Доц. Д-р Христо Мумджиев: Правилното хранене е често животоопределящо за недоносените бебета

Доц. Д-р Христо Мумджиев: Правилното хранене е често животоопределящо за недоносените бебета

За ползите от майчината кърма за недоносените бебета и за предизвикателствата що се отнася до кърменето, с които може да се сблъскат майките им, разговаряме с доц. д-р Христо Мумджиев, неонатолог, началник неонатологична клиника към УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович” в гр. Стара Загора и преподавател по неонатология в Медицински Факултет към Тракийски Университет – Стара Загора. Доц. д-р Христо Мумджиев е един от най-уважаваните неонатолози в България, специалист с дългогодишен опит в грижата за недоносени деца, председател на Българската асоциация по неонатология и член към Научния борд и консултативен съвет към Фондация “Нашите недоносени деца”. 

Изключително благодарни сме, че в Световната седмица на кърменето, той прие да отговори на някои наши въпроси и да сподели своя професионален опит и съвети, що се отнася до кърменето и осигуряването на майчина кърма за недоносените бебета.

 

Доц. Мумджиев, ползите от кърменето и майчината кърма са всеизвестни, но какви са те конкретно за недоносените бебета?

 

Този въпрос е широко дискутиран и осветлен. Конкретно за недоносените може да се каже следното:

  • Правилното хранене при тях често е животоопределящо.
  • Правилното развитие на незрелия мозък на недоносеното дете предполага оптимално хранене, което най-добре се осъществява с кърма, а в случаите на изразена недоносеност – на обогатена кърма на собствената майка (в болнични условия се ползват специални „обогатители на кърма”). Специализираните млека за недоносени деца са възможна алтернатива.
  • Следва да се стимулира и ползването на малки количества коластра, а на храненето следва да се обръща внимание от първите дни.
  • В майчината кърма се съдържат множество противоинфекциозни фактори, компенсиращи в известна степен незрелия имунитет на недоносеното.
  • Кърмата съдържа растежни фактори, които подпомагат развитието на лигавицата на храносмилателния тракт, което подобрява усвояването на хранителните вещества и намалява риска от развитие на алергии.

 

По-трудно ли е за майките на преждевременно родени деца да осигурят кърма за тях?

 

Да се започне и осъществи за достатъчно дълъг период от време кърмене на недоносено дете е определено по-трудно, отколкото при доносено, поради няколко причини. 

На първо място, всички деца с изразена недоносеност и част от умерено недоносените са в тежко състояние след раждането и изискват интензивно лечение, поради изразена незрялост или съпътстваща патология. На преден план са поддържането на жизненоважните функции, а възможностите за прием на храна през устата са много малки.

Децата с изразена недоносеност не само не могат да сучат, но не могат и да усвояват храната, приложена чрез сонда, което налага подпомагащо хранене чрез венозни вливания на хранителни разтвори. Едва след стабилизиране на състоянието (обикновено в течение на няколко дни) е възможно постепенно нарастване на количеството храна приета през устата.

Трябва също да се отбележи, че майките, родили недоносени деца са в много по-голям стрес, отколкото след раждане на термин.

Той се дължи на спешността около самото раждане, за което жената не е подготвена, на тревожността относно съдбата и състоянието на детето и др. Това затруднява процесите на образуване и отделяне на кърма, които са хормонално обусловени и протичат най-добре в среда на спокойствие и увереност.

Значение има и неизбежното отделяне на детето от майката, поради необходимостта от интензивно лечение.

 

Според дългогодишният Ви опит и практика, какво помага най-много за успешното кърмене на едно недоносено бебе?

 

Бих посочил няколко неща:

  • Бързото стабилизиране на състоянието на детето и липсата на сериозни заболявания, съпътстващи незрелостта.
  • Създаване на организация за прием и ползване на кърма в отделенията за новородени деца.
  • Оборудване на семейни стаи с възможност за лечение на стабилизираните недоносени с участието на майките им, което включва, ако не кърмене, то поне ползване на кърмата им.

 

Недоносените бебета често изглеждат толкова мънички и крехки, но в същото време са толкова силни и борбени. Кога те са в състояние да сучат от гърдата? Кога най-рано може да им се даде тази възможност?

 

Хранене с биберон е възможно да се опита към 33-34-та гестационна седмица, а от 35-36 г.с., по-голямата част от децата започват да сучат ефективно и от гърда.

В по-ранна възраст може да се прилага биберон залъгалка, което успокоява детето и „тренира” рефлекса на сукане.


Каква помощ може да окажат медицинските специалисти и персоналът в неонатологичното отделение за един успешен старт на кърменето? Колко е важна тя?

 

  • Ролята на лекарите и акушерките за успешното провеждане на кърмене е ключова. Тя включва:
  • Създаване на организация за ползване на кърма на собствената майка.
  • Осигуряване на необходимите пособия: помпи за изцеждане, стерилни шишета и биберони, както и контейнери за съхранение на кърма.
  • Определяне на място за правилното съхранение на изцедената и етикетирана кърма за всяко новородено.
  • Спазване на хигиенните изисквания за изцеждане, ползване и съхранение на майчина кърма.
  • Осигуряване на възможности за кърмене на стабилизираните деца.
  • Компетентни съвети относно стимулирането и поддържането на лактацията.

 

Как насърчавате кърменето в ръководеното от Вас отделение?

 

В неонатологична клиника към УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович”, преустановихме ползването на течности при новородените (напр. предлаганата допреди години 5% разтвор на глюкоза). Отглеждането на доносените новородени е на децентрализиран принцип, т.е. те са постоянно при майките си, което позволява свободно кърмене. Организирахме две семейни стаи, в които майките на стабилизирани недоносени деца да се учат на грижите за тях и да ги кърмят преди изписването вкъщи. Ползваме кърма от собствената майка за хранене на недоносените деца, лекувани в интензивния  сектор и на всяка майка се предоставя информация за правилно изцеждане, съхранение и транспорт на изцедената кърма.

 

Кои са основните съвети, които бихте дали на майките на недоносени бебета, които искат да кърмят децата си? Къде да потърсят помощ?

 

Основната помощ с информация и съвети следва да се получават от лекуващите детето неонатолози, педиатри и общопрактикуващи лекари. Те са хората отговорни за състоянието на детето, назначаващи лечението му, включително храненето.

Значима е и ролята на  акушерките, които в болнични условия непосредствено хранят децата и могат да бъдат полезни с конкретни съвети и насоки.

Консултанти по кърмене, притежаващи сертификат от Националната асоциация ”Подкрепа на кърмене”, също могат да съдействат на майките на недоносените деца.

Налична е съвременна популярна литература, съдържаща компетентни съвети по хранене на недоносеното дете. Такъв например е сайта „Всичко за недоносените бебета” на Фондация “Нашите недоносени деца”. 

А ползването на информация, без отразен автор от необозначени интернет сайтове, следва да бъде избягвано.

 

През последната година, Световната здравна организация публикува нови препоръки и становище, в които се настоява кенгуру-грижата да бъде въведена  като основен стандарт за грижа, който да започне веднага след раждането за всички преждевременно родени бебета и бебета с ниско тегло. Освен за добро начало на кърменето, защо този вид грижа е толкова важна и все по-препоръчвана?

 

Кенгуру-грижата за недоносени деца (контакт кожа до кожа на майката с недоносеното и дете) има вече 40 годишна история и започва да се прилага през миналия век в някои развиващи се страни поради недостиг на кувьози.

През последните 20 години започва да се практикува и в развитите страни с основна цел – ранно захранване и стимулиране на ползването на майчина кърма. Едновременно с това налице са данни, че по-ранният контакт на детето с майката има благотворен психологичен ефект, както върху майката, така и върху детето.

Кенгуру-грижата е по-често прилагана при стабилизирани деца с умерена или лека недоносеност.

Практикуването на кенгуру-грижа при деца с изразена недоносеност, както и такива на интензивно лечение не е общоприета практика. В тези случаи е необходим повече персонал, както и разбиране и съдействие от страна на майката. При недостиг на акушерки и медицински сестри (каквато е ситуацията в повечето наши неонатологични звена) и несигурност в емоционалното и здравословно състояние на майката, прилагането на кенгуру-грижа става твърде рисково. Поради това решението за прилагането ѝ трябва да е индивидуално.

Следва да се има предвид, че често препоръките на СЗО са насочени предимно към страните с ограничени ресурси (където се цели снижаване на високата неонатална смъртност). За нас по-меродавни са препоръките на европейските организации.

 

Вашето отделение е от години сред пионерите в България, що се отнася до насърчаване на близостта с родителите и семейно-ориентираната грижа. Защо залагате на този подход и как се отразява той на работата ви?

 

Действително Клиниката по неонатология на УМБАЛ „ Проф. Ст. Киркович” – Стара Загора има традиции по отношение грижата за родителите, тяхната добра информираност, както и възможността за известен престой на майката в болницата в една стая със стабилизираното недоносено дете (под наблюдението на персонала на интинзивния сектор). Този престой успокоява родителите и дава възможност за придобиване на опит и увереност в отглеждането на детето в къщи.

кенгуру-грижаСъс съдействието на ръководството на болницата и помощта на Фондация „Нашите недоносени деца” преди 4 години се създадоха две т.нар. „семейни стаи” за съвместно пребиваване на майката и стабилизираното недоносено дете преди изписването в къщи.

Вече много години режимът за посещение и информиране на родителите включва ежедневна възможност в периода 12.00-13.00 часа за влизане на майката и бащата при детето, както и за среща и разговор с лекуващите лекари.

 

Като председател на Българската асоциация по неонатология и според наблюденията Ви в професионален план, защо у нас все още не е широко разпространено въвеждането на практики като кенгуру-грижа, по-неограничен достъп на родителите до неонатологичните отделения и семейно-ориентиран подход в грижите за недоносените деца? Какво може или трябва да се направи, за да има промяна?

 

Практиката по отношение на свижданията е различна за отделните клиники, както у нас, така и в чужбина. Тя зависи от възможностите: времеви, териториални, организационни и др. на отделните звена. Въвеждането на единни и задължителни правила за свиждане в неонатологичните звена у нас ми се струва прибързано, но режим подобен на нашия (описан по-горе) е изпробван във времето и добре се възприема както от родителите, така и от персонала.

Предстои работа по този въпрос вътре в нашата професионална гилдия, както и със съдействието на Фондация „Нашите недоносени деца” и други организации. За съжаление има много проблеми по отношение териториалното и особено кадровото обезпечение на неонатологичните звена у нас. От решаването им зависи по-нататъшното развитие на грижата за новородените деца.

 

Вие сте специалист над 30-годишен опит като неонатолог и сте сред най-уважаваните лекари в областта в България. Какво ви носи тази професия? Има ли случай в практиката Ви, който винаги ще запомните и защо?

 

Така се стече животът ми, че целият ми професионален, а и житейски път е свързан с неонатологията. Това е сложна, екипна работа, с всеотдайни хора, които безкрайно ценя. Ежедневието ми е надбягване с времето, което все не стига, тревоги, понякога удовлетворение. Поради това, макар да имам някои интереси и извън медицината, нямам изявено хоби.

Конкретните трудни случаи от практиката са много, като по-трайно се помнят  трагичните. Да получиш искрена благодарност за усилията, от родителите на дете, които не си могъл да спасиш е нещо, което не се забравя. За щастие хубавите емоции са много повече. 

 

Какво бихте искали да кажете на родителите на недоносени бебета и на бъдещите неонатолози, които биха искали да се посветят на тази професия?

 

За родителите – няколко неща:

Раждането е критичен момент в живота на майката и на детето, особено в случаите на изразена недоносеност, когато рисковете за детето са многобройни, а леченето продължава месеци. Независимо от всичко резултатите от лечението са много по-често благоприятни.

Изборът на екип, който да се грижи за болно новородено или недоносено дете е важен и често се осъществява от родителите, избирайки болницата, в която да се осъществи раждането.

А доверието в екипа, провеждащ лечението, е едно от необходимите условия за добър изход.

За бъдещите неонатолози – ако това е изборът на сърцето ви, не сте сбъркали. Неонатологията е специалност, която може да осмисли живота ви, да ви храни и да ви носи професионално удовлетворение. 

Интервю за Фондация “Нашите недоносени деца”: Мария Нориега

Етикети:, , ,