Да се говори за войната, за смъртта, за раздялата, за бурните, опустошаващи емоции е трудно за всеки. Но как да говорим на децата за тях – това понякога ни се струва невъзможно. През изминалите дни много семейства, пострадали от случващото се в Украйна пристигат в България. Случващото се е изключително травмиращо за тях, а за хората, които ги приютяват е трудно да намерят правилния път за общуване и показване на емпатия и съчувствие към преживяното.
Детският психолог Петя Йорданова от Център за детско развитие „Малки чудеса“ ще ни даде някои основни насоки за общуване с децата в тази сложна и тежка за всички ситуация.
Да се говори е трудно, но да се мълчи е травмиращо!
Няколко пъти чувам в репортажи по телевизията, че майки, бягащи от войната казват на децата си , че са на пътешествие или на екскурзия. Давам си сметка колко уплашени, объркани и превъзбудени са те, но децата имат право на думи за реалността, защото те я “знаят”, те я живеят и трябва да са уверени, че могат да питат, да се чувстват по всякой начин и да получат подкрепа и помощ, и защита.
Грижа за базовите потребности
На първо място трябва да се погрижим за базовите потребности на децата. Имат ли нужда децата от храна, дрехи, лекарства, без да забравяме, че усещането за сигурност и любов също се включва в тях.
Усещането за сигурност е силно разклатено
В ситуация на война, когато си напуснал всичко, което ти е познато и близко, усещането за сигурност е силно разклатено, да не кажа, че липсва – именно затова детето има нужда от повече близост с родителите/майката, която да бъде подкрепена да признае и понесе емоциите и преживяването на детето.
Да разберем какво знае детето
Интeресуваме се какво знае детето за случващото се, какво е преживяло и видяло. “Сигурно си объркан/а. Сега си на сигурно място! Може да попиташ всичко, което искаш да знаеш!” Не забравяме, че сигурността има различни измерения за различните хора, за децата също. Ако сигурността означава едно нещо за нас, то за детето може да означава друго – затова винаги питаме: “От какво имаш нужда сега?!” Даваме време и пространство на детето да изясни нуждата си, която може да има всякакъв характер – от прегръдка, до нова плюшена играчка, защото не е успяло да вземе своята, или дори празен кашон, който да се превърне в крепост, щит или броня.
Не държим децата в неизвестност
Ограничаваме достъпа на децата до новини, но не ги държим в незнание. Говорим за войната с думи подходящи за възрастта на детето – но посланието, което предаваме е, че войната е много трудно за разбиране и преживяване нещо, че никой няма право да отнема човешки живот, че това е престъпление, но понякога се случва хората да нарушават закона. “Основната задача на възрастните е да пазят и да се грижат за децата, затова сега и ти си тук, тук е безопасно за теб!”
Децата имат нужда да говорим с тях
“Сигурно се тревожиш/ си тъжен/а за твоите близки и приятели, които са в Украйна! Имаш право на това! Искаш ли да ми разкажеш за тях? Искаш ли да нарисуваш нещо за тях?”
Въздържаме от ярки емоционални реакции
Когато говорим на разтревожено и объркано дете (а и не само, на възрастен също) се въздържаме от ярки емоционални реакции и прояви, въпреки това можем да бъдем емпатични и подкрепящи: “Разбирам колко трудно е това!”, “Без да съм била на твое място, мога да си представя колко си уплашен/а! Аз съм тук за теб, готова съм да те изслушам!”
Майка с дете чака да се качи на влак за Полша, на жп гарата в Лвов, Западна Украйна, 3 март 2022 г. (AP Photo/Bernat Armangue)
Децата имат нужда да чуват истории с добър край
Разкажете на децата истории, които имат добър край – за хора, които се справят с трудни ситуации, които намират подслон и сигурност след войни, които човечеството е преживяло, за смели хора. Уверете детето, че не е само и има кой да се погрижи за него.
Чрез играта децата преработват своите преживявания от случващото се
Дайте свобода на детето да отиграва ситуацията, в която се намира – не го спирайте, ако виждате война в играта му, ако то руши или стреля в играта си. Това е начинът, по който детето осмисля случващото се, начинът, по който то контролира ситуацията. Не се тревожете, говорете и обсъждайте с него.
Как да говорим с по-големи деца и тинейджъри
Когато говорим с по-големи деца, с тинейджъри, които имат достъп до различни медии и информация трябва да им обясним, че е вано да проверяват достоверността на информацията. Те имат нужда от надежда, че има хора, които работят за това да бъде разрешена тази ситуация. Въздържаме се от оценки и готови рецепти за решения.
Ами ако детето не иска да говори
Ако детето не иска да говори, уважете това, дайте му време, но го уверете, че сте на разположение и по-късно, че сте там за него.
Грижете се за себе си, за да сте полезни за останалите
Не забравяйте, че да слушаме емпатично хора преживяващи травма е трудно и само по-себе си травмиращо преживяване, особено, когато сме свидетели на детското страдание. Грижете се за себе си, за да може да помогнете на повече хора. Ако усещате, че даден разказ ви идва повече, насочете към специалист (психолог/психотерапевт): “Чувам колко важно е това, за което говорим! Чудя се, дали аз мога да Ви помогна в това!? Може ли да попитаме друг човек, който да е по-полезен?”
Не забравяйте също, че да се говори е трудно, но да се мълчи е травмиращо!
За автора
Петя Йорданова завършва психология през 2007 г. в Julius -Maximilians – Universität Вюрцбург,Германия. Избира да се завърне и реализира като специалист в България с дълбокото убеждение, че може да се развива като професионалист тук. Интересите й се развиват в областта на ранното детско развитие,неговата превенция и трудностите, през които преминават и въпросите, коитоси поставят семействата с деца в тази възраст. Това естествено я води до решението да формира своя психотерапевтичен опит през методите на психодрамата и фамилната терапия.
Петя Йорданова е част от екипа на Център за детско развитие “Малки чудеса”, където работи с деца от всички възрасти и техните семейства.
Организира и води групи за развитие, адаптация и социализация на деца в ранната възраст. Води лекции и обучения за родители и специалисти на теми свързани с особеностите и трудностите в детското развитие.