В скорошен разговор с Фондация “Нашите недоносени деца”, д-р Гергана Топалова, педиатър, която през последните 13 години работи във Великобритания. сподели своя опит от неонатологичните практики там, в сравнение с тези в България. В интервюто тя обърна внимание и на важната роля на кърменето и осигуряването на майчино мляко за най-мъничките пациенти в неонатология. В Световната седмица на кърменето, публикуваме и тази част от разговора с нея, с надеждата опитът ѝ да бъде от полза и за колегите ѝ и родителите в България.
Д-р Топалова е завършила медицина в България, където взима и специалността си. Работила е в Инфекциозна болница в София. След като заминава във Великобритания практикува като педиатър на различни нива на старшинство. Последната ѝ длъжност е в неонатологичното отделение на Saint Mary’s Hospital в Манчестър, регионален хирургичен център, с над 1600 приема на новородени годишно.
Д-р Топалова, какъв е процентът на кърмените бебета в отделението, в което работите?
В нашите отделения сме успяли да постигнем 71% осигуряване на майчина кърма, дадена в рамките на първите 24 часа. Като се има в предвид, че това е доста голямо родилно отделение, и някои деца не могат да се хранят в рамките дори на седмица, това е много сериозно постижение.
Процентът на хранене с кърма при нас дори превишава националната норма, която е до 50% кърмене в първите дни за отделения като нашите. Бих искала да добавя и още нещо за кърменето – то е един от основните принципи на семейно интегрираната грижа, модел, който е основополагащ за начина, по който се грижим за бебетата и техните семейства при нас.
Как помага семейно-интегрираната грижа за кърменето?
Вече има много големи проучвания, които покриват един сериозен период от 40 години, от 1986 до 2020 година в световен мащаб и сочат как със семейно интегрирана грижа се увеличава кърменето на децата при изписване. И резултатите са наистина впечатляващи!
Например, бих искала да цитирам и покажа няколко големи проучвания. Те сочат процент на кърмене при изписване между 9 на сто и 64 на сто. Без семейно интегрирана грижа 9%, със семейно интегрирана грижа 64%.
Много сериозни са плюсовете също и при наддаването на тегло. От 17 грама на ден се стига до 26,7 грама на ден, когато говорим за деца в отделение със семейно-интегрирана грижа.
Когато родителите влязват в отделението и останат при децата си, от тях е най-естествено да се изисква и те да бъдат насърчавани да осигуряват кърма за бебето – на първо място майките, а татковците да подкрепят майките.
Как се насърчава кърменето във вашето отделение?
За нас кърмата е много важно нещо. Ние сме хирургично отделение и при нас се раждат много недоносени деца. Легалната граница за реанимациявъзвръщане към живот, съживяване - съвкупност от специфични мероприятия за поддържане на някои от основните жизнени функции или за корекция на техните остри нарушения е 24-та гестационна седмица, а всяко бебе родено в 22-ра гестационна седмица, което показва признаци на живот, и за което родителите желаят да получи животоспасяващи грижи, също бива реанимирано.
Това е една много уязвима възраст, особено ако нямаш с какво да храниш детето. И ако майчината кърма я няма, тогава шансът за некротизиращ ентероколитостри или хронични възпалителни заболявания на лигавицата на тънките и дебелите черва с потресаващи последствия и дори с риск за смърт на детето е много голям.
Говорила съм с колеги, които са ми казвали, че те се молят на родителите за кърма.
Не знам какъв е в момента процентът на кърмещите майки на недоносени деца при изписването в отделението, но при нас числата се увеличават. Преди време беше много отчайваща историята, но откакто акушерките и неонатолозите започнаха да насърчават и почти да изискват от майките да кърмят или да осигуряват кърма, нещата много се промениха. Но това е отнело най-много време, дори тук.
Що се отнася до родителите, те знаят, че можат да се погрижат за децата си и са там. И не са чак толкова разтревожени, не са чак толкова стресирани. Особено при майките, това много се отразява и на кърменето..Една спокойна майка ще произвежда кърма, дори и невинаги да е лесно. И съвсем не е лесно. Но ако майката е по-спокойна и знае, че детето е добре, ако тя може да го вижда, да прекарва време с него, успеваемостта при кърменето е много по-висока!
В същото време все още много майки на недоносени деца у нас споделят, че са им били препоръчани медикаменти за спиране на кърмата…
Това е нещо, което на мен мозъкът ми не може да го побере. Защо? Всъщност мисля, че знам защо се случва, защо все още на някои родители им се дават лекарства, за да се спре кърмата. Подозирам, че това е просто наследство и недобра информираност. Това е било практика и тук преди години.
И въпросът трябва да е не защо се спира кърмата, а какво може да се направи, за да се популяризира кърменето. Защо ние тук може да постигнем такъв процент на кърмене, или осигуряване на майчина кърма в сравнение с други места?
Ние искаме от майките да дават кърма и им помагаме.
Даваме им оборудване, осигуряваме им помпи, контейнерчета за събиране на кърмата. И дори не е необходимо това да бъде първа ръка оборудване, ние не даваме първа ръка оборудване, то се дава под наем, има централна организация. Има някои други аксесоари, които се осигуряват на майките, за да ги използват докато изцеждат. А болничната помпа за изцеждане се дава от ръка на ръка.
Когато отидох във Великобритания, беше много интересно, че майките се обучаваха да започнат да се изцеждат няколко седмици преди детето да се роди. Вярно, че при много преждевременно родените деца, това няма как да се планира. Но и това е нещо, за което може да се говори от акушерките – че майките може да започнат да се цедят, дори преди детето да се роди. За да може за бебето да има кърма, ако се наложи. Особено деца с висок риск от хипогликемияпонижени стойности на глюкозата в кръвта.. Например, майка с диабет, майката е на определени лекарства, основно за кръвното налягане – за тези деца, или много мънички деца, ние очакваме, че ще имат хипогликемия т.е. кръвната им захар ще е ниска. И трябва да ги нахраним с нещо, колкото се може по-бързо.
Ако майката е изцеждала и има готовност с малко коластра, малко кърма във фризера си, тогава има с какво да храним детето. Не, че не можем да му даваме адаптирано мляко, винаги може да се даде адаптирано мляко, но защо трябва да правиш майката зависима от адаптирано мляко, при положение, че тя има кърма “в себе си”.
Какво бихте казали на родителите, и в частност на майките, за кърменето?
Има една арабска пълна поговорка, която аз много харесвам: Бебето се ражда със всичко, което му е необходимо.
Има нужда от мама и тати. Има нужда от мляко. А, и някой друг стар парцал за памперс. Всъщност дори не за памперс, а за пелена, защото детето се ражда със всичко, което му е необходимо. И е жалко, че на майките не им се казва това.
Жалко е, когато им се казва, че те не са достатъчни, а истината е, че гърдите на майките произвеждат. Производството на кърма се се регулира от хормони, от жлези, а регулацията на всичко това е в мозъка. И накрая се оказва, че си мислиш, че не можеш да кърмиш и наистина не можеш да кърмиш. А ако си мислиш, че можеш – няма сила света, която да те спре.
Разбира се, всичко все пак зависи и от това колко е стресът, колко е разбирането, колко е обучението на родителите, особено на майката. Колко е подкрепата и обичта, която тя получава. Но е много важно майките да се усещат силни вътре в себе си, да вървят с едни гърди напред.
