Пълноценното хранене е ключът към отглеждането на здраво и жизнено дете. А основите на здравословното и пълноценно хранене, поставяме именно ние – майките, още от най-ранна детска възраст.
През първата и втората година, детето се нуждае от специфичен режим на хранене, различен от този на възрастните. За здравето на бебето мазнините и холестеролът не само, че не са така опасни (както за възрастните), а се смята, че са от изключително значение за пълноценното развитие на мозъка и нервната система.
Обезмаслените млека не са подходящи за бебета, защото имат голям коефициент на протеини и наситено натриево съдържание, което от своя страна води до натоварване на бъбреците. Поне до 1 годинка е важно бебето да консумира специални млека за кърмачета, чието съдържание е съобразено със специфичните нужди на бебешкия организъм. След като се спре приема на млечна формула, може да се започне с пълномаслено (3.6 %) мляко. Спорни са мненията на лекарите до каква възраст е важно детето да приема пълномаслено мляко.
Не е разумно от сега да ограничавате мазнините на бебето, но от друга страна е важно именно сега да започнете с изграждането на стабилни хранителни навици, които остават за цял живот.
Мазнините, които се използват в кухнята имат важно значение за здравето на всички членове на семейството, но е особено важно да се внимава с мазнините, които се дават на малкото дете. Организма се нуждае от мазнини, които да му дават 20% – 30% от дневния прием на калории. Въпросът е кои мазнини са нужни на организма?
Ето една сравнителна таблица, която би била полезна на много родители.
| Полезни мазнини | Най-полезни мазнини | Вредни мазнини |
| Олио от памучно семе | Масло от авокадо | Палмово масло |
| Фъстъчено масло | Зехтин | Кокосово масло |
| Маргарин с ненаситено или слабо наситеномастно съдържание показател 2:1 или още по-добър | Масло от рапица (рапично олио) | Какаово масло |
| Зехтин | Шафран | Хидрогенирани растителни масла |
| Слънчогледово олио | Пилешка мазнина | |
| Царевично олио | Лой (говежда мас) | |
| Соево масло | Сланина (свинска мас) | |
| Ленено масло | Краве масло |
Основни правила:
1. Избягвайте прекалената употреба на масло. Ако детето още от сега привикне да яде храните, без те да бъдат „подобрявани“ с масло, в последствие няма да му се наложи да си налага някакви ограничения. Същото важи за всички вредни храни – сол, захар, тестени храни. Ако обичате филийка с масло, няма да увеличите прекалено много консумацията на холестерол, ако използвате съвсем малки количества (на ден не повече от резенче масло – 1 чаена лъжичка на човек).
2. Ограничете пърженото. Поднасяйте на детето храни, които са печени, варени, приготвени на пара или задушени.
3. Добре е сирената да бъдат обезмаслени, тъй като високомаслените сирена съдържат прекомерни количества холестерол и наситени мазнини. Препоръчителното съдържание на мазнини, подходящи за бебета е около 20%. В България овчето саламурено сирене има масленост около 50%, а кравето – около 20%.
4. Подбирайте източниците на протеини. Добре е те да бъдат набавяни от риба, пилешко без кожата, зрял боб, грах. Важно е още от сега да бъдат създадени предпочитания към рибата и пилешкото месо, месото трябва да е крехко, без тлъстини. Внимавайте с консумацията на червени меса. Те доставят на организма желязо, но желязото може да бъде набавяно и по друг начин.
5. Четете внимателно етикетите. Често, без да усетим, приемаме големи количества вредни мазнини, чрез всякакви полуготови и готови храни.
6. Разумно количество мазнина при готвене. Съдовете с незалепващо покритие и спрейовете за готвене ще намалят значително необходимостта от използване на мазнина.
7. След края на втората годинка преминете към храни с ниско съдържание на наситени мазнини и холестерол.
8. Поддържайте редовна консумация на храни, богати на Омега-3 и Омега-6 ненаситени мастни киселини. Те се съдържат в големи количества в тлъстите риби като пъстърва, карагьоз, скумрия, лененото и рибеното масло. Набавяйте ги по естествен начин. Те предпазват от сърдечносъдови заболявания, намаляват “лошия” холестерол в кръвта, разширяват кръвоносните съдове, нормализират кръвното налягане, подсилват имунната система и намаляват възпалителните процеси в организма, подобряват функционирането на нервната система – повишават концентрацията, усилват паметта.