Тома е едно истинско малко чудо, не само защото е роден по-рано, но и защото почти никой не е вярвал, че той ще се появи на бял свят. Майка му Христина ни разказва за бременността и раждането, изпълнени с перипетии още от самото начало, но достигнали до своя щастлив край.
“Бременността ми не беше лека, тъй като съм със заболяване и с увредени бъбреци, никой не даваше шанс, че ще мога въобще да забременея! След 4 години опити, съвсем неочаквано и за нас, чудото все пак се случи”, споделя тя.
Когато разбират, че очакват бебе, развълнуваните родители започват да ходят на различни прегледи, за да се уверят, че всичко е наред. Първоначално се насочват към голяма болница в София за проследяване и изследвания, тъй като заради увреждането на бъбреците Христина задържа много вода и губи белтък.
Тя описва преживяването си там като много разочароващо – в болницата е студено, а е началото на декември месец, хигиената също не ѝ се струва на ниво. Притеснените родители чуват коментари, че бременността трябва да бъде прекъсната, защото е опасна, че са поели едва ли не безотговорен риск заради желанието си за бебе. Някои реплики тя и до днес помни като особено травмиращи: “Защо се размножавате?”, “Трябва да умъртвим бебето и да го родите, да го махнем”.
“Буквално избягах, с много малки надежди и с ясното съзнание колко ще е опасно за мен да износя бебето”, спомня си Христина, “Тогава се насочих се към голяма частна клиника и попаднах на лекари, които бих нарекла “ангели” – д-р Сузи Нашар и д-р Мария Атанасова”.
Те никога не се отказаха от мен и бебето.
Христина остава два месеца под наблюдение, вече знае, че сигурно ще се стигне до по-ранно секцио, но все пак всеки ден за нея е подарък. В крайна сметка се налага спешно цезарово сечение заради слаби тонове на бебето и Томи се ражда на 15 януари 2022 г. в първия ден на 29 седмица – 875 гр. и 36 см.
“Нашият герой Томи! Въпреки ранните седмици и ниското тегло, нямаше нужда да го интубират, но борбата започна!”, продължава разказа си Христина.
Раждането минава без усложнения и за нея и я изписват на 3-я ден след операцията, а Томи остава в болницата. “Бяхме в пандемия и не можеха да ни пускат да го виждаме. Поне всеки ден говорехме с лекарите по телефона и ни даваха подробна информация за състоянието на сина ни – как го захранват с по 2 мл. мляко, как наддава по 5 гр. на ден… Боже, как се радвахме!”,
Родителите виждат рожбата си и по Вайбър 3 пъти в седмицата и очакват с нетърпение всеки от тези разговори. “Молехме се всеки ден само да е добре да се пребори! В крайна сметка бяхме разделени с Томи цели 85 дни”, споделя Христина. “После неочаквано ни звъннаха един петък и ни казаха,че в понеделник в 16 часа може да отидем да го видим и вече не е в кувьоз, Когато отидохме в болницата той беше в обикновено бебешко легълце”.
Дадоха ми да го докосна и да го помириша и да го прегърна…
За майката това е незабравимо вълнение. Още на следващия ден при Томи влиза и таткото, за да го види и докосне за първи път. Преди изписването Христина влиза отново в болницата за два дни за обучение, и за да може да свикнат заедно с бебето. Тя си припомня:
“Томи като цяло нямаше големи усложнения, беше на СРАРЕдна или две пластмасови тръбички се вмъкват/поставят в ноздрите на бебето и се подава малки количества кислородът, които са под налягане . (ципап). Всъщност се наложи да го интубират само веднъж за два дни по средата на престоя му в неонатологията. Откриха му и ретинопатияобщ термин за заболявания на ретината на недоносените при преглед на очите, но му поставиха инжекция (или са инжекции?) и сега всичко е наред”.
След 93 дни в неонатология дойде и денят да се приберем всички вкъщи.
Малкият Томи вече е у дома и тежи цели 3 кг! Сега родителите му се борят с колики, пълен памперс и всякакви други бебешки неща, а вълненията са неописуемо силни. Те се радват, че той е напълно здрав и имат едно прекрасно момче!
“Когато го видя, не мога да не си спомня, че когато всички се отказаха от нас и ни караха да махнем бебето, защото има риск за мен, ние се преборихме”, изтъква Христина.
Тя допълва, че лекарите от болницата, в която се ражда Томи са единствените, който не се отказват от тях. И си припомня как екипът от неонатологията не е спирал да им дава информация и да се грижи за техния малък борбен син.
На родителите, които преминават през подобна ситуация, Христина изпраща следното послание:
Вярвайте в децата си, имаме прекрасни лекари-неонатолози, може би невинаги ни обясняват много-много, но знаят какво правят.
Най-малките са най-големите герои!
