Захранване, водено от бебето (ЗВБ) е метод на въвеждане на твърдите храни, при който още от самото начало се предлагат подходящи парченца храна, вместо каши и пюрета. На децата се дава възможност да се хранят самостоятелно след 6-месечна възраст, като взимат храната, поднасят я към устата си, дъвчат и преглъщат. Те сами откриват тяхната консистенция, форма и вкус. Счита се, че ЗВБ следва естественото развитие на бебето и му дава възможност да развие по-добре моторните си умения, да следва собствените си вкусове и предпочитания, да е по-самостоятелно и по-малко придирчиво към храните, като поставя основите за едно по-здравословно хранене за цял живот. Освен това то е забавно за родителите и детето и улеснява всички в процеса на въвеждането на твърдите храни.
Публикуваният откъс е от книгата за ЗВБ на български език – “Захранване, водено от бебето – лесно, съвременно, здравословно” на Мария Нориега.
ЗВБ и недоносените бебета
Когато вашето дете се е родило преждевременно, още от самото начало тревогите, вероятно са били повече от радостта да станете родители. В първите месеци сте се притеснявали за всеки наддаден грам, за растежа, за развитието на вашето дете. Нормално е в тази ситуация да искате да подходите и по-внимателно към захранването и да се чувствате по-несигурни да заложите на нещо ново.
Дали ЗВБ ще е подходящо и за вашето по-рано родено бебе?
Няма официални препоръки или проучвания по въпроса, може би защото всяка ситуация е строго индивидуална и не може да се сложат под общ знаменател особеностите на всяко дете. Вероятно заради това няма и общовалидни препоръки за захранването като цяло, що се отнася до недоносените бебета. При тях всяка ситуация може да бъде различна и често е необходима и преценката на специалиста, който ги следи. Съвместно с него може да обсъдите и признаците за готовност за захранване, които вашето бебе ще покаже. Също така развитието и нуждите на едно преждевременно родено дете може да са съвсем различни и не могат да се поставят под общ знаменател бебетата родени в 34-та или 36-а гестационна седмица например и тези, родени преди 30-а гестационна седмица и с изключително ниско тегло.
При ЗВБ е необходимо да са налице признаците за готовност за самостоятелно хранене, преди да се започне предлагането на твърди храни. Счита се, че недоносените бебета се развиват с темповете, които биха следвали спрямо термина си на раждане. Ако едно бебе е родено 6 седмици по-рано например, то ще прояви интерес и умения за хранене около средата на 7-ия месец. От друга страна, по-рано родените деца не са прекарали достатъчно време в утробата през последните 3 месеца от раждането, за да натрупат достатъчно запаси от желязо и други вещества. Това може да е причина те да имат нужда да ги набавят от допълнителни източници преди препоръчаната 6-месечна възраст за започване на захранването.
Майчината кърма е оптималната храна за недоносените бебета. СЗО препоръчва те да бъдат изключително кърмени до 6-ия месец след раждането, като тази препоръка не се отнася само до деца родени с тегло под 1 кг или със здравословни проблеми. Обикновено препоръките за захранването на недоносените бебета е то да започне спрямо коригираната им възраст. Трябва да се има предвид, че преди 5-ия месец храносмилателната им система все още не е достатъчно зряла, за да преработва други храни, които биха намалили и приема им на мляко.
Възможно е и орално-моторните функции да не са достатъчно развити и те да имат все още силно изразен рефлексневолева двигателна или секреторна реакция на организма в отговор на сетивно дразнене. Различават се повърхностни и дълбоки рефлекси, нормални и патологични и др. за избутване на храна от устата. От друга страна, прекалено късното захранване, след 8-ия месец, може да доведе до по-трудно приемане на нови консистенции и вкусове.
Някои от признаците, по които може да следите дали вашето по-рано родено бебе е готово за захранване са:
Успява ли да се задържа с помощ в седнала позиция
Може ли да държи главичката си добре изправена
Дава ли признаци, че е готово и за друг вид храни
Проявява ли интерес към храната на останалите
Храни ли се добре от гърдата или от шише
Поднася ли неща с ръчички към устата си
Опитва ли се да прави дъвчещи движения с челюстта, когато поднесе нещо към устата си
Ако детето ви е готово за самостоятелно хранене, реално няма причина да не му предлагате да се запознава и само с новите храни. Това ще му помогне да развие по-добре моторните си умения, координацията и хранителните си предпочитания. В книгата си Джил Рапли и Трейси Мъркет* посочват, че ЗВБ е подходящо за родените на термин бебета, защото в развитието им повишените хранителни потребности съвпадат с готовността им за твърди храни и те могат да се хранят самостоятелно скоро след 6-ия месец.
Няма причина (недоносените) деца, при които няма липси на хранителни вещества или тези, които ги приемат под формата на добавки, да бъдат лишавани от възможността да се научат да се хранят сами, дори ако им е нужно малко повече време и започнат да проявяват интерес към твърдите храни чак след 6-ия месец.
При недоносените деца, в зависимост от индивидуалното им развитие и потребности, може да решите заедно с наблюдаващия ви лекар да се съчетават и други методи в началото и детето да не се захранва изцяло „водено от бебето“.
ЗВБ разказ
Близнаците ни Дейвид и Майкъл се родиха в 33 г. с. с тегло 1790 и 1550 г, 42 и 39 см. В момента са на 2 години и 1 месец. От момента на раждането са на адаптирано мляко. В болницата, където прекараха първия месец от живота си, не приемаха кърма. Липсата на контакт и допир с децата доведе, според мен, и до липса на лактацияотделяне на мляко от гръдните жлези, въпреки изцеждането на 3 часа. След изписването изпиха това, което бях успяла да замразя…
Захранване започнахме след 7-ия месец.
Имаха вече по един зъб и можеха да стоят седнали. Сами си „избраха“ ЗВБ, докато неуспешно се опитвах да им предложа пасирана храна, а те пищяха всеки път, щом седнехме на масата. Протягаха ръце към нашата храна и истинското захранване започнахме в момента, в който едното ни момче си отмъкна парче хляб.
Започнах да им давам от нашата храна, отделях им зеленчуци и месо преди да посоля ястието. Успешно се справяха със зеленчуците, а месото в началото по-скоро смучеха и облизваха. Всички плодове им допаднаха. Не искаха да се хранят отделно в своите столчета – искаха с нас, когато ние се храним. Подражаваха ни и всичко се случваше по най-естественият начин.
Не съм следвала схеми, опитваха от всичко, което ние ядем и си избираха това, което им харесва. Яли са само домашно приготвена храна и любими им станаха храните на цялото семейство. Не са проявявали алергия към никаква храна, не са имали обриви или други подобни непоносимости, въпреки че не съм следвала някакъв определен ред при въвеждането на храните.
След захранването направихме кръвни изследвания, тъй като и двамата са родени с анемиямалокръвие – недостиг на червени кръвни телца и/или хемоглобин в кръвта на недоносеното дете, но показателите на хемоглобина бяха много добри и спряхме приема на капки, съдържащи желязо.
Преди захранването бяха с тежък рефлуксобратно течение, връщане обратно, напр. на стомашен сок в хранопровода и др. и повръщаха обилно след всяко хранене с мляко. Противно на разбиранията, че парчетата биха подразнили повече стомаха им, те спряха да повръщат. Педиатърът ни обясняваше схемата на захранване всеки месец, изслушвах я без да споделям, че не ги храня с пюре. Следвах децата си, а не схемите.
Постепенно, след първата годинка, заместиха хранене и сами се отказаха от млякото, първо на обед, после сутрин и вечер. Единият, като цяло, ядеше повече твърда храна и приемаше по-малко мляко, а другият повече мляко и по-малко храна, но качваха еднакви килограми и наддаването им беше в синхрон.
Имам по-голям син, който е захранен с пюрета. Даваме му за пример близнаците, защото се хранят с всичко, а батко им е много злояд и капризен. И до ден днешен предпочита някой друг да го храни и приема всичко с нежелание. Не яде плодове и опитва много малко зеленчуци, въпреки разнообразните пюрета, с които беше хранен по време на класическото захранване.
Близнаците се хранят самостоятелно и не може никой по никакъв начин да ги храни.
Дори, когато им поднесем хапка към устата, те посягат с ръка, взимат си я и искат сами да ядат. Хапват с апетит абсолютно всички плодове, зеленчуци, месо… няма нещо, което да не са готови да опитат с желание.
За мен ЗВБ е най-естественият начин на захранване, подражание и възможност за самостоятелност и право на избор на детето.
Диана, майка на Дейвид и Майкъл, 2 г.
и 1 м. и Веселин, 9 г.
*Джил Рапли е британска акушерка и доктор на науките, която въвежда термина “захранване, водено от бебето” (от англ. Baby-led Weaning). Заедно с Трейси Мъркет тя е автор на книгата „Baby-led Weaning: Helping Your Baby to Love Good Food“ („Захранване, водено от бебето – как да научим детето си да обича хубавата храна“), която прави метода известен в цял свят.