Ново проучване показва, че кърма, прилагана интраназално (през носа), е безопасна интервенция при интравентрикуларен кръвоизлив – сериозно състояние, което засяга недоносените бебета. Прясното човешко мляко съдържа плурипотентни стволови клетки, които произвеждат невронни клетки in vitro и при животински модели на неонатални мозъчни увреждания са открити млечни стволови клетки в мозъчната тъкан на сучещи мишки, които са имали невропротективен ефект. Резултатите от фаза 1 на проучването показват, че малки количества кърма могат да се прилагат безопасно през носа и при недоносени бебета с интравентрикуларен кръвоизлив.
Проучването, озаглавено „Интраназално човешко мляко като терапия със стволови клетки при недоносени бебета с интравентрикуларен кръвоизлив – безопасност, осъществимост и краткосрочни резултати” е било проведено в Торонто, Канада.
“Изследването ни се опитва да използва силата на прясната кърма, която съдържа стволови клетки и растежни фактори, като интервенция за много преждевременно родени бебета с мозъчни кръвоизливи – състояние, за което понастоящем няма ефективна терапия“, казва д-р Алесия Галиполи, специалист по неонатология и перинатална медицина в Университета в Торонто.
„Нашето проспективно проучване в Торонто, първото в света, показва, че тези преждевременно родени бебета са в състояние да понасят интерназална терапия с кърма до 28-я ден от живота си без сериозни проблеми, що се отнася до безопасност на прилагането й. Надяваме се да използваме тези предварителни данни, за да планираме по-голямо проучване и да получим повече информация за ефекта на интраназалното прилагане на кърма върху краткосрочните и дългосрочните резултати при тази група пациенти“, допълва тя.
Резултатите от проучването са били представени по време на тазгодишната среща на Педиатричните академични дружества (PAS) в Денвър. Това е първото проспективно проучване за интраназалното приложение на кърма при новородени с интравентрикуларен кръвоизлив.
Интравентрикуларният кръвоизлив е често срещана причина за мозъчно увреждане с потенциални последици за невроразвитието на недоносените бебета. Терапиите със стволови клетки се разработват като ново средство за лечение на мозъчни увреждания. Прясната кърма съдържа плурипотентни стволови клетки, които произвеждат невронни клетки in vitro. При животински модели на неонатални мозъчни увреждания са открити млечни стволови клетки в мозъчната тъкан на сучещи мишки и те са имали невропротективен ефект. Назалните кръвоносни съдове и пропускливата кръвно-мозъчна бариера на новороденото потенциално позволяват доставянето на стволови клетки в мозъчната тъкан чрез интраназално приложение на прясно човешко мляко.
Изследването е било осъществено в две неонатологични отделения за интензивно лечение в Торонто. В него са били включени бебета, родени преди 33 г.с. от бременността с интравентрикуларен кръвоизлив, диагностициран през първите 10 дни след раждането, и с родител, който е планирал да кърми. Първоначалната доза кърма от 0,2 мл в едната ноздра е била приложена в рамките на 3 часа след изцеждането от обучена медицинска сестра или респираторен терапевт. Ако се понесе добре, дозата се увеличава до 0,4 мл., като се дава преди и след хранене, в идеалния случай два пъти дневно, за да се постигнат 1,6 мл/ден. При всяко приложение са били събирани данни за поносимост и нежелани ефекти. Събрани са краткосрочни данни за заболеваемостта на кърмачетата (постхеморагичнаследкръвоизливна камерна дилатацияразширение, увеличаване на обем, необходимост от лумбална пункцияманипулация, при която се прониква в съдове, в нормални телесни кухини и в кухини, образувани от болестен процес., шунтиране/резервоар, кистозни промени при визуализация), които ще бъдат сравнени с историческа кохорта на деца, хранена с кърма, от предходната година.
Краткосрочните резултати показват, че интервенцията е безопасна и приложима и в момента се сравняват с историческа контрола. Следващите стъпки ще изследват дългосрочните резултати от невроразвитието на 18 месеца, за да се планират по-големи изследвания.
Източник: www.eurekalert.org
Превод за Фондация “Нашите недоносени деца”: Мария Нориега