Бях хубавка девойка, от онези презадоволените. Бях щастлива, имах всичко. Омъжих се за голямата си любов и нямаше по щастлив човек от мен, а и не знаех, че има начин да бъде по друг начин. Забременях. Имах прекрасна бременност. Всичко вървеше нормално, бях от добре обгрижваните бременни, защото гинеколожката ми беше моя дългогодишна позната и нито за миг не съм се съмнявала, че тя ще наблюдава перфектно бременността ми. Наблюдението ми беше платено, правеха ми се редовни изследвания, а и аз се чувствах чудесно, дори работех активно. Въпреки че в началото имах прокървяване, заради което пиех хормони и обезболяващи, но това не ми се отрази кой знае колко лошо, като изключим прекаленото напълняване. В 27 г.с ми откриха бактерии в бъбреците и се наложи 5 дни да пия антибиотик. Бях спокойна, защото ми беше изписан от лекаря ми, а аз й вярвам безрезервно. След това отново всичко беше наред.
Една неделя в 32 г.с. /началото на 8-ми месец/, през целия ден нещо не беше както трябва. Не знаех какво не е наред, защото не беше нещо, което да ми причинява голям некомфорт, но не ми беше съвсем добре. В началото не обърнах внимание, но до вечерта вече имах усещането, че наистина нещо не е наред. Усещах лек дискомфорт, но не мога да го нарека болка. Реших, че на сутринта ще се обадя на лекаря ми, не виждах причина да се обаждам веднага, все пак нищо сериозно не чувствах, просто лека болка, която не беше и болка. Трудно мога да обясня усещане.
На следващата сутрин, вече понеделник, прокървих. Беше странно, дори не знам дали може да се нарече прокървяване. Много бързо се приготвих и тръгнах за болницата. За мой късмет, лекарят ми беше там и когато обясних оплакванията си, веднага ме приеха в болницата в отделение за патологична бременност. Оказа се, че имам леко повишено кръвно налягане, но и то не беше чак толкова завишено. Всъщност прокървяването е било тъй наречената „тапа”, което е първият признак за настъпващо раждане. Много бързо ме „приковаха” към системите, бях на легло с пълна забрана да мърдам дори. Във вените ми течаха лекарства, а и мускулно ми се поставяха инжекции. Изкарах тежка нощ, вече можех да кажа, че имах болки, въпреки лекарствата за спиране на родовия процес.
На сутринта имах неистова нужда да стана от леглото, само за да се изкъпя. Помолих сестрата да ми махне системите съвсем за кратко, обещавайки бързо да се върна в леглото. Тя се съгласи. Изкъпах се и връщайки се от банята, доволна от чувството за чистота, усетих нещо необичайно. Изтичаха ми околоплодните води. Вече нямаше връщане назад. Бях уплашена и се проклинах, че се потдадох на нещо толкова глупаво – банята. Все пак вярвах, че всичко ще е наред, защото преди да ме приемат в отделението, ми беше направех ехограф, който показваше, че бебето тежи 2250 гр., което е доста добро тегло за дете в тази седмица и се очакваше, че дори и да настъпи раждане, бебето ще бъде добре.
Разтичаха се, прегледаха ме и установиха, че е време да ме закарат в родилна зала, защото бебето е тръгнало и няма как да чакаме още, особено предвид липсата на околоплодни води и ранната гестационна седмица. Щеше да бъде опасно да опитват задържане, без да има води.
Закараха ме с легло до родилна зала, където ме поставиха на друго легло, но стана ясно че бебето излиза. Заради вливаните ми лекарства до момента обаче, аз нямах вече родова дейност. Започнаха мъките ми. Включиха ми нови системи, този път обаче не за задържане, а за предизвикване на раждане. Не знаех нито какво са ми вливали, нито какво ми вливат и в този момент, не чувах и не виждах. Мислех само за момента, когато детето ще се роди, дали ще изплаче, дали ще е добре, дали ще оживее. След няколко часа решиха, че можем да пристъпим към раждане, а и може да стане по нормалния начин. Нямаше време за операция, вероятно бебето е било вече там, където и операция не би помогнала, а и връщайки се назад във времето, мисля че не са и обсъждали операция, вероятно смятаха, че не би трябвало да има проблем. Естествено, лекарят ми беше извикал транспортен кувьоз, който чакаше аз да родя, за да бъде закарано детето ми в Института по Педиатрия. Раждането ми беше перфектно, върху мен имаше цял екип, а и педиатри чакаха бебето да се появи. Всичко около моето ранно раждане беше перфектно и аз бях спокойна, а и нямаше как да мисля по друг начин. Винаги ще си спомням с добро за този момент, независимо че следващите събития взеха съвсем различен обрат. Често хората в моето положение обвиняват лекарите в родилното, а при мен беше обратното. В родилното се чувствах като принцеса, после обаче вече не беше така.
Проследете историята тук