В историята на всяко трудно раждане главните герои са почти винаги едни и същи – майката, бебето и лекарите. И в този разказ няма да е по-различно, с уточнението, че сред действащите лица, за майката, освен един малък новороден Ангел, има и една лекарка, която тя смята за техният “ангел”. И е истинско щастие, когато на сцената присъстват сърцати и отдадени на професията и пациентите си специалисти. Помолихме Диана да ни разкаже историята на своето раждане, след като ни изпрати следното съобщение:
“Искам да изкажа благодарност, че ви има! След моето трудно раждане започнах да чета в групата ви и това ми даде сили!”
Диана и съпругът ѝ Ангел в момента са щастливи родители на двама сина на 1,8 и почти 5 години. Те обаче все още не могат за забравят трудните моменти, през които преминават при раждането на по-малкото им детенце.
“В първите месеци на 2020 година разбрах неочаквано, че съм бременна за втори път”, припомня си Диана. “С първото ми дете се наложи да вляза два пъти в болницата за задържане, защото ми откриха тромбофилияТромбофилията е състояние, при което кръвта показва повишена тенденция за образуване на кръвни съсиреци. Циркулирайки в кръвообращението, съсиреците може да запушат кръвоносен съд. При бременност това и това може да подложи на риск здравето на майката или да запушат арт... и бях всеки ден на фраксипарин до раждането. Затова този път посещавах редовно гинеколога си и ме следяха, но не се наложиха инжекции.”
На феталната морфология също препоръчват на Диана да се следи редовно, заради риск от покачване на кръвното налягане. Всичко върви нормално до 7 септември, когато неочаквано, докато е вкъщи, тя започва да чувства болки и позиви за често ходене до тоалетната. Бъдещата майка усеща, че нещо не е наред и веднага отива в спешното на Майчин дом, където е родено първото ѝ дете.
“Приеха ме в 2 часа следобед, казаха че имам 2 см. разкритие и ме сложиха на системи”, разказва Диана. “В един момент започнаха страшни болки като контракции, но не като тези, които помнех от първото си раждане, на приливи и отливи, те просто не спираха. Преглеждаха ме, но повече разкритие нямаше.
Аз усещах, че ще родя по-рано…
Диана си спомня, че така и не ѝ измерват кръвното налягане, но поне успяват да сложат 2 или 3 инжекции за дробчетата на бебето… Болките стават непоносими и тя накрая прокървява. През нощта започва да се чувства все по-зле, но сякаш никой не й обръща внимание. Успява сама да стане и да отиде да се помоли за преглед 3-4 пъти.
“Нямах разкритие и не виждаха нищо друго, което да не е наред”, споделя Диана. “Накрая почти ми се скараха, казаха ми: “Ей, момиче, вече май се лигавиш.” А болката беше адска, с първото дете въобще не ме болеше така, а него го родих нормално, на термин.”
Накрая вече не можех да мръдна, само плачех от болка…
Диана остава така до сутринта и дори и до днес не иска да си спомня за тези моменти, които обаче трудно се забравят. И тогава сякаш се появава нейният ангел-спасител, както я нарича тя и до днес. “Д-р Ирена Шикова! Загрижена, бързаше… все едно й бях роднина! С количка ме закараха до ехографа и изведнъж тя започна да вика: „Бързо, бързо към операционната!”. Последните спомени на Диана преди раждането са, как около нея се струпват лекари, никой нищо не й казва, а тя продължава да плаче…
Събужда се в реанимациявъзвръщане към живот, съживяване - съвкупност от специфични мероприятия за поддържане на някои от основните жизнени функции или за корекция на техните остри нарушения, цялата в системи и тогава разбира, че е получила пълно отлепване на плацентата, загубила е 1 литър кръв, бебето й е интубирано и се водят и двамата в критично състояние за следващите 24 часа. Раждането е било много опасно и рисково. Синът й Ангел е раден в 32-а гестационна седмица и с тегло 1760 гр.
“Беше най-зловещото и страшно нещо, което съм преживявала”, припомня си Диана. “На всичкото отгоре изведнъж спрях да дишам. Получих белодробен отокНатрупване на течност в тъканните и въздушни пространства на белите дробове. Това води до нарушен обмен на газове и може да предизвика дихателна недостатъчност. от твърде много вливания, давех се в собствената си вода. За щастие успях да го преборя без интубациявъвеждане на тръба в кух орган, главно в ларинкса, трахеята.”.
Така Диана успява да види бебето си за първи път чак на следващия ден.
„Беше целият в тръби и апарати, стори ми се ужасно…“ 
Лекарите дават обаче добри прогнози за малкия Ангел и той остава интубиран само два дни. През 7-дневния си престой в болницата Диана вижда бебето си само по веднъж всеки ден. “Само един път ми дадоха да го пипна с ръка през люка на кувьоза, не даваха да го гушкам. Беше толкова малък и невинен”, споделя тя. След като я изписват продължава да получава информация само веднъж дневно по телефона и дори изпускат първото свиждане, защото никой не казва на семейството, че има свиждания всяка сряда. “На втората седмица разбрахме, че можем да отидем и пуснах татко му да го види, защото можеше да отиде само един родител. Така той беше първият, който го прегърна. Ужасно е, че не можехме да го виждаме!”, изтъква Диана.
“За мен е неприемливо да лишават родителите дори от среща с децата им.”
Тя успява да прегърне сина си чак 1-2 дни преди той да бъде изписан. Дори на изписването, след 23 дни в неонатология, родителите успяват да направят само една снимка, защото навън вали, а вътре не е позволено да се снима заради пандемията…
За щастие, въпреки трудния старт, Ангел расте и наддава нормално вкъщи и всички направени изследвания показват, че той е едно здраво бебе. В момента мъникът е вече на година и 8 месеца и не спира! Самата Диана така и не е намерила все още отговор на въпроса какво е довело до така тежкото усложнение при раждането на сина й и защо въпреки прегледите, се е стигнало до пълно отлепване на плацентата…. “Целувам ръцете на д-р Ирена Шикова която спаси живота и на мен, и на детето, и разбира се на професионалистите от неонатологията на Майчин дом, че се погрижиха за него!”, казва тя.
“Надявам се да дам от моята сила на някоя мама в подобно положение. Взаимната подкрепа е много важна. Нека майките най-вече да вярват в децата си, защото те са наистина едни малки големи герои!”.
Бебето ви е още в болница? Включете се в група за подкрепа!
Ако в момента вашето бебе е в неонатология, родено преждевременно, а вие имате минимален достъп до него, може би в тази група ще намерите нужната сила, подкрепа и информация, за да преминете по-леко през този изпитателен период. По време на срещите ще имате възможността както да споделяте своите преживявания, така и да научите за преживяванията на други родители, в подобна ситуация.
