Всички ние сме чели или чували как се ражда и отглежда недоносено дете в чужбина. Разказът от първо лице, обаче е особено важен, за да се огледаме и да видим къде сме ние, прямо останалия свят. Благодарим на всички майки и бащи, които живеят и отглеждат децата си извън пределите на страната ни, че отделиха време и ни споделиха своя опит. Лора е родила своята принцеса Аурора в Италия и ни разказа накратко своите лични преживявания.
Аурора се роди в 31 седмица, а причината беше преекламсия. Тя е нашата героиня, сега е на година и седем месеца. Тя е нашата радост и се развива отлично. Тук в Италия казват, че недоносените деца са много пъргави и правят всичко с лекота, аз смея да кажа, че съм съгласна.Бяхме два месеца в интензивно отделение, като почти цял месец не можехме да прегърнем малката ни дъщеричка, поне докато не ни казаха, че е стабилизирана. Следващият месец започнаха да ни я дават да спи върху нас, за да ни опознава. В нашия случай попаднахме на точното място, в точния момент. Екипите бяха невероятни и ни даваха пълна информация за всичко, което се случва и за това което са предполага, че ще стане.
Интензивното отделение е направено практично, всяко дете и семейство си имат определено място, а в средата е седалището на два от екипите, които са на смяна. На всеки две деца има лекар и мед. сестра, а при спешност се отзовават и другите. Един път в седмицата идват и специализираните екипи, като кардиолози, психолози, рехабилитатори, очни лекари, лекари от отделението за редки болести и т. н.
В отделението имаше и психоаналитик, който ни предразполагаше и малко или много човек се отпуска. Не мисля, че стреса може да се преодолее, но с радостта, която ни доставя сега Аурора си е струвало всичко. Ние нямаме други деца, тя ни е първа, но бяхме напълно подготвени за отглеждането вкъщи от мед. сестри. Когато ни съобщиха, че ще ни изпишат изпаднахме в еуфория, мисля, че по-щастлива не съм била в живота си.За наша радост детето ни нямаше нужда от специални грижи, но за повече сигурност ни бяха запазени часове за всевъзможни прегледи и все още ни запазват, докато не навърши три години.
Не знам как е в България, но тук децата, които са били в интензивно отделение на всеки три месеца са на прегледи при всички възможни специалисти от кардиолог до очен и т. н., без значение дали са добре или не, те ги преглеждат, защото искат да са спокойни, а и политиката на болницата е такава.
