Всяка десета бременност в България приключва преждевременно, което годишно се равнява на малко над 6000 недоносени бебета, които имат нужда от специализирана и интензивна грижа, за да се развият и възстановят пълноценно. Проследяването на развитието на тези деца обаче не приключва с изписването им от неонатологичното отделение.
Нарушенията с висока честота и относително ниска степен на тежест, като обучителните затруднения, синдром на хиперактивност с дефицит на внимание, специфични невропсихологични дефицити и поведенческите проблеми, както и силно намаленото зрениеспособност за виждане, засягат около 50% от децата, родени преждевременно.
Около 30% от недоносените деца са в значителен риск от развитие на дългосрочни и значими по тежест затруднения, свързани със заболявания на белите дробове (бронхопулмонална дисплазиянеправилно развитие на органите и тъканите), неврологични нарушения (напр. детска церебрална парализа), зрителни нарушения (ретинопатияобщ термин за заболявания на ретината на недоносеното). В този смисъл, възможността за специализирано проследяване на детското развитие от мултидисциплинарен екип от специалисти е крайно необходимо, за да се осъществи необходимата превенция на уврежданията, както и ранно откриване и терапевтична подкрепа в случай на идентифицирани затруднения и особености в развитието.
В периода на ранното детство (0-3 г.) се развиват близо 90% от невронните връзки в човешкия мозък – ето защо това е и периодът, в който децата преодоляват с най-голяма лекота и най-висока успеваемост затрудненията в развитието си, ако те бъдат идентифицирани достатъчно рано.
България е една от малкото страни в света, в която няма национална програма за проследяване на развитието на преждевременно родените деца. Това означава, че информирането за необходимите прегледи и консултации, както и финансовото им обезпечаване е оставено изцяло в ръцете на семействата. Независимо, че голяма част от прегледите биха могли да се извършват с направление по здравна каса, понякога това означава между 3 и 6 месеца изчакване за час при специалист, което от своя страна не би могло да отговори на потребностите на детето в периода на ранното детство и стремежа към превенция и ранно откриване на затруднения в развитието.
През 2019 г. Фондация “Нашите недоносени деца” внесе в Министерство на здравеопазването Проект за национална програма за проследяване на преждевременно родени деца от 0 до 7 г. Проектът бе разгледан от експертни съвети по Педиатрия и Неонатология и получи тяхното одобрение. На следващ етап обаче, Министерство на здравеопазването отложи обсъждането на Проекта до изтичането на Национална програма за подобряване на майчиното и детско здраве (НПМДЗ) 2014-2020 г. Към настоящия момент потребностите от грижа относно проследяването на оптималното детско развитие на недоносените бебета и малки деца продължават да бъдат извън обсега на политическото внимание и ангажимент. Фондация „Нашите недоносени деца“ продължава застъпническите си и информационни инициативи по темата, настоявайки за важността на приемането на унифицирана програма, достъпна за семействата на всички преждевременно родени деца.
