без сериозни увреждания“.
С други думи, добавя тя,
„на всеки 20 много преждевременно родени бебета, при които пъпната връв е прерязана по-късно, едно в повече ще оцелее без значителни здравословни проблеми“.
Рутинна практика при доносени бебета
Забавеното прерязване на пъпната връв е рутинна практика при доносените бебета, за да се даде време на новороденото да се адаптира към живота извън утробата. На много места обаче след много преждевременно раждане все още пъпната връв се прерязва бързо и бебето се предава веднага на педиатър, за да се установи дали има нужда от спешна помощ за дишанеобмяна на кислород и въглероден диоксид в алвеолите (външно дишане) или между кръвта в капилярите и клетките на организма (вътрешно дишане).
„Вече знаем, че почти всички много недоносени бебета започват да дишат сами през първата минута на раждането, ако им се даде време”, обяснява водещият автор на изследването Уилям Тарнов-Морди. „Много рядко се среща интервенция с такова въздействие, която е безплатна и не изисква нищо по-сложно от един часовник“, казва той.
Тарнов-Морди допълва, че това „може да допринесе значително за постигането на препоръката на ООН за устойчиво развитие за прекратяване на предотвратимата смъртност при новородените и децата под петгодишна възраст – цел, която наистина пострада по време на пандемията”.
Експертите смятат, че чрез забавяне на прерязването на пъпната връв, бебетата получават повече червени и бели кръвни клетки и стволови клетки от плацентата, което им помага да достигнат здравословни нива на кислород, да контролират инфекциите и да възстановяват увредените тъкани.
Въпреки че Световната здравна организация (СЗО) препоръчва при новородените, включително недоносените, които не се нуждаят от обдишване, да не се прерязва с пъпна връв по-рано от една минута след раждането, това не винаги се прилага последователно, припомнят от университета в Сидни.
Източник: www.abc.es
Превод за фондация “Нашите недоносени деца”: Мария Нориега