Самуил и Далия – две звездички, две слънца!

Самуил и Далия – две звездички, две слънца!

Казвам се Нели. Майка съм на две прекрасни дечица – Самуил и Далия. Веднъж го изрекох спонтанно: Те са моите звездички, те са моите слънца!

Разбрах, че не мога да забременея по естествен път при една операция за премахване на киста. Лекарите бяха категорични, че единственият шанс да стана майка е чрез метода инвитро. Слава Богу, от първия път попаднах на правилното място – при Докторът с главно „Д“, Георги Стаменов. Последваха изследвания, операции, манипулации. Направихме първият опит, имахме положителен резултат. Чакахме близнаци, две момчета. Радост, еуфория, но за кратко. Появи се слабо кървене, което продължи със седмици. Ходех редовно на прегледи, лекарите не виждаха нищо притеснително, всичко беше в норма. Чакайки за поредния преглед, в трепет да видя отново своите момчета на екрана, внезапно получих много силен кръвоизлив. Лекарите установиха, че са ми изтекли водите. Приеха ме в болница и предизвикаха раждане, в 21г.с. Бебетата нямаха шанс да живеят, а аз си тръгнах от болницата с празни ръце.

Някак си се съвзех. Бях убедена, че следващият опит ще е успешен докрай. За мое голямо разочарование последваха два неуспешни инвитро опита. След време с голямо нетърпение започнахме да се готвим за четвърти опит. Внезапно преживях много тежка за мен загуба – баща ми почина от инсулт. Реших да не отлагам инвитро процедурата. Като че ли загубата на татко беше цената, която трябваше да платя, за да имам своите рожби. Той би искал да продължа да се боря, да съм силна.

Тръгнах отново напред. Уверена, че Бог ми е отнел нещо голямо, но за тази огромна болка ще ми изпрати утеха.

Четвъртият ни инвитро опит беше успешен. Видяхме отново положителен тест. С него се породиха нови надежди и трепетни очаквания, тревоги и притеснения. Този път чакахме момче и момиче. Бременността ми беше стриктно следена от Д-р Сигридов. Той ми помогна да преодолея неизбежните страхове и да изкарам прекрасни и незабравими месеци. В средата на осмия месец докторът видя нарушен кръвоток към единия близнак. След кратко следене лекарите решиха да пристъпят към планово секцио, 35г.с. и 3 дни.

Самуил се роди 1 950г, 44см. Четири минути след него, малко трудно изпалака и Далия -беше 2 000г, също 44см. Видях ги за минутка и лекарите ги отнесоха. Настаниха ги в интензивно отделение, в кувьози, а мен преместиха при другите майки. Не можех да спра да мисля за дечицата си. Чаках часовете, в които даваха сведения – да чуя как растат, наддали ли са грамчета, как се хранят. Със съпруга ми брояхме минутите до времето за свиждане. Ходехме да виждаме рожбите си, да ги погалим и да им се порадваме.

Изписаха ме от болницата. Прибрах се вкъщи, подготвях всичко необходимо за дечицата си, цедях кърма и мечтаех за деня, когато ще бъдем заедно у дома. След няколко дни преместиха децата в друга болница, в която не разрешаваха свиждания при бебетата. Продължавахме да ходим всеки ден, само да ги видим отдалеч за момент и да получим сведения как са. Малките душички се бореха достойно, научиха се да се хранят без сонда, наддаваха на тегло.

Почти месец след раждането си прибрахме Самуил вкъщи. След няколко дни си взехме и Далия у дома. Вълнението и радостта ни не могат да се опишат. Мога да кажа, че от тогава сърцето и ръцете ми са пълни.

Всеки ден прегръщам децата си, притискам ги до себе си и благодаря на Бог, че ги имам. Те са вълшебни. И миришат на щастие.