Първите осем заразени са на възраст от 5 месеца до 7 години.
Новорегистрираните деца са на възраст от 11 м до 15 г., както и 1 лице медицински персонал.
Към момента 14 от заболелите са хоспитализирани.
Родителите на бебета и малки деца, особено на тези, които все още не са завършили имунизациите си, са силно притеснени в последните дни заради епидемичния взрив на морбили в някои райони на страната и очакванията случаите да растат. При недоносените деца, които поради преждевременното раждане имат по-недоразвита имунна система, рисковете от прекарване на инфекциозни заболявания може да са още по-сериозни. Когато имунизационното покритие намалява, възможностите от избухване на епидемии се увеличава и това поставя именно тези най-крехки деца в най-голяма опасност.
Морбили, познато още като дребна шарка, е едно от най-заразните остри инфекциозни заболявания, което се характеризира с обща интоксикация, възпалениесложна защитна реакция на организма в отговор на увреждане на клетките и тъканите от различни патогенни фактори. Целта е да се елиминира вредния агент, да се ограничи увреждането, а след това да се възстанови тъканта до нормалното или близко до нормалното й състояние. на лигавицата на горните дихателни пътища, характерен кожен обрив и често настъпващи усложнения. За болестта няма лечение и тя може да бъде особено опасна за бебета и малки деца. Всеки, заразен с морбили, може да предизвика до 18 вторични зарази. Морбили може да се предава от заразено лице от четири дни преди появата на обрива до четири дни след появата му.
Ситуацията в момента не е случайност – по данни на Министерство на здравеопазването, имунизационният обхват срещу морбили през 2025 г. отчита съществен спад, като са регистрирани едни от най-ниските стойности за последните 10 години. Обхванатите деца на 13-месечна възраст са едва 89%, а на 12 г. – 82%, сочат данни на МЗ. За национална елиминация на морбили е необходимо да се постигне ≥ 95% имунизационен обхват с две дози ваксинапрепарат, получен от живи атенюирани или убити микроорганизми, техните токсини или антигени, който се прилага за създаване на специфичен активно придобит имунитет в страната.
У нас задължителна имунизация и реимунизация срещу морбили се извършва съответно от 13-месечна възраст и в годината, в която се навършват 12 години от живота на детето. За целта се прилага комбинираната ваксина срещу морбили, паротит и рубеола. За съжаление периодично, както и в момента, поради натрупване на неимунизирано население, се регистрират епидемични взривове или епидемии с различен брой заболели. Последната у нас сериозна епидемия от морбили е през 2009-2011 г. Тя засяга над 24 000 души, с 24 смъртни случая – от които 20 деца.
Когато имунизационното покритие намалява, възможностите от избухване на епидемии се увеличава. И това поставя в риск особено най-малките – децата под 5-годишна възраст са най-честата жертва не само за тежко прекарване на болестта, но и в буквален смисъл – в тази възрастова група смъртните случаи са най-чести.
Заразата с морбили може да причини тежки здравни усложнения, включително слепота, затуба на слуха, пневмонияостро или хронично възпаление на белите дробове, при което са засегнати алвеолити и/или интерстициума., оток на мозъка (енцефалитвъзпаление на главния мозък) и смърт.
- 1 от всеки 5 разболяли се ще бъде хоспитализиран.
- 1 от всеки 20 деца с морбили ще развие пневмония, която е най-честата причина за смърт от морбили при малки деца.
- 1 от всеки 1000 разболяли се развива енцефалит
- Смъртността е от 1 до 3 на всеки 1000 души
- 1 на 8 000 заболели деца до 2-годишна възраст ще развие подостър склерозиращ паненцефалит (мозъчна увреда), която може да се прояви години след преболедуване на морбили и е винаги смъртоносен.
Преди въвеждането на ваксината срещу морбили през 1963 г., приблизително на всеки 2-3 години са възниквали големи епидемии в световен мащаб, с около 2,6 милиона смъртни случая годишно. Данни на СЗО сочат, че през 2024 г. около 95 000 души са починали от морбили – предимно деца на възраст под пет години.
Ситуацията в България в момента може да е особено опасна за недоносените деца, които поради преждевременното раждане имат по-недоразвита имунна система и рисковете от прекарване на инфекциозни заболявания може да са още по-сериозни за тях.
Как те могат да бъдат предпазени в настоящата обстановка, трябва ли родителите да предприемат специални мерки и има ли някакви особености при имунизацията им?
С тези въпроси от Фондация “Нашите недоносени деца” се обърнахме към проф. д-р Христо Мумджиев, началник на клиниката по неонатология към УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“, Стара Загора. Проф. Мумджиев е един от най-уважаваните неонатолози в България, специалист с дългогодишен опит в грижата за недоносени деца и преподавател по неонатология в Медицински Факултет към Тракийски Университет – Стара Загора. Председател на Българската асоциация по неонатология и член към Научния борд и консултативен съвет към Фондация “Нашите недоносени деца”.
Проф. Мумджиев, има ли по-висок риск от заразяване при недоносените деца в контекста на потвърдените случаи на морбили в страната, които се увеличават?
Според мен риска за недоносените деца не е голям, защото докато са в болница, те са сравнително изолирани от възможни заразоносители. А пък след това, изписани вкъщи, също не мисля, че недоносените деца са от най-уязвимия контингент. Защото те все пак не се извеждат навън в началото, няма много контакти с други деца…
В тази връзка искам да кажа, че по принцип, след като едно недоносено или тежко болно новородено бъде изписано вкъщи, пък и всяко новородено дете, не е най-доброто, което може да се направи за него да се съберат да празнуват в дома 20-30 души. Особено ако е било рисково, стандартният съвет, който всички неонатолози даваме, е бебето да бъде в семейна среда с ограничени контакти в началото, защото по принцип е много чувствително за различни инфекции, включително и за морбили. Всъщност, най-малко, може би, за морбили, защото болестта се среща рядко. Но така или иначе е добре тези деца известно време да не бъдат в контакт с много хора.
После като укрепнат, като пораснат, контактите естествено се разширяват, но не е добре те да са в началото. Поради тази причина не мисля, че морбили е основният проблем, даже и в епидемична обстановка, за недоносените деца, въпреки че те са чувствителни и ако са заразят с морбили, при тях то ще протече вероятно доста тежко.
Това е и следващият ни въпрос – всъщност дали се различава протичането на морбили при тях и какви усложнения може да има, които са по-тежки?
Лично аз нямам практически опит, защото не съм участвал в лекуване на морбили при новородено дете, камо ли недоносено, това го правят инфекционистите. Но благодарение на имунизациите тези случаи са единични и много отдавна. Малцина от нас са участвали в лечение на новородено дете или на малко кърмаче с морбили. И това се дължи на имунизацията, която в много пъти снижава заболеваемостта от това тежко заболяване.
Притеснението на много родители е продиктувано по-скоро от факта, че ваксината за морбили, паротит и рубеола (МПР) се поставя малко по-късно…
Сроковете, начините за имунизация и всичко, свързано с тях, са обект на дългогодишни проучвания, наблюдения и изследвания. И фактът, че е преценено точно за тези три заболявания – морбили, паротит и рубеола, да се слага ваксина на 1-годишна възраст е продиктуван от това, че е възрастта, след която детето започва вече по-активно да участва в детски колективи и т.н., където се предават основно тези заболявания. Това е причината. На 2-3-месечна възраст децата нямат тези големи контакти, като има примерно едно дете на годинка, годинка и половина.
За по-малките пък е много важно да бъдат имунизирани за другите заболявания – тези, които са ваксинопрофилактуриеми на 2-3-4 месеца и от така наречената 6-валентна ваксина – дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип B и хепатит B. Епидемиолозите са стратифицирали и подредили ваксините така, че те да се правят тогава, когато са най-необходими. И тези, които са необходими малко по-късно, са отложени за малко по-късно.
А кога е най-подходящият момент за поставянето на ваксините при недоносените деца? Има ли разлика спрямо стандартния имунизационен календар?
Не би следвало да има разлика спрямо стандартния календар. Даже за недоносените деца, може би знаете, че имаше известна промяна в имунизационния календар по отношение на имунизациите и това отлагане, което се правеше до двумесечна коригирана възрастКоригирана възраст на бебето е тази, отчитана от датата на термина. Т.е. не реалната възраст, а възрастта на която щеше да е бебето, ако не се беше родило преждевременно., сега не се препоръчва.Общата препоръка е недоносените деца да се имунизират малко по-рано, отколкото преди. Идеята е към 9-10-11-месечна календарна възраст те вече да са наваксали всичките имунизации, даже и тези, които са отложили известно време – т.е. да се наваксали имунизациите в сравнение с връстниците им, които са родени доносени. Затова към 13-месечна възраст вече да може спокойно да се сложи и тази ваксината за морбили, паротит и рубеола – 13-месечна календарна възраст имам предвид. Както се прави за доносените бебета, така на 13-месечна календарна възраст да се направи и за недоносените.
От една годинка нататък няма нужда да се смята календарната възраст. Коригираната възраст вече не се смята и от много ранна възраст, тъй като указанията са при достигнато тегло от 2 кг да започнат имунизациите на 2-3-4-месечна календарна възраст – т.е. малко по-рано.
Значи, може да приемем, че повечето от недоносените деца ще са получили ваксината за морбили, паротит и рубеола на 13-месечна календарна възраст?
Да, срокът, в който биха я получили доносените, родени на същите дати.
Много родители се страхуват от тази ваксина поради лошата ѝ слава, най-вече в медийното пространство… Безопасна ли е тя за недоносените бебета? Има ли специфични противопоказания при тях?
Тя е толкова безопасна за недоносените, колкото и за доносените бебета.
А лошата медийна слава е медийна, не научна. И ще ви кажа, че когато възникне някаква епидемична ситуация, както до известно степен има сега с морбили, със сегашните 17 случая в България (част от които са все още непотвърдени, но най-вероятно ще потвърдят) и с тази информация, която идва от Великобритания за менингококи, винаги има два типа реакции. Единият тип реакция е обикновено някак си засилване на антиваксърските настроения, които винаги ги има, но те в тези моменти се засилват. От другата страна се засилват и притесненията на тези, които искат по всякакъв начин да бъдат максимално защитени и са много загрижени. Така че нищо чудно и в този период да се развият такива настроения.
Но аз бих казал, че човекът е единственото животно, което два пъти се спъва в един и същи камък. Ние обичаме постоянно да повтаряме едни и същи грешки, едни и същи проблеми, да ги предъвкваме и да не си извличаме поука от тях. Тези притеснения в момента са поредното доказателство за това.
В този контекст споменахте, че сега ще има хора, които искат да се ваксинират – колко време след поставянето на ваксината може да се очаква да се развие имунитетзащита на организма от микроорганизми или вещества, носещи чужда генетична информация. Имунитетът бива: вроден и придобит, клетъчен и хуморален, неспецифичен и специфичен.?
Обичайното време е около 15 – 20 дни, до месец. Но в момента следва да бъдат прицелно имунизирани тези, които не са имунизирани с тази тривалентна ваксина – подлежали са на имунизация, но не са имунизирани. Те трябва да бъдат издирени и да бъдат ваксинирани. Затова и в засегнатия регион беше препоръчана такава целева имунизация, допълнителна за морбили.
Това е, което трябва да се направи и да се следи строго да се изпълнява имунизационният календар, без излишни отлагания на имунизации, камо ли фалшифициране на резултати от имунизации.
А това е причината, между другото, имунизираността от морбили при нас да е малко по-ниска за 2025 година в сравнение с 2024-та. Данните за 2024 година сочат, че имунизираността е била съответно 94% на 13 месеца и 90% при 12-годишните, а през 2025 г. на 13 месеца ваксина са получили 89% от подлежащите деца, а на 12 години, когато е реимунизацията – 82%. Тези данни за изпълнението на имунизационният календар на България и друга подробна информация са налични на сайта Плюс мен на Министерството на здравеопазването и всеки може да ги проследи.
Известно е на епидемиолозите, че при спад на имунизациите под 90% рискът от заболеваемост се увеличава. И неслучайно възникват тези огнища. Там, където възникне огнището, вероятно има доста повече неимунизирани деца.
Всички епидемиолози са наясно с това – ако възникне огнище масата неимунизирани е доста по-голяма. Така че по този въпрос трябва да се работи кампанийно, а не да говорим за него, когато възникне някаква епидемия. Трябва да се работи постоянно, целенасочено, мъдро, без излишни емоции.
Какви са рисковете при отлагане на ваксината в момента в тази ситуация, ако се наложи по някаква причина? Има ли повишен риск при тази повишена циркулация на вируса? Трябва ли да се вземат някакви мерки?
Когато не е имунизиран човек, подлежащ на някаква имунизация, риск има, а ако епидемиологичната ситуация е неблагоприятна той е още по-голям.
Сега в този район, където циркулира морбилния вирусинфекциозен агент, който се размножава само вътреклетъчно в България, неимунизираните хора са във висок риск. И затова е много важно, особено децата, да бъдат бързо издирени и имунизирани. И да не се допускат провали в имунизационната политика за заболявания, за които имунизации се правят отдавна.
Имунизацията за морбли е въведена в България епрез 1969 година. Ние имаме повече от 50 години, близо 60 години опит с тази ваксина. Положителен опит.
От 93-та година пък се прави тази 3-ваксина, която се поставя в момента. Може би не съвсем същата, но този тип. Това е многогодишен опит, потвърдил, че заболяването намалява и лекарите от моето поколение сме го виждали единични пъти, когато сме били млади лекари, ако не работим като инфекционисти. Така че няма какво да се чудим какво точно трябва да се прави, много е ясно какво трябва да се прави. Между другото, първият проблем с имунизацията за морбили в България го имахме през 2009 – 2011 година, когато възникна епидемия с над 24 000 случая и 24 починали, от които 20 деца. Затова казвам, че ние не се учим от грешките си а, ги повтаряме сякаш целенасочено. Има предвид хората, обществото.
Какъв е съветът Ви към родителите в момента?
Ако децата ви подлежат на имунизация за морбили и не са имунизирани с 3-ваксината, те следва бързо да бъдат имунизирани. Ваксината между другото покрива и други две заболявания, които също не са безвредни – заушкаепидемичен паротит - остро инфекциозно заболяване с вирусна етиология. Протича с оток на слюнчените жлези. и рубеола. Останалите деца следва да изчакат да дойде времето за имунизация, спазвайки стандартните противоепидемични мерки. В тоя вирусен сезон, например, не е най-добрата идея да се отиде в мол-а с 50 души наоколо…
А що се отнася до недоносените деца?
Аз съм против това да се ограничаваме контактите, но все пак трябва да бъдем и разумни. Особено що се касае за децата. И за недоносените, още повече.
Недоносеното дете е типичен пример на имунокомпрометиран пациент – тоест на пациент, който има слаби защитни сили, недоразвити, частично увредени от дългомесечното лечение, което той е преживял.
И родителите знаят и разбират това. Много често те ме питат – как да ограничим контактите с бебето – много хора искат да го видят, да му се порадват… И аз им казвам едно просто нещо: добре ще е да няма много контакти в първите 1-2 месеца. Тези, които са ви близки, ще ви разберат – с това крехко дете и това, което сте преживяли. А тези, които не ви разберат, не са ви много близки… Много е просто.
Могат ли недоносените деца да разчитат на пасивна защита – антитела от майката и за колко време? Знаем, че бебетата се раждат със защитни антитела от майката, които ги предпазват за известен период…
Не мога да отговоря на това въпрос, специфично по отношение на морбили. Не знам да е изследван, нямам такива данни. Съществува и е известно, че има пренос на майчини антитела в последния триместър на бременността срещу заболявания, от които е преболедувала майката. Включително пренос на антитела има и с кърмата, когато детето е кърмено. Лошото е, че недоносените деца нито са изкарали третия триместър от бременността пълноценно – те са родени по-рано, нито пък една голяма част от тях въобще са били кърмени, или са били кърмени много малко… Това са и едни от причините за тяхната несъвършена имунозащита.
Хората, които са видяли лечението на децата си, какви грижи са били необходими, за да бъдат отглеждани в болнични условия, са съвсем наясно горе-долу какво следва да се прави и вкъщи.
Най-рисков би бил контактът в момента с по-малки деца, с деца или с възрастни? Ако има братче или сестриче, което посещава ясла или детска градина?
Малките деца в ясленско-детскоградинска възраст са тези, които са основните преносители на т.нар. детски инфекции. Те са опасни за недоносените деца непосредствено след изписването вкъщи.
Но когато става въпрос за братчета и сестричета, аз казвам, че семейството затова е семейство. То живее заедно. Няма как да бъде опазен максимално човек от най-близките си, когато те се разболеят.
Има риск, но който има деца, е разбрал, че по-голямото дете винаги „носи“ вкъщи по нещо. Ние като лекари, също носим заболявания вкъщи, това е част от риска на професията. Но въпросът е да не създаваме и допълнителни рискове, неизбежни рискове има. Това би бил и повода, ако по-голямото братче или сестриче не е ваксинирано, да бъде ваксинирано.
Искам да завърша с нещо, което прочетох от един съвременен философ. По повод на тази ситуация, за която се говорим сега, дори по повод на настоящата международна обстановка:
“Единственото нещо, на което ни учи историята е, че човек не се учи от историята”. За съжаление.
Ние постоянно повтаряме едни и същи грешки и си ги обясняваме, и съжаляваме как така сме ги повторили. И ето, че предишната епидемия в България беше през 2011 година – точно след 15 години, едно кратко поколение, малко по-малко от едно поколение, и циклично това си се случва… Затова не съм любител на такива кампанийни действия, а предпочитам системна, целенасочена, мъдра работа, която да е постоянна и да дава възможност по отношение на ваксинопрофилактируемите заболявания, те да се държат на много ниски нива. Това е начинът.
След откриването на топлата вода, откриването и приложението на ваксините, е най-големият успех на здравната политика въобще, на санитарните действия, които могат да бъдат обществено значими. Затова трябва да се работи в тази насока – бавно, мъдро и постоянно.