Учене или игра – всяко нещо с времето си

Учене или игра – всяко нещо с времето си

Темата за ранното детско развитие стана изключително актуална в последните години. В социалните мрежи е пълно с идеи, от които да се възползваме, когато искаме да измислим занимание за собственото си мъниче. Често обаче тези клипчета могат да ни изкушат да преминем границата на възможностите и най-вече на нуждите на самото дете. 

В тази статия ще поговорим за основите на детското развитие и защо не е добра идея да караме тригодишни деца да правят несвойствени за възрастта си неща, като четене, писане и решаване на задачи със събиране и изваждане.

Всичко в нашия живот минава през определени етапи – за да стигнем до ходенето трябва да минем важни моменти, свързани със задържане на главата, обръщане, сядане, лазене, изправяне. Те помагат да се укрепи всеки мускул, да се координира прецизно всяко движение и така да се стигне до крайния резултат. Това са факти, с които всички сме добре запознати и никой не оспорва тяхното значение. Защо обаче не гледаме по същия начин на цялостното развитие на детето? За да стигне до нивото на академичното учене детето трябва да мине през много етапи, всеки от които стъпва на предходния, а изпускането на някой от тях води до сериозни затруднения. Ето кои са те:

  • Примитивни рефлекси. Те служат за развитие, интеграция и задържане на рефлексите, свързани с оцеляването на бебето. Появяват се още докато то е в утробата на майката. С развитието на детето те постепенно отпадат, за да се появят нови умения. 
  • Постурален рефлекс, развитие и интеграция на способността за задържане позицията на тялото и баланса. 
  • Двигателни модели – Развитие и интеграция на на правилни двигателни модели
  • Възприемане. Развитие и интеграция на сетивата, свързани със зрението, чуването и докосването. 
  • Език – развитие на речта.
  • Концептуализация – развитие на понятията и разбиране значението на думите. 
  • Академично ниво на функциониране – развитие на по-високо ниво на интелигентност (развитие на речта, четене, писане, математически умения и др.)

Все по-често в практиката си срещам деца на 2-3 години, които могат да „рецитират“ азбуката или цифрите над 10, но не могат да се катерят, затрудняват се да осъществят контакт с другите деца и срещат затруднения да разпознават и да се справят със собствените си емоции. Използвам думата „рецитират“, защото на тази възраст те наизустяват информацията без да я разбират, т. е. могат да преброят до 10, но не могат да извадят 4 молива от чашата. Така започва един от големите проблеми. Запълваме главата им с информация, която на този етап не е нужна, и която всъщност те не разбират. Да, те може да разпознават буквите, но за тях това са просто изображения. 

Фонемният гнозис или способността за възприемане и различаване на говорни звукове в потока на речта е умение, което се формира постепенно. То минава през различни етапи. При типично развиващите се деца способностите, нужни за четене и писане се формират към петата година. От тук и логично идва изводът, че ще ни коства много повече време и енергия, за да научим 3-годишно дете да разпознава звукове и да ги съотнася към буквите, отколкото, ако просто изчакаме възрастта, в която то е постигнало нужната неврологична зрялост. А, и разбира се основен въпрос, който трябва да си зададем е: “Нужно ли е дете на 2 или 3 години да разпознава буквите, да пише, да смята и т.н.?  Дали му е нужно да седи на маса пред лист хартия, с молив в ръка или ще му е по-полезно да се движи, да експериментира, да проучва средата си, да се научи да се справя с проблеми от различно естество?”

Всъщност децата учат най-интензивно във възрастта от 0 до 3, но това учене се осъществява най-вече през тялото. Малкото човече натрупва знания чрез докосване, изследване на средата, формата, материята. Това натрупване на знания идва основно през сетивата. То е основата, на която след това ще се развият и надградят всички останали умения. Например как едно дете ще може да изписва дума и ще определя местата на звуковете в нея, ако не знае какво е начало, среда и край? А какъв по-добър начин да го разбере от играта, от това да го изпита през собственото си тяло и усещания. 

Подобен проблем се среща все по-често и при по-големите. В желанието си да дадат най-добрия възможен старт на децата си, родителите ги записват в училища, чиято репутация е свързана с по-ранното развитие и по-високо академично ниво. Обикновено програмата на тези училища, съдържа материал, предназначен за първи, а понякога дори за втори клас. Има изисквания за поддържане на определен успех, безкрайно седене на чинове и писане на домашни.

Какво печели детето?

То има потребността от игра и движение. Вместо това трябва да седи на чин по 6-7 часа. Да, научава се да чете, пише, смята още на етап детска градина, но тъй като това не е водещата дейност за тази възраст материала често се усвоява доста по-трудно. Някои деца биват обявявани за „несправящи се“, „глупави“, а понякога дори и за хиперактивни, просто защото не могат да стоят мирно на чин с часове.  Това може да доведе до появата на много негативни емоционални и поведенчески проблеми. Децата, които усещат, че не се справят с тези нараснали очаквания започват да имат негативни нагласи към ученето и самото училище.

Има толкова неща, които можем да правим заедно с децата си, за да подпомогнем тяхното развитие. Занимания, които са полезни за възрастта и етапа им на развитие и ще послужат като стабилна основа за развитие на академичните им умения в по-късна възраст.

  • Гответе заедно – така децата ще натрупат речник, ще развият фината си моторика, координацията око-ръка, математически умения. Включването в приготвянето на нещо вкусно е чудесна сензорна стимулация, а също и прекрасно емоционално преживяване.
  • Измислете своя приказка – подобрява активния речник, помага за развитието на въображението и уменията за разказване. 
  • Направете играчка от подръчни материали – развива въображението, фината моторика, планиране и последователност на действията.
  • Рисувайте с пръсти – Добра сензорна стимулация, начин за научаване названията на цветовете и експериментиране със смесването им.
  • Разходете се на ново място, а после нека детето разкаже какво му е направило впечатление.
  • Организирайте лов на съкровища – така детето ще се справя по-добре с ориентацията в пространството, ще научи посоките, ще разбере предлозите по практически начин, ще брои и ще се забавлява.
  • Направете си гараж за коли – построяването му от конструктор или хартия развива фината моторика, координацията око-ръка и пространствената ориентация. Също така детето може да се научи да смята по чисто практически път като построи гараж за своите коли и ги прибира и изважда. Това е усвояване на математическите операции по практически, забавен и много подходящ за възрастта начин.

Има хиляди варианти, за занимания, които развиват у вашето дете нужните за възрастта му практически и когнитивни умения по забавен и емоционален начин и далеч не са свързани със седене на маса, писане на лист или други занимания, подходящи за по-късна възраст. Всички те са не по-малко важни от чисто академичните знания, които както видяхме стоят на върха на пирамидата и са неуместни, ако стъпките преди тях не са извървени. 

Нека децата бъдат деца! Нека да тичат, да се катерят, да падат и стават! Нека се изцапат в калта! Нека рискуват! Нека играят! Това е най-добрият старт, който можем да им осигурим. 


За автора

Татяна Митова завършва бакалавърска програма по Логопедия през 2008 г.,  магистъска програма „Комуникативни нарушения на развитието“ през 2010 г. и магистърска програма по предучилищна педагогика през 2014 г. в СУ „Св. Климент Охридски“. Преминала е базисно обучение за работа по метода на д-р Мария Монтесори, както и варианта му за деца със специални образователни потребности (СОП). Продължава да развива знанията и уменията си, като посещава семинари и обучения, свързани с диагностика и терапия на нарушенията в детското развитие.

За Център „Малки чудеса“

Център за детско развитие “Малки чудеса„ е терапевтично пространство, част от Фондация “Нашите недоносени деца”, което предоставя комплексна терапевтична подкрепа и консултиране на деца в ранна възраст (0-7 г.) и техните семейства. В Центъра работят логопеди, психолози, ерготерапевт, фамилен терапевт, които имат дългогодишен опит в работата с деца в ранна възраст, срещащи различни по тежест и произход развитийни затруднения. Център “Малки чудеса„ дава възможност за провеждане както на индивидуални, така и на групови терапевтични занимания, групи за адаптация за деца, групи за подкрепа за родители, лекционно-дискусионни семинари по теми, свързани с родителство и подкрепа на ранното детско развитие.

 


Свържете се с нас, за да получите повече информация и/или да запишете час за консултация на телефон 0887 54 54 46 или от формата долу.