За родителите, преминали през немислимото преживяване на мъртвородено дете, скръбта и болката могат да бъдат наистина огромни. Много често специалистите нямат точно обяснение за случилото се. Най-често срещаните рискови фактори могат да бъдат нарушения в развитието на плода, отлепване или т.нар. абрупция на плацентата или дефекти на плода.
Всяко семейство намира различни начини, за да превъзмогне загубата. В някои случаи, родителите решават просто да почетат паметта на своето дете, докато в други, предпочитат да потърсят психологическа помощ, била тя индивидуално или в специализирани групи за тази цел.
Лекарите определят като раждане на мъртвороден плод, когато бебето загине вътреутробно, обикновено след 20-та гестационна седмица от бременността или в седмиците след това. Това може да се случи още преди започване на самото раждане, а в редки случаи-по време и след започването на родовия процес.
Ако загубата настъпи преди 20-та г.с., тя се определя като спонтанен аборт. Според данни на Световната здравна организация, всяка година в света се раждат близо 1,9 милиона мъртвородени бебета.
Когато едно дете се роди без жизнени показатели, разочарованието и мъката могат да бъдат опустошителни и съсипващи. Но дори в тези обстоятелства, съществуват различни начини, които може да помогнат да се продължи напред – били те избора да се справите сами и да се затворите вътре в себе си, или участие в различни групи за оказване на морална подкрепа.
Признаци на раждане, при които плодът е нежизненоспособен
Най-честият признак, който може да се прояви е, когато бременната жена спре да усеща вътреутробните движения на плода. Много жени разбират за проблема едва по време на рутинен преглед за проследяване на бременността, когато следящият ги акушер-гинеколог изследва сърдечната дейност на плода посредством ултразвуков апарат използващ доплер. Ако не се регистрира сърдечен ритъм, ултразвукът се използва и като доказателство и диагноза, че жизнените показатели на плода не се отчитат и той е нежизненоспособен.
Понякога ултразвуковото ехографско изследване може да даде информация и за причините за загубата на бебето. Често проследяващият специалист изисква да бъдат направени и редица кръвни изследвания, с цел да бъдат отхвърлени или потвърдени причини, довели до това състояние. В много случаи пациентката може да избере да бъде подложена на амниоцентеза, с цел установяване на редица хромозомни аберации (отклонения), които може да са довели до този сериозен проблем.
Какво се случва, след като се постави диагноза за нежизненоспособен плод?
След поставяне на диагнозата, лекарят ще разговаря с вас относно начина на родоразрешение. В определени ситуации, може да се наложи раждане по спешност. Някои жени, от своя страна, предпочитат да им се даде малко време, за да се подготвят за раждането или да изчакат то да започне спонтанно. Ако се избере такъв вариант, те ще бъдат внимателно мониторирани с цел да се изключи възможността за последващи инфекции или нарушения в кръвосъсирването.
Ако сте изправени пред подобен избор, би било добре да обсъдите с лекарите, проследяващи бременността, дали искате да видите детето си след раждането, да го прегърнете, да спазите религиозен ритуал или да организирате неговото погребение.
Като родител, имате право да вземете решение дали да видите или не своето дете, като решението трябва да зависи само от вас, както и да ви бъде предоставено необходимото време за него.
Повечето пациентки избират да бъде предизвикано раждане, скоро след като разберат, че бебето е нежизненоспособно. Те може да изберат индуциране на раждането или оперативно раждане с локална или обща анестезия.
Как протича раждането
Ако маточната шийка не е започнала да се отваря в подготовка за предстоящото раждане, акушер-гинекологът, може да подпомогне процеса с използване на медикаменти или балон-катетър. Следваща стъпка е включването на хормона ОкситоцинОкситоцинът е невротрансмитер и хормон, който се произвежда в хипоталамуса. Оттам се транспортира и секретира от хипофизната жлеза в основата на мозъка. Познат е като „хормон на любовта“, защото е свързан с чувствата и емоциите. Играе роля в репродуктивните функции на жен... (Питоцин) интравенозно, с цел предизвикване на маточни контракции. В по- голямата част от случаите, е възможно да се роди по естествен начин. Този избор би бил подходящ за жените, които искат да родят по естествен път, като част от техния процес за справяне с душевната болка, или просто желаят да прегърнат детето си за последно. След индуцирано раждане, може да бъде извършена и аутопсия разкриваща повече причини за настъпилата вътреутробна смърт. Аутопсията е възможна единствено, именно след индуциране на раждането.
Ако бременността е все още във втори триместър, би било възможно да се направи процедура за дилатацияразширение, увеличаване на обем на маточната шийка и евакуация. Тази манипулация се извършва обикновено под обща анестезия или с използване на локален анестетик и прилагане на различни медикаменти интравенозно за отпускане (седация).
Този начин е често е по-добър избор за жени, които искат по-ускорена и бързо протичаща процедура. Извършена от опитен специалист, евакуацията носи по-малко рискове, в сравнение с индуцираното раждане, макар като цяло и двете процедури да не са с висок риск за последващи усложнения.
И в двата случая, екипът извършващ манипулациите, ще е в състояние да проведе редица изследвания търсещи причината за загуба на плода. На първо място, непосредствено след раждането, подробно се изследват плацентата, пъпната връв и околоплодният мехур . Може да бъде поискано съгласие да бъдат изследвани хистологично тъкани на плода в различни генетични лаборатории, както и да бъде извършена аутопсия.
Всичко това би могло да е изключително мъчително за родителите, преживяли загуба. А понякога дори щателните изследвания да отговорят на въпроса какво е причинило смъртта на тяхното бебе.
От друга страна, те биха могли да получат ценна информация от резултатите. Например, ако загубата на плода е била вследствие на генетична мутация, това би било взето под внимание при планиране на следваща бременност. В други случаи причината може да е такава, която да не се повтори – например прекарана инфекция или генетичен дефект в ембриона настъпил спорадично, което би било обнадеждаващо.
За родителите, които не желаят извършването на аутопсия, има възможност да бъдат проведени други, по-малко инвазивни изследвания, които също дават полезна информация – рентгеново изследване, ЯМР или ултразвук както и изследване на хистология.
Майката също може да направи редица изследвания, изясняващи нейната фамилна, акушерска и обща анамнеза (или кратка история), което би могло да допринесе за търсене на причините.
Какви може да са причините за раждане на нежизненоспособен плод?
Въпреки задълбочените клинични изследвания, в една трета от случаите точната причина може да остане неясна. Понякога може да е намесен повече от един фактор.
Най-честите сред тях са:
- Забавяне на феталното развитие – бебетата със забавяне на вътреутробното развитие (нарастват твърде бавно), имат значително повишен риск да не оцелеят до термин, особено ако растежът е много засегнат.
- Отлепване на плацентата – наблюдава се, когато плацентата започва да се отделя от матката преди раждането.
- Дефекти във феталното развитие – хромозомни и генетични както и структурни дефекти също могат да бъдат причина.
- Някои от мъртвородените деца са засегнати от множество от тях.
- Инфекции – на майката, бебето или самата плацента. Най-честите сред тях са инфекциозен еритем (пета болест), цитомегаловирус, листериоза и сифилис.
- Проблеми с развитието и функциите на пъпната връв също биха могли да допринесат в част от случаите. Когато се наблюдава възел на пъпната връв или тя не е добре прикрепена към плацентата, бебето може да страда от липса на достатъчно кислород. Въпреки това, аномалиите на пъпната връв често се срещат и при напълно здрави бебета и рядко са единствената причина плодът да се роди мъртъв.
- Други причини като например липса на достатъчно кислород по време на проблемно раждане или травма, също може да допринесат за страдание и последваща смърт на плода.
Рискови фактори
Раждането на бебе без жизнени показатели, би могло да се случи на всяка жена, но въпреки всичко, при някои рискът остава по-висок.
Рисковите фактори свързани с майката са:
- Предишна бременност протекла със забавено вътреутробно развитие на плода, преждевременно раждане, гестационна хипертонияВисоко кръвно налягане, прееклампсиязаболяване през бременността, характеризира се с наличие на повишено кръвно налягане, повишен белтък в урината след 20 г.с.
- Хронични инфекции и системни заболявания като лупус, хипертония, диабет, бъбречни заболявания, тромбофилияТромбофилията е състояние, при което кръвта показва повишена тенденция за образуване на кръвни съсиреци. Циркулирайки в кръвообращението, съсиреците може да запушат кръвоносен съд. При бременност това и това може да подложи на риск здравето на майката или да запушат арт... (нарушение в кръвосъсирването) или заболявания на щитовидната жлезаорган, който произвежда хормони, различни секрети или екскрети. Различават се ендокринни жлези (хипофизна жлеза, надбъбречни жлези, щитовидна жлеза и др.) и екзокринни жлези (потни жлези, млечна жлеза, слюнчени жлези, стомашни жлези, черен дроб и др). Млечната жлеза се състои ....
- Високорискова бременност – наличие на забавен растеж и развитие на плода, гестационна хипертония, прееклампсия или холестаза.
- Тютюнопушене, употреба на алкохол, а също и злоупотреба с наркотични вещества или опиати по време на бременността.
- Многоплодна бременност – близнаци, тризнаци и повече.
- Затлъстяване.
Жените от африканска раса имат два пъти по-висок риск за мъртвородено дете в сравнение с тези от европеидната и испаноидната раса. Все още се проучва на какво се дължи този факт, а според някои организации расизъм и неравенство също са допринасящ фактор
Съществуват доказателства, че жените, забременели чрез техники за изкуствено опложданепроцес на сливане на две хаплоидни клетки – яйцеклетка и сперматозиод и образуване на диплоидна клетка – зигота (ин-витро) или посредством интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоид (ИКСИ), са изложени на по-голяма честота на усложнения и раждане на нежизненоспособен плод.
Възрастта, особено към края на фертилния период, също повишава риска от усложнения. Както младите момичета в тийнейджърска възраст, така и жените в по-късна възраст, са изложени на по-голям риск от раждане на мъртвороден плод, за разлика от тези, които се намират в 20-те и или началото на 30-те години. Двете категории, при които това най-често се случва са преди 15-годишна възраст и след 40 навършени години.
При тийнейджърите водещите рискови фактори са физическата незрялост на подрастващия организъм както и начинът на живот.
При жените в по-напреднала възраст е по-висока честотата на раждане на дете с летални хромозомни или вродени аномалии, както и наличието на хронични заболявания като захарен диабет, артериална хипертония или многоплодна бременност.
Може ли да бъде намален рискът?
Важно е да се запомни и подчертае, че въпреки многобройните проведени проучвания, често причината да се стигне до вътреутробна смърт на плода е все още загадка. Въпреки това, по време на бременност, може да се вземат мерки, за да бъде потенциално намален този риск.
Преди бременността
Първата стъпка е предварително посещение при акушер-гинеколог. Това би било възможност да се отстранят здравословни проблеми, които може да имат отношение към последващи усложнения по време на бременността, като захарен диабет и артериална хипертония и те да бъдат поставени под оптимален контрол. Друг важен момент е всяка пациентка да уведоми своя лекуващ лекар, ако приема някакви медикаменти, с цел корекция на дозата при необходимост и свеждане до минимални на страничните ефекти. Не по-малко важен момент е да се уточни приема на препарати от растителен произход или билки- дали изобщо са безопасни и в какви количества, за развитието на плода.
Следващата стъпка е приемът на фолиева киселина – 400 микрограма/ден. (самостоятелно или в комбинация с други витамини), като е хубаво да се започне приемът поне месец преди евентуалното зачеване. По този начин значително намалява рискът за аномалии в развитието на плода като спина бифида (незатваряне на невралната тръба).
Ако страдате от затлъстяване, е добре да се направи опит за намаляване на теглото още преди бременността (абсолютно противопоказно е това да става по време на бременност). Важен етап е изготвянето на балансиран хранителен режим, ако е необходимо. Според препоръките на различни световно известни медицински центрове, уместно е качване на тегло между 5 и 10 кг. за цялата бременност.
По време на бременност
Трябва да се спре употребата на наркотични вещества, приемът на алкохол, както и тютюнопушенето. Ако изпитвате затруднения да се справите с изброените навици, информирайте се за специални програми за подкрепа.
Следете движенията на бебето и се обадете на лекаря си или отидете в болницата веднага, ако забележите, че бебето е по-малко активно от обикновено. Това може да е знак (понякога единственият предупредителен знак), за феталенотнасящ се до плода дистрес.
Ако не можете да се свършете с лекаря си, не чакайте той да се свърже с вас. Отидете в болница.
Един от начините да проследите движенията на бебето, е като започнете да ги броите, започвайки от около 28-та гестационна седмица. За да преброите движенията, седнете или легнете спокойно и отбелязвайте колко време е необходимо на бебето, за да направи десет добре доловими движения – това трябва да се случи в рамките на два часа.
Всяка бременна жена трябва да уведоми незабавно своя акушер-гинеколог ако забележи следните симптоми:
- Вагинално кървене през втори или трети триместър на бременността, което може да бъде признак на отлепване на плацентата.
- Тежест и напрежение в долната част на корема или болки в гърба.
- Чести маточни контракции или контракции, подобни на крампи, които не преминават дълго време.
- Ако усети, че движенията на плода са по-слаби или не се долавят.
Всяка бременна жена би трябвало да следи и да не пренебрегва и други симптоми на бременността, които биха могли да се появят и да не се притеснява да се свърже със следящия я специалист незабавно, ако се наложи.
Ако бъдещата майка вече е имала предишна бременност, завършила с раждане на нежизненоспособен плод или е имала високорискова бременност по други причини, тя ще бъде стриктно следена и мониторирана. В някои случаи и следенето на тонове на плода може да започне по-рано – още през 32-ра г.с. Изследванията, които най-често се провеждат са проследяване на сърдечния ритъм на бебето, вкл. нон-стрес тест, както и проследяване на различни биофизични профили. Ако по някаква причина се налага спешно родоразрешение, най-често раждането се осъществява чрез цезарово сечение.
Последваща бременност
Повечето жени, които са преживели загуба на бебе при раждането, могат да забременеят повторно и да родят здрави бебета.
Ако проследяващият екип успее да открие конкретните рискови фактори, впоследствие би могъл и да се преценят шансовете за евентуална повторна диагноза. Рисковете ще бъдат оценени като по-високи, при наличието на определени заболявания като лупус, хипертония или захарен диабет, или ако е имало усложнения като отлепване на плацентата.
Дори при нисък риск, жените, преминали през толкова тежко преживяване, често се страхуват и се чувстват объркани. Наистина е трудно човек да не се притеснява, че подобен кошмар може да се повтори. Това е напълно разбираемо, но съществуват и различни начини за справяне с този проблем.
Важно е всяка жена да обсъди притесненията си с наблюдаващия я специалист и ако се налага, да се изчака известно време, преди да се подновят опитите за повторно забременяване. Ако тя е била проследявана от различни специалисти, е много важно да бъдат представени всички направени изследвания, включително лабораторни. При желание, може да се направи и консултация със специалист по майчино-фетална медицина (проследяващи високорисковите пациентки) или специалист от всякаква друга област.
Ако е установено, че при починалото бебе е имало генетична аномалия, е уместна консултация и със специалист по генетика преди следваща настъпила бременност, с цел изчисляване на евентуален риск.
Потърсете помощ и подкрепа
Фондация “Нашите недоносени деца”, предлага чрез Център за детско развитие “Малки чудеса”, индивидуално насочена терапия за родители, преживели загубата на дете. Тя има за цел да осигури възможност за споделяне на мисли, емоции и преживявания в защитено и подкрепящо пространство.
Загубата на бебе, независимо дали се е случила във времето на бременността, или след раждането, както и тази на дете – без значение от възрастта му, е неизмеримо тежко преживяване за семейството, което променя усещането за смисъл и светогледните принципи на родителите и близките. Ето защо психотерапевтичната подкрепа за семейства, преживели загуба на дете, е безплатна и се осъществява с подкрепата на дарители.
Свържете се с нас, за да получите повече информация и/или да запишете час за консултация на телефон 0887 54 54 46.
Източник: www.babycenter.com
Превод за Фондация “Нашите недоносени деца”: д-р Виолета Кунова
Photo credit: Freepik