Резус-конфликт при бременност

Резус-конфликт при бременност

Резус-конфликт при бременност възниква, когато има несъвместимост между кръвните групи на майката и бебето.

Съществуват 4 кръвни групи – A, B, AB или O.

Кръвната ни група зависи от комбинацията от гени, наследени от родителите ни. Всяка от тези кръвни групи може да се определи като положителна (+) или отрицателна (-), което се обозначава чрез резус-фактора (Rh). Резус-факторът е вид белтъчна молекула – антиген D, разположен на повърхността на еритроцитите (червените кръвни клетки). За пръв път е открит през 1940 г. от австрийския лекар Карл Ландщайнер и от Александър Винер в маймуните резус, откъдето получава своето име.

Около 85% от хората са с Rh(+) – по повърхността на еритроцитите им се намира антиген D, а останалите 15 % са Rh(-), което означава, че не притежават този антиген. Липсата на антиген D не е патология и не повлиява здравето, но е възможно да даде отражение върху бременността в случите, в които бременната носи отрицателен резус-фактор, а плодът е с Rh(+). Това може да случи, ако бащата има положителна кръвна група.

Усложнения могат да се получат, когато малко количество кръв от плода навлезе в кръвната система на майката по време на бременност или раждане, и тялото на майката започне да произвежда антитела срещу положителните резус-клетки (т.нар. анти Rh (анти-D) антитела от клас IgG). В такъв случай майката развива специфична свръхчувствителност към чужди вещества (сенсибилизация).

Това може да се случи по различни начини:

  • Някои прегледи по време на бременност могат да бъдат инвазивни като вземане на проби за установяване на хромозомни или генетични увреждания – хорионбиопсия или амниоцентеза (извличане на амниотична течност от утробата)

  • Вагинално кървене

  • Спонтанен аборт или медицински аборт

  • Коремна травма, напр. в резултат на удар в корема

  • Ако плодът не се е обърнал сам и с лекарска помощ се опитвате да го обърнете в правилната родилно прилежание (с главата надолу)

  • По време на раждане

Обикновено при първа бременност по-рядко се развива сенсибилизация. Но ако жената забременее повторно и отново плодът има положителна кръвна група, то нейната имунна реакция ще бъде по-остра и тялото ѝще произведе много повече антитела. Тези антитела могат да преминат през плацентата и да унищожат кръвните клетки на плода, което може да доведе до резус-конфликт или хемолитична болест на новороденото. При това състояние антителата срещу Rh белтъка, произведени от майката, разрушават червените кръвни клетки на бебето по-бързо, от колкото могат да бъдат произведени и то може да развие анемия, жълтеница, чернодробна и сърдечна недостатъчност, или да получи увреждане на мозъка.

В наши дни резус-конфликтът не се случва често, защото обикновено може да се предотврати с поставянето на инжекционен разтвор с анти – D имуноглобулин. На бременните жени се предлагат кръвни тестове за установяване на техния резус-фактор още в началото на бременността.

Имуноглобулинът обикновено се поставя в две дози – около 28 гестационна седмица и до 72 часа след раждането, ако бебето действително се окаже Rh(+).

Инжекциите с Rh имуноглобулин са безопасни както за майката, така и за бебето.

Ако бременната е развила анти-D антитела при предишна бременност, тоест вече е настъпила сенсибилизация, то тогава инжекциите с имуноглобулин няма да помогнат. Бременността ще трябва да бъде проследена по-внимателно, отколкото нормална бременност, и след това бебето ще подлежи на наблюдение след раждането.

Ако плодът развие резус-конфликт, лечението ще зависи от това колко остър е този конфликт. При тежки случаи се налага преливане на кръв на нероденото. След раждането е много вероятно бебето да постъпи в отделението за спешна неонатологична реанимация.
Лечението на резус-конфликт след раждането може да включи фототерапия, преливане на кръв и инжектиране на разтвор с антитела (интравенозен имуноглобулин), за да се предотврати унищожаването на червените кръвни клетки.

Ако резус-конфликтът не се лекува навреме, в най-лошия случай може да се стигне до това плодът да бъде мъртвороден. При други случаи може да се увреди мозъкът на бебето с последствия в развитието на умения за учене, глухота или слепота.

Все пак лечението обикновено е ефективно и такива последствия не са често срещани.

Източник: www.pregnancybirthbaby.org.au
Превод за Фондация “Нашите недоносени деца”: Зорница Цонева