Родени цели 121 дни по-рано, с гестационна възраст 22 седмици и 5 дни, Руби-Роуз, Пейтън-Джейн и Порша-Мей Хопкинс бяха признати за най-недоносените тризнаци в света от Книгата за рекордите на Гинес. Момченцата поставят и втори рекорд за най-ниско общо тегло при раждането – тричките тежат само 1,28 кг и са най-леките тризнаци в историята.
Сестричките Хопкинс, от Бристол, Великобритания, се появяват на бял свят на 14 февруари 2021 г. и вече са двегодишни, въпреки притесненията дали въобще ще оцелеят след раждането. Те прекарват цели 216 дни в интензивното неонатологично отделение. Две от тях – Пейтън-Джейн и Порша-Мей са еднояйчни близначки, а Руби-Роуз е просто тяхна сестричка-близначка, с която не споделят напълно еднакъв генетичен материал.
Родителите им, Микаела и Джейсън Хопкинс споделят, че бременността е била не само изненадваща, но и невероятно бърза.
Те разбират едва на първия ехографски преглед в 19-а г.с., че очакват три бебета, а само 3 седмици по-късно момиченцата им се раждат.
„Цялото преживяване, от момента, в който разбрахме, че са тризнаци, до момента, в който те вече бяха реалност, беше най-кратката бременност, която съм си представял“, разказва Джейсън. И за двамата родители случилото се е изключително стресиращо. Микаела определя денят, в който се раждат тризнаците, като „много травматичен“.
„Имах контракции, но не започваше раждане“, разказва тя. След като прекарва една нощ в болницата „Сейнт Майкъл“ в Бристол, тя е преместена в близката болница в Саутмед, където ражда момиченцата си.
Първа на бял свят в 10:33 часа се появява Руби-Роуз, с тегло само 467 г.
Тя веднага е поставена в найлонова торбичка, за да се запази телесната й температура. След раждането й се налага обаче Микаела да бъде откарана в операционната за спешно цезарово сечение.
Пейтън-Джейн и Порша-Мей се раждат час и половина след сестричката си в 12:01 ч. и 12:02 ч., с тегло от 402 и 415 г.
Поради ранната седмица на раждане, всяко бебе трябва да успее да диша самостоятелно в продължение на 10 секунди, преди медицинският персонал да се намеси и да осигури кислород. Трите момиченца оцеляват през тези 10 важни секунди, а майка им дори не успява да ги види, защото те веднага са отведени, за да получат животоспасяващи грижи. Моментът е особено тежък за Джейсън, който вижда как лекарите се опитват да “съживят” Пейтън-Джейн със сърдечен масаж и изкуствено дишанеизкуствена вентилация на белите дробове при липсващо дишане, докато тя е напълно посиняла и не може да поеме дъх.
Първите 72 часа след раждането също са критични и лекарите не дават гаранции, че бебетата ще преживеят този период, но като по чудо и трите оцеляват и през тези три дни. Порша-Мей получава мозъчен кръвоизлив, но и това състояние е овладяно. През дългите месеци на престой в интензивното неонатологично отделение, сестричките се сблъскват с най-различни проблеми – сепсисобща гнойна инфекция, при която в кръвообращението навлизат микроорганизми. Може да бъде първична или вторична – усложнение на съществуващо гнойно огнище, напр. фурункул, карбункул и др. Протича с висока температура, интоксикация, увеличен черен дроб и слезка, левкоцитоза..., жълтеницаиктер - жълто оцветяване на кожата, склерите и лигавиците вследствие повишаване нивото на серумния билирубин и отлагането му в тъканите, трудности с дишането, но успяват да преодолеят и тях.
„Първите няколко дни бях постоянно с бебетата, защото се притеснявах, че някое от тях няма да оцелее“, разказва Микаела.
За таткото Джейсън, преживяването в интензивното отделение е едно от най-тежките, през които някога е преминал. “Най-трудно е да видите детето си там, безпомощно“, споделя той. Трите момиченца остават в неонатологията в продължение на няколко дълги месеца. Руби-Роуз и Пейтън-Джейн са изписани през юли, а Порша-Мей остава до октомври. Направен им е и ядрено-магнитен резонанс, при който се откриват увреждания в мозъка, които може да са признак на церебрална парализа. Първата година е много стресираща за родителите им, изпълнена с безброй консултации и с медицински специалисти, които ежедневно посещават дома на семейството.
Установява се, че и трите сестрички страдат от церебрална парализа, но всяко от тях е с различна степен на увреждане. Най-засегнати от преждевременното раждане са Порша-Мей и Пейтън-Джейн, които и до ден днешен, на 2-годишна възраст, не могат да ходят или да седят и стоят изправени без чужда помощ. И за двете се налага ентерално храненехранене със сонда, при което течна хранителна смес се доставя директно в стомаха през тръбичка. „Трябва да правим буквално всичко за тях“, разказва Микаела. Сестричките засега не успяват да усетят, че се хранят или да дадат сигнал кога са сити или гладни. Само Руби-Роуз, първородната близначка, може да се храни, да пълзи и да ходи самостоятелно.
Джейсън и Микаела живеят под огромен стрес още преди неочакваното раждане на бебетата.
Родителите са работили заедно в бар, но за съжаление губят работата си заради пандемията с COVID-19. За известно време те продължават да живеят в апартамент над заведението, но в крайна сметка се налата да го напуснат и са настанени във временно общинско жилище. Според Микаела, стресът може да е една от причините, довела до преждевременното раждане. Джейсън, от своя страна също преживява тежко ситуацията, особено след раждането. Той страда от следродилна депресия, а по-късно развива и посттравматично стресово разстройство. „Съзнанието ми все още не може да преработи преживяното в деня на раждането – все още виждам Пейтън в моментите, в които беше като мъртва“, обяснява таткото. „Това е частта, която постоянно продължава да се повтаря в главата ми“. Джейсън изпитва и до днес пристъпи на паник атаки и има проблеми със съня. Най-голямата му опора е Микаела и двамата откриват профил в TikTok @hopkinstribe, в който документират преживяванията си като родители на недоносени тризнаци, които живеят с церебрална парализа, следродилна депресия при бащата и посттравматично стресово разстройство (ПТСР).
Семейството иска да повиши осведомеността за преждевременното раждане и проблемите с психичното здраве, особено що се отнася до татковците.
„Следродилната депресия не се взима под внимание при бащите, а цялото преживяване за тях може да бъде изключително тежко. Иска ми се да съм глас за всички татковци, за които няма помощ, особено в интензивното неонатологично отделение”, Споделя Джейсън.
Джейсън е безкрайно благодарен за силата и подкрепата, която е получил от Микаела през последните две години. „Нямаше да се справя без нейната подкрепа и невероятна сила. Звучи глупаво, защото аз трябва да съм нейната опора, но тя ме подкрепяше на 110% е е чудесна майка и невероятна жена”, изтъква той.
Семейството има и две други деца – Джейм-Лий, на 8 години, и Айзък, на 6. Но като родители на най-недоносените тризнаци в света, те се чувстват в абсолютно неизследвана територия. И макар да не са сигурни какво ще се случи в бъдеще със здравето на техните дъщерички, искат поне да споделят опита си.
Посланието на Микаела и Джейсън към родителите, които се намират в подобна ситуация, е: „Вие не сте извънземни, вие сте човешки същества и всички ние сме преминали през това. И ако понякога се чувствате малко потиснати, сме тук, за да ви помогнем“.
Източник и снимки: www.guinnessworldrecords.com
Превод и редакция за Фондация “Нашите недоносени деца”: Мария Нориега