Когато детето ти се роди преждевременно, в сърцето, наред с безмерната обич, остава и белег за цял живот.
Ирена Димова е майка на Борис, роден с тегло 1300 г в 32-а гестационна седмица на 29 ноември 2016-а година. Тя ни пише: “Едва сега, когато мина доста време и болката и страха изчезнаха, мога и аз да дам своя дял и надежда на всички онези, на които им предстои да минат през болезнения път на преждевременното раждане и отглеждането на недоносено бебе”.
Историята на Ирена и Борис започва преди 6 години.
За нея това е втора бременност, първата е протекла съвсем нормално и има 5-годишна дъщеричка. Изкарала я е без никакви усложнения, дори с ниско кръвно. “Наблюдаващият бременността ми лекар нито един път не ми измери кръвното за 7 месеца, а само отбелязваше стойности в картона ми, не попадах в нито една рискова група”, припомня си тя. Всичко обаче се променя в края на ноември, когато е в 32-а г.с. “Размаза ми се зрението и ми се подуха глезените, след това се разбра, че съм с кръвно 220 на 180”. Оказва се, че Ирина е развила тежка прееклампсиязаболяване през бременността, характеризира се с наличие на повишено кръвно налягане, повишен белтък в урината след 20 г.с. и се налага спешно секцио. Тя признава, че едва при раждането разбира за съществуването на това тежко усложнение на бременността.
“Изродиха Борис, интубираха го и го приеха в неонатологията на болницата във Велико Търново. Беше 1 300 гр и 38 см, роди се в първия ден от 32 гестационна седмица”.
В продължение на 4 дни Ирена не може дори да го види.
“Не ми позволиха да го видя, въпреки моето настояване, не даваха никаква надежда за това дали ще живее”, разказва тя. “Настаниха в моята стая майка с новородено бебе и от този ден за мен пороя от сълзи започна, преди това бях що-годе спокойна”. Малкият Борис преминава през изключително тежка жълтеницаиктер - жълто оцветяване на кожата, склерите и лигавиците вследствие повишаване нивото на серумния билирубин и отлагането му в тъканите с много високи стойности на билирубина, през сепсисобща гнойна инфекция, при която в кръвообращението навлизат микроорганизми. Може да бъде първична или вторична – усложнение на съществуващо гнойно огнище, напр. фурункул, карбункул и др. Протича с висока температура, интоксикация, увеличен черен дроб и слезка, левкоцитоза... и трудности с храненето. Ирена успява да го види за малко само на 5-я ден след раждането.
“След изписването не знаех къде се намирам, трябваше уж да се радвам, но не можех, плачех по цял ден”.
На Бъдни вечер от болницата съобщават на семейството, че Борис има хидроцефалиядумата „hydrocephalus” произлиза от гръцки и се състои от две думи - „hydros”, което означава вода и „cephalus”- глава. Някога това състояние е било нарично „вода в мозъка”. Хидроцефалията представлява състояние, причинено от акумулиране на абнормно голямо количество церебро–спина.... “След всичко преживяно си мислех, че вече ще вървим напред и нагоре, но не. Украсявах елхата със сълзи буквално, но трябваше, имам и момиченце вкъщи и трябваше да се държа”, разказва Ирена. Семейството се свързва с доц. Георгиева от детска болница “Иван Митев” в София и се уговарят малкия Борис да бъде преместен там за операция. “Бебето беше транспортирано с линейка до София на 5-и януари и прието в отделението по неонатология под наблюдение докато достигне килограмите за операция и поставяне на клапа”. В столицата по това време има грипна вълна и свижданията са забранени, но Борис достига заветните 2,5 кг го оперират в болница “Иван Рилски”, където му е поставен шънтвръзка между два естествени канала, най-често между кръвоносни съдове, което води до смесване на потоците, които протичат по тях.Основното средство за лечение на хидроцефалията е чрез така наречените шънтиращи системи. Те отвеждат гръбначно-мозъчната течност към някоя др....
“Улових се като удавник за сламка още след изписването ми от болницата в изцеждането на кърма и я носех в болницата сутрин и вечер”
В София Ирена остава сама в апартамент на познат. Тя по цял ден се цеди и носи кърма за сина си. “През цялото време това ме държеше на повърхността и ми помогна да не рухна, защото това беше единственото с което Аз бях полезна за моето бебе, там в болницата. Бях кърмила дъщеря си и знаех за процеса на кърмене в общи линии, а после с много четене и упоритост успях да запазя лактацията”. Ирена купува електрическа помпа, има и ръчна, и се цеди на всеки два часа през деня. Включва и две задължителни изцеждания през нощта, защото тогава хормона пролактин, които стимулира производството на кърма е с най-високи нива. “Много лекари и сестри ми казаха, че няма смисъл да се опитвам да задържа кърмата си, че бебето ще е поне 2 месеца в кувьоз и аз няма да се справя. Е, заинатих се и в крайна сметка кърмих сина си една година след изписването!”.
Борис е изписан на 20 февруари 2017 г., след почти 3 месеца болничен престой, в който родителите му почти не го виждат.
“С баща му не знаехме какво бъдеще ни очаква, как ще се живее оттук насетне, как ще се развива той, а имахме и 5-годишна кака вкъщи”
Трудностите наистина се свършват дотук. Налага се на Борис да бъде направена и операция за очите за страбизъм. Не го подминава и диагнозата ДЦП, която за щастие се оказва в много лека форма и с много рехабилитациякомплекс от медикосоциални средства, насочени към възстановяване на застрашените от инвалидизация лица. Цели се възвръщане на физическите, психичните, професионалните и социалните възможности на болния. от ден първи борбеният мъник се справя без последици. “Проходи на 1,6 г. като всички казваха, че има двигателно забавяне в развитието. Проговори на 2 г. и малко отгоре и от тогава може да те купи и продаде с приказки”, разказва Ирена. Тя споделя с гордост, че сега си има едно прекрасно и усмихнато момченце, което е много зряло емоционално и не спира да задава безброй въпроси за всичко да я радва с усмивката и прегръдката си.
“Пиша всичко това, за да вдъхна надежда, вяра и кураж на всички които ще минат по този път – да не се отказват въпреки всичко, да обградят детето си с цялата любов на която са способни, да вярват и никога да не губят надежда, защото след най-тъмното идва и най-хубавият изгрев”, завършва разказа си Ирена. “А на вас, Фондацията, искам да благодаря, защото благодарение на сайта ви и цялата информация в него, успях да се информирам, да намеря сила в мен и да премина през този най-ужасен етап от живота ми.
Поклон от сърце!”
