Оставя ли отражение върху живота ни на възрастни това, че сме се родили преждевременно?

Оставя ли отражение върху живота ни на възрастни това, че сме се родили преждевременно?

Стресът, който преждевременно родените бебета изживяват в първите седмици от живота си, може да се отрази върху живота им като възрастни, причинявайки когнитивни проблеми, социални и емоционални трудности, нарушена адаптация в училище, на работното място, както и да бъде причина за по-висок риск от физически заболявания, каквито са сърдечните. Това заключение е изведено в рамките на едно от най-продължителните изследвания в САЩ върху развитието и качеството на живот на преждевременно родените деца.

Мари Съливан от Университета на Роуд Айлънд провежда това свое изследване вече 30 г., а през 2019 г. получава финансиране и за следващите пет години, което ще даде възможност за потвърждаване, отхвърляне и откриване на нови находки по темата. В него участват 215 човека, родени преждевременно (между 22-ра и 36-та седмица) преди 30 г., както и контролна група. Изследването проследява постиженията и трудностите, с които се срещат хората, родени преждевременно, от раждането си до момента, като в същото време ги сравнява с контролната група от родени в термин участници.

Съливан и екипът и откриват, че стресът от това да се родиш преждевременно дава своето устойчиво отражение върху тялото на човек, дори след като детето настигне връстниците си по отношение на развитието си. В последната част на изследването, когато участниците в него са на 23 г., Съливан открива дисрегулация в невроендокринната система, която, от своя страна, отговаря за начина, по който организма на човек реагира при стрес.

„Когато сме под стрес, в организма се генерира специфичен отговор. Пулсът ни се ускорява, зениците ни се разширяват, което ни помага да се активизираме и избягаме от причинителя на стрес.“ – казва Съливан. „Ако помислите за недоносеното новородено, то е родено по-рано, органите и системите му са недоразвити, като в същото време се намира в неонатологично отделение, което е светло, шумно, както и подложено на болезнени процедури, целящи запазването на живота му. То не е с родителите си, за разлика от бебето, родено в термин. Организмът на недоносеното бебе реагира на стрес многократно в денонощието, а когато порастне, отговорът на стрес, който дава тялото му, не е същият, като този при бебето родено в термин. С времето, имайки предвид всички тези активации на организма, в отговор на стресови преживявания, този стрес се натрупва трайно в органите и тъканите.“.

Това натрупване, от своя страна, с времето е предпоставка за развитие на различни здравословни проблеми, свързани с високо кръвно налягане, диабет, когнитивни и психични нарушения, в това число – депресия, тревожни разстройства и сърдечно-съдови проблеми. При участниците в изследването, родени по-рано, 23 години по-късно, са установени значителни разлики по отношение на отговора на организма им при стрес, както и по-ускорено стареене на тялото в сравнение с хронологичната му възраст.

Една от значимите находки в изследването е свързана с нивата на кортизол при доносените и недоносените участници. Нивата на кортизол при контролната група обичайно са ниски сутрин, увеличават се около 45 мин. след събуждането, след което постепенно спадат през деня. При участниците, родени по-рано, особено при тези, чието здраве е било силно влошено в ранните години, нивата на кортизол са високи през целия ден без да спадат. Липса и реакцията на организма при събуждане, при която, обичайно нивата на кортизол първо са ниски, а после се покачват – при преждевременно родените участници тези нива са високи през цялото време, което се свързва със стреса, преживян в първите седмици след раждането.

В допълнение, околната среда също е в състояние да влияе върху отговора на стрес, който дава човешкият организъм. На 23 г. Преобладаващата част от участниците показват добри умения за справяне с живота си – те са част от образователната система, други са се отдали на военна служба, а трети са работещи. Целта на изследването през следващите години е да се проследи до колко тези умения за справяне се запазват и надграждат и след устойчивото навлизане в зрелостта.

Крайната цел на изследването на Съливан и екипа й е да бъдат разработени начини за максимално редуциране на стреса за недоносените бебета в неонатологичните отделения. „Важно е да разберем, че стресът при възрастните би могъл да има своите корени в преживяванията ни като бебета и особено в случаите на преждевременна поява, което налага да преосмислим начина, по който полагаме грижа.“ – подчертава екипът.