Първи стъпки в самостоятелността на детето

Първи стъпки в самостоятелността на детето

Ерготерапевтите оценяват двигателното развитие на детето и може да посетите такъв терапевт още от 6-месечна възраст на бебето. Ролята му е чрез игрови и терапевтични похвати да концентрира своите усилия върху подобряване на способностите на детето да се справя с ежедневните си дейности и изграждане на самостоятелност. Ерготерапията обръща внимание на моторното развитие на детето, организацията, планирането, координацията, баланса и пространствената ориентация.

Семейната среда има водеща роля за физическото, психическото и емоционалното израстване на децата, както и за придобиване на важни социални и житейски умения. Мечтата на всеки родител е децата да са самостоятелни, но често не си даваме сметка, че децата не се раждат сръчни и бързи, за да се справят перфектно с ежедневните изисквания, които не са малко, в забързания и шумен свят в който живеем.

Твърде вероятно ще чуем “Искам сам/а” от едно двегодишно, при опит да му помогнем да си обуе обувките, след като сме го изчакали 5 минутки да се “справи само”. Но с напредване на часовника губим търпение и все пак, против волята на детето обуваме обувките и казваме “Все още си малък/а”.

От друга страна има деца, които не са толкова настоятелни и не отказват подадената ръка, даже дори предпочитат или изискват някой да се намеси.

Но, било то детето по-настоятелно или не, доста са нещата, които трябва да владее, преди да започне да се самообслужва, защото винаги започваме от най-лесното за изпълнение и тогава надграждаме.

На първо място, детето трябва да е наясно с тялото си, да има умения в зрително-моторната координация и пространствената ориентация, след което да знае последователността на дейностите и да има умения в баланса. Отстрани може да се струва твърде елементарно миенето на ръцете и зъбите, но всъщност не е. Има толкова последователност в едно такова действие… И, докато някои деца се справят самостоятелно със задачите си, някои деца изискват подкрепа и търпение. Тогава излизаме на сцената ние, ерготерапевтите и с игрови подходи правим страшното ежедневие по-приемливо за децата.

Родителите често се чудят откъде да започнат, когато става въпрос за самообслужване и самостоятелност на детето.

girl eating cereal in white ceramic bowl on tableОбикновено най-добре се получава, когато се започне с храненето. Под първите стъпки в самостоятелно хранене не се подразбира храненето с лъжица, никак даже. Първоначално децата започват хранене с ръце, така усещат структурата и миризмата на храната, обогатяват сетивата си и научават, че всъщност могат да си уцелят устата и да се хранят сами.

На малко по-късен етап се включва и лъжицата, но детето ще започне да се храни с нея, когато овладее мъничко зрително-моторната координация. В началото ще я използва като играчка и ще се цапа с храната, но имайте търпение – така се придобива повече сетивна информация за околния свят.

Насърчавайте детето да си сервира и отсервира чинията и приборите само, това са първите стъпки в последователност на действията (взимам чинията и я нося на масата и обратно).

Ами обувките? Започнете със събуването, обърнете внимание на избора на подходящи обувки. Те не трябва да стискат крачето, за да са по-удобни за събуване. След като овладее събуването, следва обуването. Ако детето не се справя с тази задача, нарисувайте му една мъничка усмивка на езичето на обувката и по една на лепенките – невероятно колко бързо се ориентират малките деца, когато знаят, че трябва да очакват нарисуваната усмивка да се появи! Ако малчуганите бъркат обувките на краката и постоянно слагат дясната обувка на лявото краче, разрежете стикерче на две и залепете по една част във всяка от обувките, така че детето да направи цялата картинка, подреждайки ги преди да ги обуе.

Тоалетните навици са едно от най-големите предизвикателства за децата, понякога се случва да се забравят в играта и се сещат, когато е твърде късно. В такива случаи може да опитате с картинки с поетапност на действията при използване на гърне и да ги залепите на стената, където си играе детето, за да има визуална подкрепа, докато се занимава с играчките.

Същото нещо може да пробвате в случай, че детето не се справя с последователността при миене на ръцете или зъбите.

И ето че, двегодишното е по-самостоятелно вече!

Ако виждате, на малко по-късен етап, че детето не се справя с преобличането, трудно му е да борави с ципчета и копчета, може би трябва първоначално да обърнете внимание на зрително-моторната и координация между крайниците, пространствената ориентация, както и върху фината моторика. Играйте игри, които подобряват баланс и координация, като игра на дама, преминаване на греда, прескачане на препятствия или пък навигиране, докато детето е със затворени очи. Рисуване върху вертикална повърхност, нанизване на мъниста или макарони и преобличане на кукли може да се окаже благоприятно за развитието на зрително-моторната координация, докато игра с пластелин и глина, рисуване с пръсти, рязане с ножица и “куклен театър” може да подобри фината моторика на детето.

А пък как можем да използваме дейностите от бита, за да подобрим пространствената ориентация, фината моторика, последователността и координацията? Ами пак лесно! Простираме пране и събираме същото, чистим пода с мопа или бършем прах, мием зеленчуци и плодове или бъркам яйца, за да направим кекс. Така съчетаваме полезното с интересното – хем детето ще се забавлява, хем ще ви помага с домакинските работи.


За автора

Милица Русанова, ерготерапевт към Център за детско развитие “Малки чудеса” от 2018 г. Завършила бакалавър “Медицинска рехабилитация и ерготерапия”  към Медицински факултет, след което магистратура “Ерготерапия за деца и възрастни с нарушения” във Факултет по науки за образованието и изкуствата, към Софийски университет.

Ако имате притеснения относно самостоятелността на детето си, може да се обърнете за индивидуална консултация към Милица Русанова, както и да разгледате повече подробности за новата група на Център за детско развитие „Малки чудеса“ – „Уча се да бъда самостоятелен“