Животоспасяващата терапия сърфактант

Животоспасяващата терапия сърфактант

Алвеоларният сърфактант в белия дроб е сложна липид-белтъчна смес, която е жизненонеобходима за осъществяване на нормално дишане. Основната му функция е да намалява повърхностното напрежение на алвеоларната повърхност и да я поддържа разгъната по време на дишането, т.е. да осигури стабилност на алвеолите. Л

ипсата на  ”зрял”  сърфактант в белите дробове e  основна причина за развитие на неонаталенреспираторен дистрес синдром,  който може да има и летален изход. Съвременната терапия се осъществява чрез използване на различни нативни или синтетични екзогенни сърфактантни препарати, които изпълняват ролята на човешкия. Всяка година само в САЩ около 50 000  недоносени деца се раждат с риск от неонатален респираторен дистрес синдром.  За установяване на белодробната зрялост на преждевременно родени деца и необходимостта от прилагане на сърфактант терапия е от изключително значение изследването на състава и свойствата на алвеоларния им сърфактант.

Сърфактант терапията се провежда у нас благодарение на проф. Емилия Христова. Проф.Христова се посвещава на бебета през далечната 1981 г., когато заминава да специализира във водещата парижка болница „Порт Роял“. Година по-късно се връща в България, за да въведе революционната по онова време сърфактант терапия при новородени с дихателни проблеми. Посвещава 40 години от живота си за утвърждаването на неонатологията като основна специалност в медицината, чрез нейното нормативно регламентиране. Работи активно за внедряване на европейските модели на неонатологична помощ в България, намерили отражение в Медицинския стандарт по неонатология.

Скъпоструващата сърфактант терапия се прилага у нас от 1992 година. Благодарение на нея от тогава до тази година са спасени над 15 000 деца. Понякога се налага да се прилага и на доносени деца, които са погълнали мекотални течности.

 

 

 

 

Етикети:, , ,