Преждевременно родените деца са подложени на множество медицински процедури, обикновено без никакви болкоуспокояващи медикаменти. Нови изследвания сочат, че в резултат на това те може да имат проблеми със стреса през целия си живот.
С напредването на медицинските технологии, недоносените бебета могат да получават животоспасяващи терапии във все по-ранна възраст. Въпреки това, техните бели дробове, сърце и други органи може да не са напълно оформени, което изисква много медицински процедури. А това, което много родители може би не знаят е, че по-голямата част от тези интервенции се извършват без болкоуспокояващи.
Проучване, проведено от специалисти от университета в Минесота и института по неврология в университета в Джорджия, има за цел да разбере точно какъв ефект и последици имат тези тежки преживявания върху недоносените новородени.
„Преждевременно родените бебета (родени преди 37-а гестационна седмица) са малки, боледуват често и се нуждаят от медицинска помощ. Те прекарват средно 25 дни в интензивното неонатологично отделение, където са подложени на средно 10 до 18 процедури на ден. Тези процедури са болезнени и могат да предизвикат възпалителни процеси, но 65 на сто от тях се извършват без предварителна и/или последваща анестезия или аналгетицисредства, потискащи чувството за болка, болкоуспокояващи лекарствени средства.“ – посочват изследователите.
Конференцията “Родени твърде рано”, организирана за поредна година от Фондация “Нашите недоносени деца” има за цел да повиши осведомеността и да адресира всички тези критични аспекти в грижата за малките герои. Лекциите са разделени в два отделни панела, насочени както към семействата, така и към специалистите, които се грижат за преждевременно родените деца. Събитието ще се проведе на 16 и 17 ноември 2024 г.в Интер Експо Център, гр. София с възможност за достъп до лекциите на място в залата или онлайн. ➜ Регистрацията все още е отворена тук!
История на болката
Защо недоносените бебета не получават болкоуспокояващи медикаменти?
“Ако проследим в исторически план, винаги се е приемало, че новороденото не е в състояние да реагира на каквато и да е болка, защото сетивната система е недоразвита“ – обясняват учените.
Освен това опиоидните аналгетици затрудняват дишането и за недоносено бебе, чиито бели дробове се борят да функционират – всяко въздействие върху дишането може да бъде смъртоносно.
Това виждане започва да се променя през 80-те години на миналия век, след като става ясно, че редица недоносени бебета са били подложени на тежки операции без упойка или аналгетици.
Един от най-известните случаи е на недоносено бебе, което претърпява сърдечна операция само с паралитик, който го оставя напълно будно, докато отварят гръдния му кош. Бебето умира скоро след това от сепсисобща гнойна инфекция, при която в кръвообращението навлизат микроорганизми. Може да бъде първична или вторична – усложнение на съществуващо гнойно огнище, напр. фурункул, карбункул и др. Протича с висока температура, интоксикация, увеличен черен дроб и слезка, левкоцитоза..., неспособно да издържи на огромния шок, който преживява тялото му. Но нагласите се променят бавно.
„Беше обичайна практика, а в някои случаи все още е стандартна практика, да се осигуряват само дихателна подкрепа и паралитици, но без упойка, за хирургичните процедури“ – посочват учените.
Дългосрочни последици от болката
За да симулират преживяното, изследователите използват новородени лабораторни мишки, на които е поставена инжекция от възпалително вещество, коeто създава не само болка, но и физическа реакция, подобна на начина, по който човешките бебета реагират на нараняване.
Те установяват, че дори само едно инжектиране има последствия. Всяка подобна инжекция, приложена в рамките на осем дни след раждането на малките – еквивалент на възраст от три до шест месеца при човешките бебета – кара мозъците на мишките да се пренастроят, променяйки трайно начина, по който те обработват стреса и болката. Изследователите откриват, че нараняването в ранна възраст не само притъпява острата реакция към стреса, но и към остри стимули на болка.
В ново изследване, което се подготвя за публикуване, изследователите проследяват дългосрочните ефекти от стреса при засегнатите опитни мишки и потвърждават тезата си, че в дългосрочен план те са много по-уязвими при стрес. Тъй като никога не са били в състояние да реагират правилно на болката, те никога не са се научили да се справят и със стреса. Тяхната реакция на хроничен стрес се активира по-лесно и те показват много по-тревожно и антисоциално поведение. Учените смятат, че тези промени в отговор на болката в ранния живот, се поддържат дългосрочно в зряла възраст.
Паралели при хората
Целта на изследователите е да разберат какво означават резултатите от проучването за недоносените бебета, които претърпяват не само една, а десетки болезнени медицински процедури.
Според нови изследвания резултатите са по-добри, ако се прилагат анестезия и болкоуспокояващи при бебетата. “Има много доказателства, които сочат, че прилагането на опиоидни аналгетици на недоносени бебета по време на операция понижава риска от сепсис, намалява освобождаването на хормони на стреса и ендорфини и увеличава вероятността за оцеляване“, посочват учените.
Това може да даде надежда за по-щадящи процедури за недоносените бебета в бъдеще, тъй като техните дългосрочни резултати имат обезпокоителна прилика с резултатите от изследването. От 11 до 14-годишна възраст, бившите недоносени бебета са с поне 28 процента по-склонни да страдат от тревожни разстройства, депресия или нарушения на вниманието, обясняват изследователите. А като млади възрастни, те са изложени на висок риск от разстройства като тревожност, депресия или ADHD, и имат проблеми с когнитивните и поведенчески реакции.
Изследователите изтъкват, че дори в момента за по-голяма част от болката при бебетата не се прилагат медикаменти и това трябва да се промени.
Неотдавнашно проучване е установило, че бебета в интензивното неонатологично отделение, които са били третирани с морфин като аналгетик, са показали по-добри резултати в дългосрочен план по отношение на изпълнителските умения. Според учените трябва да се даде повече гласност по темата, за да може да се предприемат мерки за модулиране на болката при бебетата след раждането.
Каква е ролята на контакта с родителите по отношение на контролът на болката?
Ползите от контактът “кожа-до-кожа” и кенгуру-грижата са всепризнати и неслучайно кенгуру-грижата е известна и като “спасителна прегръдка”. Когато са върху гърдите на мама и татко, бебетата регулират телесната си температура, подобряват дишането си, по-спокойни са и наддават по-добре. Освен това, контактът с бактериалната флора на родителите, вместо с болничните бактерии, подпомага недоносените деца да се справят по-добре и с инфекциите, които са особено опасни за крехките им организми. Новото проучване добавя и още едно предимство към вече познатите ползи от контактът “кожа-до-кожа”, а именно – контрол на болката. Неслучайно в много отделения по света методът се използва като средство за облекчаване на стреса и болката, които недоносените бебета изпитват по време на болезнени процедури. Всички тези процедури се извършват, докато бебето е сгушено върху гърдите на родителя.
Доказателствата сочат, че този вид грижа със сигурност има благоприятни ефекти не само по време на болничния престой на недоносените новородени, а и в предстоящите години на развитие. Освен това, методът е лесно приложим, напълно безплатен и достъпен, без да изисква скъпо оборудване и специални условия за прилагането му.