Достъп до животоспасяващи медикаменти за недоносените деца

Достъп до животоспасяващи медикаменти за недоносените деца

Фондация “Нашите недоносени деца” работи за развитието и подобряването на грижите за преждевременно родени деца и техните семейства от 2012 г. Като организация, партнираща си активно с неонатологичните звена в страната, ние получаваме регулярна информация относно техните потребности. В същото време се намираме в постоянен контакт и с хиляди родители в България, чиито недоносени бебета и малки деца имат специфични нужди от медикаменти за превенция или лечение на заболявания, асоциирани с недоносеността.

През годините Фондацията е отправяла множество сигнали и отворени писма към Министерство на здравеопазването и Изпълнителната агенция по лекарствата, застъпвайки се за правото на достъп до необходимите медикаменти и медицински грижи на всички недоносени бебета, новородени с влошено здравословно състояние и деца със специфични здравни и развитийни нужди. В процеса на изграждане на своите аргументирани и научно основани становища и препоръки, Фондацията се консултира до членовете на своя Научен борд и консултативен съвет, представляван от специалисти по неонатология, педиатрия, акушерство и гинекология, медицинско право, детско развитие.

Някои от застъпническите инициативи, реализирани от Фондация „Нашите недоносени деца“, във връзка с липси и недостиг на животоспасяващи медикаменти, включват:

  • Осигуряване на витамин К, инжекционен разтвор в аптечната мрежа в страната. В научната литература са налице категорични доказателства за необходимата профилактика и превенция на кръвоизливите при преждевременно родени деца чрез еднократно прилагане на инжекционен разтвор на витамин К. Витамин К, инжекционна форма, се прилага за профилактика на хеморагична болест на новородените, особено за недоносените деца, както и за профилактика и лечение на мозъчните кръвоизливи при недоносени и доносени деца.
  • Дефицитна наличност на препарат за профилактика на респираторно-синцитиален вирус (РСВ)Синагис (инжекционен разтвор). Недоносените деца се намират в рисковата група за по-тежко протичане на инфекцията, причинена от РСВ. При бебетата, родени преди 36-а гестационна седмица, съществува 3 пъти по-висок риск от хоспитализация за РСВ, отколкото при родените на термин деца, а при недоносените бебета и малки деца, родени преди 32-а седмица, този риск е близо 7 пъти по-висок. Тези обстоятелства превръщат навременното прилагане на Синагис в основен метод за превенция на тежкото протичане на заболяването.
  • Дефицитна наличност на медикаментите Вентолин и Пулмикорт в аптечната мрежа в страната. Двата медикамента са от жизнена необходимост за лечението на тежки възпаления на дихателните пътища при недоносени бебета и деца със специфични здравни нужди.
  • Сигнал и подкрепа към неонатологично отделение във връзка с дефицит на сърфактант. Развитието на белите дробове е един от основните проблеми, попадащи във фокуса на работа на здравните специалисти в отделенията по неонатология. В зависимост от степента на недоносеност, белите дробове могат да бъдат частично или дори напълно незрели и поради това да не могат да осигурят адекватна дихателна функция на бебетата. Това налага провеждане на животоспасяваща терапия със сърфактант в рамките на първите минути след раждането на бебето, което от своя страна предполага наличието на този препарат в самото отделение. Необходимостта от предварителното му закупуване с цел поддържане на наличност и прилагане в рамките на първите часове след раждането, поставят някои болнични заведения, изпитващи бюджетни затруднения, в ситуация на невъзможност за осигуряване на медикамента. Това, от своя страна представлява директен риск за живота и здравето на недоносените бебета.
  • Осигуряване на профилактика на респираторните заболявания при недоносените деца и деца с вродени сърдечни малформации, чрез включване на изключително скъпия препарат Синагис в Наредба №38, която определя списъка на заболяванията с необходимост от домашно лечение, които могат да получат медикаменти, финансирани от НЗОК. Само преди няколко години Наредба №38 не предвиждаше покриване на разходите по скъпоструващия препарат за профилактика на опасни дихателни инфекции при рискови новородени.

    Към 2021 г. препарата се финансира от НЗОК за започване на първи курс за недоносени деца, родени с ниско или изключително ниско тегло при раждане при следните критерии: с гестационна възраст ≤ 30 г.с. с изключително ниско (≤ 999 гр.) или с ниско (1000-2499 гр.) тегло при раждане на възраст до 12 месеца или за недоносени деца с гестационна възраст > 30 г.с. ≤ 32 г.с. с изкючително ниско (≤ 999 гр)  или с ниско (1000-2499 гр.) тегло при раждане на възраст до 6 месеца при настъпване на сезона на RSV. Както и за деца с бронхопулмонална дисплазия, възникваща в перинаталния период при следните критерии: ≤ 28 седмици и БПД на възраст до 12 м., недоносени деца с г.в. 29-35 седмици и БПД на възраст до 6 м., недоносени деца с г.в. ≤ 35 седмици и БПД на възраст до 2 години и прилагано лечение през предходните 6 месеца (кислород, бронходилататори, диуретици, кортикостероиди).

    Критериите за поставяне на диагноза бронхопулмонална дисплазия са: клинични прояви на дихателна недостатъчност през първите две седмици от живота, изискващи провеждане на кислородолечение или приложение на назален CPAP/механична вентилация; клинични белези за абнормна респираторна функция и след 28 дневна възраст; кислородни нужди > 21% а поддъране на PAO2 > 50 mm Hg или транскутанна кислородна сатурация над 90% и след 28 дневна възраст; резултат от рентгенография на бял дроб; изследване на KAC. Всички данни са цитирани от „Изисквания на НЗОК при лечение с palivizumab на деца с БПД, възникващи в перинаталния период, ниско тегло при раждането и сърдечни малформации“ в сила от 15 юли 2019 г.