Историята на Антония и малкия Кристиян, роден с тегло само 1060 гр.

Историята на Антония и малкия Кристиян, роден с тегло само 1060 гр.

Аз съм на 24 години и имам 2 деца – момченца. Разликата им е  2 години и 8 месеца. Големият се роди нормално, близо до термин,  но малкият не мислеше така. Той излезе много рано. И така ето я накратко нашата история.

Вторият ми син се роди в седмия месец – 30 г.с. само 1.240 гр. и то у дома, в рацете на мъжа ми и пред погледа на големия ми син. След това ме закараха в АГ-Варна и там му сложиха системи, апарат за дишане, сонди и т.н. Беше кошмарно. Казваха ни какви ли не неща: че не диша, че не са му изградени дробчетата, че има киста в главата, която за напред може да му окаже влияние в развитието и какво ли още не….

Казаха ни, че има мозъчен кръвоизлив, направо ни сринаха…. Синът ми спадна до 1.060 гр. Аз не ги обвинявам, че са ни говорили така – те си вършат работата и ни казваха истината, за което сме им благодарни – ако ги нямаше тях, нямаше да сме тук сега. Казаха ни че може да имаме изоставане в развитието, че е възможно да проходи, да има ДЦП или хидроцефалия и куп още неща. Прекарахме в болницата около 2 мес., докато синът ми достигна 1700 гр. и след това го преместиха в Майчин дом Варна, кв.Виница за доодглеждане, докато направи 2500 гр. На 05.08.2011 г. си го взехме вкъщи и от там се започна голямото ходене по лекари – всяка седмица, по 2, а понякога и по 3 пъти. След това лежахме с Кристиян в терапията за хемоглобин и белтък – бяха много ниски и правиха преливане. Ето го сега вече на 6 месеца коригирана възраст и 9 месеца реална възраст.  Вече не ходим толкова по лекари и за сега казват, че синът ми е добре.  Най-често ходим да му следят кистата, но казват, че няма проблем – дори била намаляла с 1см., което е много добре.  А на тази снимка са моите слънца – тук малкият е на около 5 месеца,  а големият е на 3 години.

Етикети:, , , ,